Бивша армейска зелена барета, който призна за разкриване на военни тайни на Русия за период над 15 години, е осъден на повече от 15 години затвор в петък по обвинения в шпионаж.

Наказанието от 15 години и 8 месеца, наложено на Питър Дзибински Дебинс от Гейнсвил, Вирджиния, от окръжния съдия на САЩ Клод Хилтън, е до голяма степен в съответствие със 17-годишния срок, поискан от прокурорите. Адвокатите поискаха 5 години.

Адвокатът на Дебинс, Дейвид Беновиц, твърди, че Дебинс е причинил минимални щети и че руските агенти са изнудвали Дебинс, заплашвайки да разкрият неговите еднополови предпочитания във военна епоха, в която „не питай, не казвай“ все още е в сила.

Руският шпионаж: С методите от Студената война

На изслушването на присъдата в Александрия в петък Дебинс предложи своеобразно извинение, в което до голяма степен подчерта, че е жертва на ГРУ, руската разузнавателна служба и каза, че се е изложил на опасност от отмъщение от тяхна страна, защото е признал, че е работил за тях.

„Страдах в самотно мълчание в продължение на 25 години“, каза Дебинс. Що се отнася до опасността, пред която е изправен от ГРУ, той каза: „ГРУ не отправя заплахи, те спазват обещания.“

Прокурорите коментираха, че Дебинс никога не е казвал на ФБР нищо за изнудване по време на 20-часови интервюта. Те казаха, че той е измислил оправданието и че първоначалното му обяснение на мотива е много по-вероятно, да е бил огорчен от времето си в армията и че се е смятал за „лоялен син на Русия“.

Според тях самият факт, че войник от специалните сили се е съгласил да предаде страната си, е също толкова вреден, колкото и всяка конкретна информация, която е предал.

„Сега светът видя, че Русия успешно е назначила шпионин в елитните специални сили на армията на САЩ, което е пропагандна победа за Русия за сметка на репутацията на специалните сили“, обясняват прокурорите Томас Тракслер и Джеймс Тръмп.

Връзката на Дебинс с руското разузнаване датира от 1996 г. и обхваща 15 години. Започва, когато той е студент на ROTC в университета в Минесота и при посещение в Русия дава на ръководителя имената на четири католически монахини, които е посещавал, след като руски разузнавач му е казал, че монахините са участвали в дейност с култ.

В по-късните години той предоставя подробности за дейността на отдела си за специални сили в чужбина и имената на колегите от специалните части.

Дебинс постъпва на активна армейска служба през 1998 г. и дотогава вече се е ангажирал писмено да служи на руснаците и е получил кодовото име „Икар Лесников“.

В ръкописно признание, подадено в съда, Дебинс пише, че през 1997 г. той е дал на руското разузнаване подписано изявление, в което се казва, че „искам да служа на Русия“. „Имах месианска визия за себе си в Русия, че ще ги освободя от потисническото им правителство, така че бях поласкан, когато те се обърнаха към мен“, пише Дебинс.

По-късно се присъединява към Специалните сили и служи там до 2004 г., когато е капитан, назначен в Азербайджан. Но е освободен за нарушение на сигурността, по-специално за преместването на съпругата си в Азербайджан и снабдяването й с американски правителствен мобилен телефон.

През 2008 г. той пътува до Русия и дава информация на агентите за разузнаването за дейността на старите специални части в Грузия и Азербайджан. Дебинс смята, че е дал информация, която руснаците вече са знаели.

Дебинс е получил номинални плащания за своята информация, въпреки че първоначално отказва оферта за плащане от 1000 долара в брой. При една среща с руското разузнаване той приема бутилка коняк и руска военна униформа като заплащане, според обвинението.

Радж Парех, изпълняващ длъжността адвокат на САЩ за източния окръг Вирджиния, чийто офис се занимава със случая, заяви в изявление след изслушването, че „наглите разкрития на подсъдимия пред агентите на руското разузнаване застрашават националната сигурност на САЩ и заплашват безопасността на неговите колеги военнослужещи. Това преследване подчертава нашата твърда решимост да потърсим отговорност за онези, които предадат клетвата си и да ги изправим пред съда за техните изключително тежки престъпления.“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Трима чернокожи млади мъже са обрали и порязали през лицата четирима души в метрото в Ню Йорк само в рамките на 11 минути. Нападенията са станали на различни спирки на метрото. Първото е станало в петък сутринта, на линията към Бруклин. Между 4,26 и 4,27 часа двама мъже са нападнали пътник, който пребили и прерязали с нож през лицето. Те му взели парите и телефона. Апаратът хвърлили на релсите, за да не може той да се обади на 911.

Последвало ново нападение на Юнион Скуеър. Отново двама чернокожи мъже бутнали пътник на земята, започнали да го ритат и го обрали. Отново последвало прерязване с нож през лицето му и взимане на телефона му.

Нападението се повторило и на Астор Плейс. Там жертвата била повалена с удар в главата и отново нарязана с нож.

Застреляните в Ню Йорк: Жертви на спор без да са замесени

Полицията в Ню Йорк вече има заподозрени. И тримата, които са задъжани, са млади чернокожи мъже между 20 и 30-годишни.

Органите на реда обясниха, че подобни нападения са все по-чести. Поради тази причина, са разпределени 2500 полицаи, които регулярно да патрулират основно в подлезите, които водят към метрото. Именно там ставали атаките.

От Синдиката на работниците обвиниха кмета Бил Де Блазио, че не контролира града и че го превръща в гето. Само преди по-малко от 40 години властите са успели да се справят с този тип престъпност и квартали, които са били изключително опасни, са превърнали в спокойни места за разходки дори и през нощта. Заради политиките му, дори Манхатън в момента е опасно място, твърдят синдикатите, които защитават правата на работниците.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

В България терористичните актове по време на комунизма не са рядкост, макар до населението да стига съвсем оскъдна или никаква информация за тях. Днес всички знаем за взрива на гара Буново, но има още много атаки, регистрирани между 1948 и 1983 година, като съществена част от тях представляват отвличанията на самолети. За този период те са общо 10. Целите са различни, но най-често става дума за политически акции и търсене на убежище на Запад.

Подобен е случаят от 7 март 1983 година, станал известен като „Виенският полет“.

Главни герои в него са четирима младежи – Лъчезар Иванов (19 години), Красен Гечев (22), Ивайло Владимиров (17) и Валентин Иванов (20). И четиримата си имат взимане-даване с властта и са квалифицирани като „проблемни“ – нещо, което ги кара да търсят бъдеще далеч от България.

Всичко започва с разказ на техен приятел авиотехник за отвличане на самолет, станало само година преди това. Поляк с бръснач успял да отвлече чартърен полет от Бургас до Варшава. Заплашвайки стюардесата с бръснача, той поискал самолетът да кацне във ФРГ, разказва webcafe. Въпреки че желанието му не било изпълнено съвсем точно и самолетът кацнал във Виена за презареждане, мъжът успял да се предаде на местните власти и да избяга от комунистическия режим.

Тази история харесала на четиримата българи и те решили да действат. Планирали също да избягат в Австрия. Заедно

съставят план за отвличането

на самолет Ан-24 на БГА „Балкан“ от София за Варна и пренасочването му към Виена.

В уречения ден се срещат в ресторант и потеглят към летището, където минават през барчето и изпиват по една голяма водка за кураж.

Първата задача е да не събудят подозрение, докато се качат на самолета. За целта се разделят на две двойки и минават през 15 минути, за да бъдат избегнати всякакви съмнения.

Междувременно за самото отвличане и четиримата купуват джобни ножчета с по 10 см остриета, които скриват в катарамите на коланите си или директно в джобовете си. Тъй като проверките не са особено затегнати по това време, полицията не прави проблем на нито един от тях.

