Открийте ни и в

Фейсбук драми

Фейсбук призна, че пароли на потребители се съхраняват на вътрешни сървъри

bgvoice

публикувано

на

Фейсбук – най-голямата безплатна онлайн социална мрежа в света, потвърди днес, че паролите на голям брой потребители са били съхранявани на вътрешни сървъри в некриптирана форма, но увери, че не е имало никакви нарушения на сигурността.

Инцидентът вероятно засяга около 600 милиона потребители, значителна част от потребителската база на Facebook от 2,7 милиарда души. Компанията заяви, че планира да започне да уведомява засегнатите.

След като Facebook потвърди информацията в свой блог, акциите на компанията се понижиха с по-малко от 1% в началото на търговията в четвъртък.

„Решихме проблема и като предпазна мярка ще предупредим всички,чиито пароли са съхранени в такава форма“, подчерта Фейсбук в комюнике.

Според специализирания сайт по киберсигурност KrebsOnSecurity, по този начин около 20 000 служители на Фейсбук са имали достъп през годините до стотици милиони пароли, съхранявани в некриптиран вид.

„Като част от рутинен преглед на сигурността през януари открихме, че някои потребителски пароли се съхраняват в четлив формат в нашите вътрешни системи за съхранение на данни. Това привлече вниманието ни, защото нашите системи за вход са предназначени да маскират пароли, използвайки техники, които ги правят нечетливи. Ние сме решили тези въпроси и като предпазна мярка ще уведомяваме всички, чиито пароли сме открили, че се съхраняват по този начин“у заяви Facebook в блог съобщението си.

Инцидентите датират още от 2012 г., според информацията. Софтуерният инженер на Facebook, на име Скот Ренфро, е цитиран от Кребс, казвайки, че компанията не е открила никаква злоупотреба с въпросните данни и че „не е налице действителен риск, който да следва от това.“

Facebook обаче е подложена на интензивна проверка поради няколко скандала, свързани с неприкосновеността на личния живот и сигурност, които донесоха на компанията множество критики, разследвания и глоби от няколко регулаторни агенции, особено в Европейския съюз.

Но скандалите около Facebook не са намалили значително броя на активните ежедневни потребители, които се повишават през последното тримесечие, въпреки широката кампания от страна на критиците на Facebook, които насърчават потребителите да изтрият своите акаунти.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Фейсбук драми

Фейсбук – тъмният океан на завистта

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Хана Краснова*

Политика, бизнес, общество – фейсбук променя всичко, за добро или лошо. Но за нас като хора вредна или полезна е огромната социална мрежа? В България все още няма проучвания по тази тема, но за щастие хората си приличат. Изследвам социалните мрежи, най-вече фейсбук, от около осем години. В началото анализирах отношението на хората към използването на личните им данни, но постепенно интересът ми се прехвърли към емоционалните ефекти от участието в социални мрежи. Забелязах, че много хора, включително приятелите ми, избягват да споделят неуспехи или трудности, а предпочитат да изнасят на показ единствено успехите. Запитах се защо и започнах да изследвам феномена.

Аз и екипът ми прилагаме в изследванията си проективна техника, при която запитаният пренася фокуса към другите и по този начин егото му остава защитено. Респондентът не говори за себе си, а за околните, но от твърденията му се добива огледална представа за него самия. Когато говорим за другите, винаги говорим и за себе си. Например сред анкетирани 684 участници на въпрос изпитвате ли завист, когато гледате профил на приятел във фейсбук, с „да“ отговарят само 24.5%. А при обратно формулиран въпрос – мислите ли, че другите изпитват завист, положителните отговори се покачват на 53.3%.

Чрез прилагането на тази техника се откроява една доминираща емоция: завистта. За сметка на това радостта възлиза само на около 37% и в двата случая, а емпатията едва достига 15%, съотнесено към другите, и пада на 8.1% към себе си. Често (и особено специфично за Германия) завистта се концентрира върху свободното време и пътуванията. Това не е учудващо. Когато в реалния живот някой замине, той просто отсъства за известно време. Едва когато се върне, може да разкаже, да покаже снимки. Докато в социалните мрежи се получава силно наситена концентрация. Всеки ден можем да следим нечий чудесен живот на плажа в далечни страни. Това води до натрупване на усещане, че при другите животът е непрекъснат низ от прекрасни емоции, които при теб самия липсват.

Може би неслучайно един от най-известните фейкове във фейсбук е симулация на пътуване из Азия – близо месец семейството и приятелите на нидерландката Зила ван ден Борн вярвали, че тя пътешества из Тайланд и Камбоджа, докато тя манипулирала снимки с фотошоп. Целта й – в рамките на студентски проект да докаже, че всичко в социалните мрежи е огромна лъжа.

Още през 1954 г., далече преди появата на фейсбук, американският социолог Леон Фестингер изгражда теория за социалното сравнение. В нея постулира три основни правила. Първо – човек има вродена нужда от самооценка, затова търси външни потвърждения. Второ – набавяме информация за изграждане на тази самооценка чрез материални обекти, но и чрез сравнение с другите. Ала не просто определяме случайно мястото си в координатната система на успеха, а търсим за мерило сходни хора. И трето – за да бъде някой наистина успешен, трябва да се почувства и преживее като такъв.

Това, което прави социалната мрежа, е, че ни поставя в ситуация на непрекъсната самооценка. Животът в социалните мрежи изобилства от информация за другите – техните постижения, приключения, изживявания, и то в реално време, което ги прави идеална база за сравнение. Дали сравнението ще се отрази положително или отрицателно на нашата самооценка, зависи най-вече от това с кого се сравняваме. Установена е интересна зависимост – колкото повече прилики има между нас и хората, с които се сравняваме, толкова повече завиждаме. Измерваме удовлетвореността от живота с уравнението „очаквания минус постижения“ и после сравняваме резултата със света около нас.

Заради алгоритмите си фейсбук ни обгражда предимно със сходни потребители. В реалния живот не срещаме толкова подобни нам хора. Тази неестествена концентрация на прилики кара мозъка да пуска все по-често радар в търсене на потвърждение на самооценката. И да получава сигнали, че нечий живот с почти същите изходни параметри се развива по-добре от нашия. Човек или унива, или започва инстинктивно да се стреми към противодействие на усещането за провал.

Една от стратегиите за излизане от тази ситуация е разкрасяването, самостилизацията. Но колкото повече даден потребител показва само слънчевата страна на живота си, екзотичните ястия и страхотното си семейство, толкова повече и другите изпитват натиск да се държат подобно и да разкрасят собствения си показен живот. Количеството на стилизации започва да расте и обхваща все по-големи кръгове – змията захапва опашката си. Аз наричам този ефект „спирала на завистта“.

Дали ползването на мрежата ще доведе към емоционален плюс или към минус зависи от начина на употреба. Важно е да се направи разграничение между двата основни модела на участие в платформата – пасивна консумация и активно споделяне. При първия модел на участие потребителите са по-податливи към отрицателните въздействия на социалната мрежа – понижена самооценка и чувство за субективно нещастие. Затова например факторът завист в инстаграм е по-силен – видът интеракция там е по-пасивен, отколкото във фейсбук. При активните потребители пък по-често се забелязват положителните ефекти от ползването на платформата – повишена самооценка в резултат на одобрението и поощряващите коментари. Освен това се предполага, че чрез споделянето на хубавите мигове от живота си човек слага специфични маркери на щастие. Връщането към тях събужда отново хубавите емоции от преживяното.

Как обаче да подходим с моментите на неуспех и тъга? Психологът Теодора Бочукова е на мнение, че трябва към активното ползване винаги да се прилага и възможността за отсяване на „публиката“: „Във всяка социална мрежа е добре да преценяваш сам какво и на кого казваш. Във фейсбук има механизми за филтриране на информацията, като можеш да споделиш дадено събитие само с определен брой хора, от които да получиш именно нужните подкрепа и емпатия в даден труден момент“ – казва тя и допълва: „Също така има възможност за намиране на групи за самопомощ, което може да се отрази добре и да помогне в справянето с конкретен проблем.“ В такъв случай концентрацията на сходност в платформата може да бъде с положителен ефект.

В крайна сметка, както всички комплексни неща и във фейсбук се преплитат положителни и отрицателни страни и е логично изследванията му да дават двояки резултати. В качеството си на особено социално пространство, което сгъстява общуването и създава твърде силна всекидневна концентрация на сходни хора, тенденцията е да катализира негативни емоции и чувство за неудовлетвореност. От друга страна пък, като вид емоционална машина на времето предлага удобен начин за повторно преживяване на хубавите мигове. Получаваме емпатия и чувство за близост. Лайковете също дават на мозъка силна доза щастие под формата на допамин (тук трябва да се отвори скоба, че и това има тъмни и светли страни, човек лесно може да се пристрасти и да стане лайкохолик). Но фейсбук е инструмент, с който навигираме из дълбоките води на емоциите си. Избирайте курса внимателно.

––––––––––––-

*Авторката е преподавателка по бизнес информатика в Потсдамския университет.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Лихвите в САЩ няма да бъдат вдигани до края на годината

Федералният резерв няма да вдига лихвите в САЩ до края на годината и намали очакванията си за растежа на американската...

Затвори