Открийте ни и в

България

Файненшъл Таймс: Корупцията в България не е под въпрос

Според автора на публикацията българската корупция не е ексклузивно политическо явление, нито е свързана единствено с дясноцентристките правителства след падането на комунизма

bgvoice

публикувано

на

Сн.: Скрийншот/Offnews.bg

Изключително критична статия за корупцията в България публикува Financial Times в петък.

Тя е със заглавие „Двойните стандарти за корупцията вещаят лошо за ЕС“, а за илюстрация е избрана емблематичната снимка, на която германският канцлер Ангела Меркел прави забележка на Бойко Борисов, че не носи правилно маската си и че не е покрит носът му.

Според анализа на Тони Барбър ЕНП демонстрира деликатност спрямо партията на Борисов ГЕРБ по една единствена причина – да гласуват правилно когато се налага.

„Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици в малки партии правят всичко възможно, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, понякога самите те изложени на значителен риск за себе си. Но точно когато се нуждаят от ЕС да надигне глас за своите собствени принципи, те чуват малко или нищо“, пише той.

Според автора на публикацията българската корупция не е ексклузивно политическо явление, нито е свързана единствено с дясноцентристките правителства след падането на комунизма през 1989-1990 г. Това е мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и мощните бизнес интереси, които завзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Тези мрежи от своя страна опорочават безпристрастното прилагане на закона.

Ето и цялата статия:

Повече от 100 последователни дни българите, на които им е писнало от всеобхватната корупция, се събират в големи, мирни демонстрации в столицата София. Протестите разкриват объркването около самопровъзгласилата се цел на ЕС да държи сметка за правителства, които подкопават върховенството на закона. Защото докато институциите на ЕС в Брюксел и някои западноевропейски страни често критикуват унгарското и полското правителство, те заемат по-мека позиция с България.

Този двоен стандарт може да повлияе върху прилагането на фонда за възстановяване на ЕС в размер на €750 млрд. за противодействие на икономическото въздействие на пандемията от коронавирус. Това е и умишлен политически избор от страна на дясноцентристките европейски лидери и партии най-вече на канцлера Ангела Меркел от Германия и нейните управляващи християндемократи. Българският министър-председател Бойко Борисов има за приоритет да поддържа близки отношения с г-жа Меркел от 2009 г., когато започна първия си мандат. Тя цени усилията му да убеди Турция, която граничи с България, да спази споразумението от 2016 г., постигнато от г-жа Меркел, за да предотврати влизането на незаконни мигранти в ЕС през Югоизточна Европа.

Но има друго изчисление в съзнанието на г-жа Меркел и нейните дясноцентристки съюзници в ЕС. Г-н Борисов ръководи партия, известна като ГЕРБ, или Граждани за европейско развитие на България. ГЕРБ дава решаващи гласове в Европейския парламент за Европейската народна партия, дясноцентристки блок, който включва CDU на г-жа Меркел. Дългогодишното господство на ЕНП над законодателната власт намалява и следователно се нуждае от цялата подкрепа, която може да намери.

ЕНП се впусна да защити г-н Борисов миналата седмица, като се противопостави на резолюция на Европейския парламент, която осъди корупцията и демократичния срив в България. Опитът се провали и предложението бе прието с 358 гласа срещу 277 при 56 въздържали се. В израз на дискомфорт от про-Борисовата партийна линия, шестима евродепутати от ЕНП подкрепиха резолюцията и 24 се въздържаха. И все пак позицията на ЕНП бе ясна като цяло.

За протестиращите в София подкрепата за правителството на г-н Борисов от други европейски столици е деморализиращ спектакъл. Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици в малки партии правят всичко възможно, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, понякога самите те изложени на значителен риск за себе си. Но точно когато се нуждаят от ЕС да надигне глас за своите собствени принципи, те чуват малко или нищо.

Мащабът на българската корупция не е под въпрос. В последната си оценка на инвестиционния климат в България държавният департамент на САЩ заяви: „Корупцията е ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор.“ Според доклад от 2019 г. на Центъра за изследване на демокрацията (софийски мозъчен тръст), най-малко 35% от договорите за обществени поръчки включват корупционни практики. Transparency International, наблюдателният орган за борба с корупцията, поставя България на най-ниско място сред 27-те държави в ЕС по своя индекс за възприемане на корупцията.

Българската корупция не е ексклузивно политическо явление, нито е свързана единствено с дясноцентристките правителства след падането на комунизма през 1989-1990 г. Това е мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и мощните бизнес интереси, които завзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Тези мрежи от своя страна опорочават безпристрастното прилагане на закона.

Българският проблем поставя неудобно изпитание за ЕС, тъй като той се опитва да продължи със своя фонд за възстановяване от €750 млрд. Съгласно ранния проект на плана, нетното разпределение на средствата от ЕС за България са в размер на €11,7 млрд. или малко под 20% от националния брутен вътрешен продукт. Като най-бедната държава в ЕС, България също ще се възползва от субсидии и програми за помощ, определени в бюджета на ЕС за 2021-27.

Някои северноевропейски правителства искат да отрежат средствата на ЕС от държави, които нарушават принципите на правовата държава и демократичните ценности. Съвсем правилно те казват, че колкото по-слабо е върховенството на закона, толкова по-голям е рискът некомпетентността, липсата на прозрачност и други злоупотреби да процъфтяват, когато правителствата започнат да разпределят парите на ЕС.