В крайна сметка се озовават на борда и сядат на последните седалки, за да могат да следят всичко, което се случва на борда. Точно в 18:00 часа машината излита за Варна.

Около 15 минути по-късно похитителите се задействат. Симулирайки повръщане, Валентин вика стюардесата, а след като тя се приближава, той опира нож в гърлото й.

Красен и Ивайло изваждат коланите си и ги увиват около вратовете на пътниците пред себе си.

Лъчезар излиза напред и заявява, че ако някой се опита да ги спре, ще бъде наранен. Един от пътниците е полковник. Именно той е натоварен със задачата да преговаря с похитителите и да предаде исканията им на пилотите на самолета.

Самолетът е някъде над Ловеч, когато полковникът чука на вратата на пилотската кабина и съобщава новината за четиримата нападатели, които държат заложници. Той им предава и исканията – самолетът да бъде насочен към Виена, иначе

ще започнат да убиват пътници

Пилотът съобщава по радиоуредбата, че това е невъзможно, тъй като самолетът е зареден с гориво, достатъчно да стигне до Варна, но не и до Виена, и предлага да отклони самолета към Истанбул. Това обаче не влиза в плановете на похитителите и те раняват стюардесата, за да покажат, че няма да отстъпят.

Междувременно на земята вече знаят какво се случва със самолета Ан-24 и подготвят план за действие. На пилота е казано да продължи курс към Варна, където в готовност ще чакат специалните части.

Ключово за успеха на акцията е нападателите да не разберат, че се намират във Варна. За целта е спрян целият ток на града, което да им попречи да видят морето или ключови елементи от пейзажа.

На летището самолетът се чака от двама служители, преоблечени като австрийски летищни работници. И двамата говорят перфектен немски, за да заблудят нападателите. Междувременно баретите се подготвят за действие.

Около 19:55 часа самолетът каца на летище „Варна“. Освен светлините на самото летище, всичко е тъмно. За да се подсигурят, нападателите оставят Валентин и стюардесата затворени в тоалетната на самолета, преди да пуснат „австрийските“ служители. Тъй като не говорят немски, им се налага да използват стюардесата, която е все още

с опрян в гърлото бръснач

за да превежда исканията им.

През това време екипажът тайно пуска четирима командоси през вратата на багажното отделение.

Лъчезар обаче продължава да е неспокоен. Още във въздуха забелязва морето, но другите го убеждават, че това е Дунав, а якето на един от двамата служители му издава, че пред тях стоят българи. Докато реагират обаче, четиримата командоси от багажното влизат в салона и обезвреждат тримата нападатели. Други двама влизат през пасажерския люк и нахълтват в тоалетната, точно преди Валентин да пререже гърлото на стюардесата. Там го застрелват на място.

По време на акцията само един от пасажерите пострадва, ударен от командосите, които го помислили за част от нападателите. Стюардесата, обляна в кръв, е откарана във варненската болница с леки наранявания на шията и ръката.

На делото Лъчезар, Красен и Ивайло получават съответно по 10, 9 и 7 години затвор.

По-късно Върховният съд намалява наказанието на Ивайло като непълнолетен на 5 години. Неговата съдба след това е неизвестна, като се предполага, че лежи в затвор в някоя от държавите на Запад.

Красен Гечев излиза от затвора предсрочно условно през 1989 г. и през 1992-а моли за копие от делото, което му е необходимо за американските емиграционни власти. Няколко години по-късно е убит в САЩ, като се предполага, че убийството му е дело на руската мафия.

Лъчезар Иванов става един от основателите на ВИС-2 и е бил близък с братя Галеви, Мето Илиенски и Георги Илиев. Заради участието си в опита за отвличане на самолет, му лепват прякора Лъчо Терориста. След това бизнесът му излиза „на светло“ и се занимава с добив на инертни строителни материали, вятърни генератори на електричество, добив на метали и т.н. През 2015 г. се самоубива.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК