Открийте ни и в

България

Файненшъл Таймс: Корупцията в България не е под въпрос

Според автора на публикацията българската корупция не е ексклузивно политическо явление, нито е свързана единствено с дясноцентристките правителства след падането на комунизма

публикувано

на

Сн.: Скрийншот/Offnews.bg

Изключително критична статия за корупцията в България публикува Financial Times в петък.

Тя е със заглавие „Двойните стандарти за корупцията вещаят лошо за ЕС“, а за илюстрация е избрана емблематичната снимка, на която германският канцлер Ангела Меркел прави забележка на Бойко Борисов, че не носи правилно маската си и че не е покрит носът му.

Според анализа на Тони Барбър ЕНП демонстрира деликатност спрямо партията на Борисов ГЕРБ по една единствена причина – да гласуват правилно когато се налага.

„Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици в малки партии правят всичко възможно, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, понякога самите те изложени на значителен риск за себе си. Но точно когато се нуждаят от ЕС да надигне глас за своите собствени принципи, те чуват малко или нищо“, пише той.

Според автора на публикацията българската корупция не е ексклузивно политическо явление, нито е свързана единствено с дясноцентристките правителства след падането на комунизма през 1989-1990 г. Това е мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и мощните бизнес интереси, които завзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Тези мрежи от своя страна опорочават безпристрастното прилагане на закона.

Ето и цялата статия:

Повече от 100 последователни дни българите, на които им е писнало от всеобхватната корупция, се събират в големи, мирни демонстрации в столицата София. Протестите разкриват объркването около самопровъзгласилата се цел на ЕС да държи сметка за правителства, които подкопават върховенството на закона. Защото докато институциите на ЕС в Брюксел и някои западноевропейски страни често критикуват унгарското и полското правителство, те заемат по-мека позиция с България.

Този двоен стандарт може да повлияе върху прилагането на фонда за възстановяване на ЕС в размер на €750 млрд. за противодействие на икономическото въздействие на пандемията от коронавирус. Това е и умишлен политически избор от страна на дясноцентристките европейски лидери и партии най-вече на канцлера Ангела Меркел от Германия и нейните управляващи християндемократи. Българският министър-председател Бойко Борисов има за приоритет да поддържа близки отношения с г-жа Меркел от 2009 г., когато започна първия си мандат. Тя цени усилията му да убеди Турция, която граничи с България, да спази споразумението от 2016 г., постигнато от г-жа Меркел, за да предотврати влизането на незаконни мигранти в ЕС през Югоизточна Европа.

Но има друго изчисление в съзнанието на г-жа Меркел и нейните дясноцентристки съюзници в ЕС. Г-н Борисов ръководи партия, известна като ГЕРБ, или Граждани за европейско развитие на България. ГЕРБ дава решаващи гласове в Европейския парламент за Европейската народна партия, дясноцентристки блок, който включва CDU на г-жа Меркел. Дългогодишното господство на ЕНП над законодателната власт намалява и следователно се нуждае от цялата подкрепа, която може да намери.

ЕНП се впусна да защити г-н Борисов миналата седмица, като се противопостави на резолюция на Европейския парламент, която осъди корупцията и демократичния срив в България. Опитът се провали и предложението бе прието с 358 гласа срещу 277 при 56 въздържали се. В израз на дискомфорт от про-Борисовата партийна линия, шестима евродепутати от ЕНП подкрепиха резолюцията и 24 се въздържаха. И все пак позицията на ЕНП бе ясна като цяло.

За протестиращите в София подкрепата за правителството на г-н Борисов от други европейски столици е деморализиращ спектакъл. Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици в малки партии правят всичко възможно, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, понякога самите те изложени на значителен риск за себе си. Но точно когато се нуждаят от ЕС да надигне глас за своите собствени принципи, те чуват малко или нищо.

Мащабът на българската корупция не е под въпрос. В последната си оценка на инвестиционния климат в България държавният департамент на САЩ заяви: „Корупцията е ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор.“ Според доклад от 2019 г. на Центъра за изследване на демокрацията (софийски мозъчен тръст), най-малко 35% от договорите за обществени поръчки включват корупционни практики. Transparency International, наблюдателният орган за борба с корупцията, поставя България на най-ниско място сред 27-те държави в ЕС по своя индекс за възприемане на корупцията.

Българската корупция не е ексклузивно политическо явление, нито е свързана единствено с дясноцентристките правителства след падането на комунизма през 1989-1990 г. Това е мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и мощните бизнес интереси, които завзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Тези мрежи от своя страна опорочават безпристрастното прилагане на закона.