Фондът за възстановяване доби нова позиция в това, че ЕС за първи път ще взема заеми на капиталовите пазари за финансиране на трансфери към своите държави-членки. Но ако европейското обществено мнение се обърне срещу тази инициатива заради корупционни скандали, то това би нанесло тежък удар по проекта за по-тясна интеграция в ЕС. ЕС със сигурност ще се сблъска с различни опасности през следващите години, но корупцията може да е най-голямата от всички тях.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

България

Мария Бакалова става кръстница на български военен кораб

Тя е управлявала кораб в тренажорния комплекс във Варна

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Номинираната за „Оскар“ българска актриса Мария Бакалова прие поканата да стане кръстница на първия български военен научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“. Това съобщиха от Висшето военноморско училище.

Плавателният съд е собственост на Консорциум „Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски“ и научноизследователски кораб“, чиито членове са ВВМУ, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Българският антарктически институт.

В Морско училище във Варна Мария Бакалова е била посрещната от началника – флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров. Под негово ръководство тя е управлявала кораб в тренажорния комплекс. Преди това е издигнала и дрон в двора на училището.

Мария Бакалова в родния Бургас - правят я почетен гражданин

Актрисата е разгледала и Центъра за кибероперации, корабни двигатели и енергетични уредби в катедра „Корабни и силови уредби“ и Батальона за подготовка на курсанти. Тя е останала очарована от видяното и е изявила желание да гостува редовно в Морско училище.

На церемонията по присвояване на име на военния научноизследователски кораб с бордови номер 421, във вторник, в Пункт за базиране – Варна, Мария Бакалова ще бъде кръстница на плавателния съд.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Българите са сред европейските народи, които се чувстват най-самотни заради пандемията

Родените между 1994 и 2001 г. са били „най-самотната възрастова група“ в ЕС, като близо 70 на сто от хората от това поколение са заявили, че са се чувствали самотни „поне отчасти“, докато при останалите възрасти този дял е бил под 40 на сто

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Всеки четвърти гражданин на ЕС се е чувствал самотен в първите месеци от пандемията, сочат данни, представени днес от Европейската комисия. Това усещане е нараснало с над 15 на сто сред българите, естонците, французите, германците, поляците, португалците и шведите.

В Белгия, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Испания чувството за самота се е увеличило с под 10 на сто, показват данните.

Чувството на самота се е удвоило във всички възрастови групи в първите месеци на пандемията. Отчита се четирикратен ръст на това усещане сред хората на възраст 18-35 години в сравнение с 2016 година. Самотата и отдалечеността от обществото носят вредни последици за психическото и физическото здраве, както и за доверието в общността. Съществуват опасения, че последиците ще се запазят и с отшумяването на пандемията, се посочва в доклада.

СЗО: Пандемията ще окаже дългосрочно въздействие върху психичното здраве на хората

Родените между 1994 и 2001 г. са били „най-самотната възрастова група“ в ЕС, като близо 70 на сто от хората от това поколение са заявили, че са се чувствали самотни „поне отчасти“, докато при останалите възрасти този дял е бил под 40 на сто.

Докладът дава примери за противодействие на тези усещания с медийни публикации, насочени към положителните страни на самотата и възможностите, които тя дава за обръщане към изкуството и духовността.

Посочени са също положителни примери в усилията за насърчаване на нацията със словата за Нова година на президентите на Гърция и на България Катерина Сакеларопулу и Румен Радев. Отбелязва се, че българският държавен глава е посветил част от обръщението си на хората, които празнуват сами, и е припомнил проявите на съпричастност пред общото предизвикателство.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Бургас – все по-близо до нова COVID вълна

COVID-отделенито в Поморие отвори отново

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Бургас и областта са все по-близо до нов COVID вълна. В пика на сезона COVID отделението в Поморие отвори отново – с 10 легла. Първите приети са туристи от Норвегия.

„Млади жени, поели сме ги, обслужени са, дехоспитализирани са, заминаха си за Норвегия. В момента имаме 7 човека, 1 латвийка“, съобщи за bTV д-р Кирил Хинов, управител, МБАЛ-Поморие.

Предимно летовници минават и през областната болница.

Математик предупреди: Ако не спазваме мерките ни очаква вълна като в Индия

Половината от капацитета на инфекциозното отделение в Бургас е запълнен. Заети са 17 легла.

„Имаме пациенти от Обзор, от Слънчев бряг, отвсякъде. Всички са с пневмония, но са сравнително стабилни“, заяви д-р Бойко Миразчийски, изпълнителен директор на УМБАЛ-Бургас.

Част от новозаразените са с „Делта“ варианта.

„Те си правят PCR, за да се приберат в края на почивката си и те остават за 14-дневна карантина в страната. В 80-90 % от случаите са ваксинирани“, каза д-р Георги Паздеров, директор на РЗИ-Бургас.

Кметовете на морските общини уверяват, че вземат мерки.

„Имаме готовност да дезинфекцираме изцяло и двата града, които в момента имат туристи“, обясни кметът на община Созопол Тихомир Янакиев.

Математикът от БАН проф. Огнян Кунчев не очаква новата да вълна да повтори старата по брой нови случаи на ден.

„1000, максимум 2000 случая, и то при поведение на хората, което е безотговорно – значи свалят се маски, събират се в затворени помещения, правят се политически събрания, футболни мачове, при които много пръски се разпространяват“, коментира проф. Огнян Кунчев.

В този случай експертът не изключва сценарий като в Индия.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Актьорът Явор Бахаров влиза в затвора

Актьорът губи шофьорска си книжка за година и половина и ще плати глоба от 500 лв

Затвори