Българският проблем поставя неудобно изпитание за ЕС, тъй като той се опитва да продължи със своя фонд за възстановяване от €750 млрд. Съгласно ранния проект на плана, нетното разпределение на средствата от ЕС за България са в размер на €11,7 млрд. или малко под 20% от националния брутен вътрешен продукт. Като най-бедната държава в ЕС, България също ще се възползва от субсидии и програми за помощ, определени в бюджета на ЕС за 2021-27.

Някои северноевропейски правителства искат да отрежат средствата на ЕС от държави, които нарушават принципите на правовата държава и демократичните ценности. Съвсем правилно те казват, че колкото по-слабо е върховенството на закона, толкова по-голям е рискът некомпетентността, липсата на прозрачност и други злоупотреби да процъфтяват, когато правителствата започнат да разпределят парите на ЕС.

Фондът за възстановяване доби нова позиция в това, че ЕС за първи път ще взема заеми на капиталовите пазари за финансиране на трансфери към своите държави-членки. Но ако европейското обществено мнение се обърне срещу тази инициатива заради корупционни скандали, то това би нанесло тежък удар по проекта за по-тясна интеграция в ЕС. ЕС със сигурност ще се сблъска с различни опасности през следващите години, но корупцията може да е най-голямата от всички тях.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

България

Със спор кой да стане финансов министър започват коалиционните преговори в Германия

Социалдемократите, зелените и либералите обявиха, че целта им е да изготвят коалиционен договор до края на ноември, а до 6 декември да се избере канцлер и правителство

публикувано

на

от

Виж цялата статия

В петък започват официалните преговори за съставяне на коалиция в Германия. Социалдемократите, зелените и либералите обявиха, че целта им е да изготвят коалиционен договор до края на ноември, а до 6 декември да се избере канцлер и правителство. Ако преговорите са успешни, канцлерът ще е кандидатът на спечелилите изборите социалдемократи Олаф Шолц.

22 работни комисии със специалисти от трите партии ще изготвят и ще дискутират коалиционния договор. Работата им започва идната сряда. Тяхната цел е да са готови с проектодокумент на 10 ноември. След това окончателният коалиционен договор ще се изготви от основните преговарящи, които ще имат време за това до края на ноември, предаде БНР.

Ако договорът е одобрен от всички преговарящи, той ще бъде даден за гласуване на членовете на трите партии. Либералите от Свободната демократическа партия ще го гласуват на извънреден конгрес, а зелените ще направят онлайн-допитване.

Все още има обаче някои спорни точки, които може и да провалят преговорите. Най-гореща е темата за финансовото министерство. Либералите държат то да е техен ресор, а бъдещият финансов министър да е лидерът им Кристиян Линднер. Социалдемократите и зелените обаче не смятат да дадат това министерство без сериозни дискусии. Зелената партия смята, че лидерът й Роберт Хабек трябва да поеме поста на финансов министър.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

След бурята с цените: Задава ли се нов икономически пейзаж

Изненада ли бързото възстановяване играчите на пазара?

публикувано

на

Виж цялата статия
Снимки: БТА

Отивам до магазина да купя олио, ми каза един съсед онзи ден, като се засякохме на входа. Имало го на някои места още под 3.5, лв., а което звучи наистина изгодно, при положение, че цените на премиум марките гонят 5 лева и някои от хората започнаха да смятат, че скоро ще им излезе изгодно да купуват зехтин, като се вземе предвид съотношението цена/качество. Преди пандемията за високи цени се смятаха тези, които минават 2.5 лв.

Бизнесът в България и в цяла Европа не е в по-изгодна позиция, когато става въпрос за цените на природния газ и електроенергията. За разлика от случая с олиото и широкия избор от места, където човек да си купи олио, бизнесът в България е силно ограничен заради по-малкото „магазини“ за енергоизточници.

Вносът на синьо гориво е силно зависим от един доставчик – Русия, като от тази година за първи път между 5 и 10% от вноса идва от Азербайджан. Това не попречи цените на синьото гориво да нараснат почти три пъти до малко под 100 лв. за мегаватчас, а от ноември

се задава и поредно увеличение

Въпреки многото търговци на електроенергия в България, предлагането също е ограничено, и то се свежда предимно до това, което предлагат някои от по-големите производители на ток, като липсва адекватна свързаност с пазарите в региона. Едва през този месец се очаква да заработи механизъм, с който български фирми ще могат да участват на свободния пазар и в Румъния. Това обаче едва ли ще е панацея, защото в момента цените са високи навсякъде със стойност от близо 500 лв. за мегаватчас В момента са повече от пет пъти над тези до началото на лятото.

В САЩ вече струва с близо 17 долара повече да се зареди един резервоар бензин в сравнение с година по-рано. В понеделник средната цена на горивото на бензиностанциите достигна 3.32 долара за галон, посочват от популярния сайт за сравнение на цените на горивата ААА.

Всичко това изглежда като една перфектна буря, която може да остави след себе си един изцяло нов икономически пейзаж. Каква обаче ще е прогнозата за следващите седмици и месеци, е трудно да се каже, но в опит да бъдем икономически метеоролози, е важно да проследим откъде идва вятърът на промяната.

По време на първия COVID локдаун в края на април 2020 г. галонът струваше едва 1.8 долара, или почти двойно по-ниско, отразявайки текущото към онзи момент ниво на икономическа активност, която така и до края на 2020 г. не успя да се възроди и повечето страни отчетоха спад на БВП.

Не така стояха вече нещата в началото на 2021 г. Само три седмици преди новата година да настъпи, Агенцията по безопасност на храните и лекарствата FDA одобри първата ваксина срещу COVID болестта, която спря света така, както дори и войните не са го правили.

Въпреки очакванията на мнозина, че такъв препарат едва ли ще бъде създаден или одобрен скоро, той дойде само няколко месеца след разразяването на пандемията. В следващите седмици започват да се появяват нови и нови ваксини, разработени от различни компании в САЩ, Европа, Русия и Китай.

Не след дълго, благодарение на тях, животът, включително и икономическият, започна

да се връща към нормалното

властите постепенно започнаха да отпускат ограниченията, животът, макар и не съвсем същият, започна отново да намира своя нов ритъм.

В понеделник линиите, обслужващи маршрути между скандинавските държави, обявиха, че вече няма да изискват носенето на маски в самолетите. Германия от своя страна посочи, че в края на ноември е готова да отмени извънредното положение, въведено на 28 март.

Всичко това, в рамките на шегата, може да е истински повод на антиваксърите да кажат, че ваксините са оскъпили живота им, както и този на ваксинираните.

Бързото откритие и прилагане на ваксините, въпреки известната съпротива, успя да направи така, че да можем да говорим за икономика изобщо. Сега е далеч по-лесно на икономистите да кажат, че трябва да се бори инфлацията, отколкото през март 2020 г., да вземат отношение кога кризата ще свърши.

Истина е, че бързото икономическо възстановяване изненада доста играчи на пазара, като успя да наруши равновесието между търсене и предлагане, както на стоки и услуги, така и на суровини и труд.

Тук идва място и на адаптивността и желанието да оцелееш в бизнес отношение.

Пример за това дадоха от британската верига магазини Tesco, който в момент на липса на шофьори и горива в страната се обърна към услугите на железопътния транспорт и магазините продължиха да са сред най-заредените в страната, а други останаха доста празни.

И голямата верига, като моят съсед, са разбрали, че е възможно някъде нещо да струва по-евтино или просто да го има налично. Това не означава, че инфлацията няма да ни засегне всички, но тези, които са склонни да търсят отговор на новите предизвикателства, ще ги посрещат по-подготвени.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Сънародници убили германския гражданин в Соколово

Тялото на 59-годишния мъж бе намерено по-рано днес в село Соколово. Сигнал за отвличането му е подаден от съпругата му на 20 октомври.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн. Архив

Задържаха двама германци за убийството на техен сънародник в Добричко.

Тялото на 59-годишния мъж бе намерено по-рано днес в село Соколово. Сигнал за отвличането му е подаден от съпругата му на 20 октомври.

Около 22 ч. съпругата на жертвата получила ултимативно писмо с искане за паричен откуп в размер на 100 000 лева, който да бъде събран в следващите 48 ч.

Бележката била придружена от биологичен материал, върху който бил поставен пръстен, принадлежащ на отвлеченото лице, съобщават от Апелативна прокуратура – Варна.

Труп на отвлечен преди два дни германец откриха в добричко село

След получаване на сигнала за отвличане в разследването се включват ДАНС и ГДБОП.

Задържаните за срок от 72 ч. са баща (на 59 г.) и син (на 23 г.).Работата по случая продължава. Уведомено е Посолството на ФРГ

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА