Протестиращите в Хонконг привлякоха внимание не само с упоритостта на участниците в митингите. Много от акциите им предизвикват въпроси сред потребителите в интернет, пише „Дневник“. Игра ли е "обстрелът" на институции, полицейски участъци и известни сгради с разноцветни светлини? Не съвсем.

Китай става все по-известен в света със системите си за лицево разпознаване. От онлайн плащания до системи за полицейски контрол на населението, няколкостотин хиляди камери из страната помагат все повече на властите. Международно тези възможности се прочуха както с акциите срещу уйгурите в Синцзян, така и, например, с "умните" очила на полицията. Лазерите обаче объркват както полицаите, така и системите за лицево разпознаване. Затова демонстрантите си навличат гнева на полицията, когато ги използват. Властите в Хонконг многократно предупреждаваха, че тази практика трябва да престане. Понякога обаче светлините - червени, зелени, сини или лилави - са стотици. Силите на реда дори събраха журналисти на пресконференция, за да им покажат колко опасни могат да са фенерчетата - едно от тях, насочено към вестникарска страница, едва не прогори дупка в него, след като хартията започна да пуши. Критици на властите обаче изтъкнаха, че апаратът за демонстрация е по-мощен от достъпните (и разрешени със закон) в Хонконг. "Гардиън" разказва, че на един от протестите някои демонстранти на шега опитали да изгорят дървета близо до Космическия музей в Хонконг, но нищо не се е случило. Има и други решения, ако полицията успее да заобиколи тези или протестиращите се откажат - като използването на маски или чадъри, каквито имаше и през 2014 г. Тогава обаче чадърите не бяха средство за защита от камерите, а от сълзотворния газ и водните бомби на полицията. Лазерните фенерчета са само парче от пъзела в новата тактика на протестиращите, която "Ройтерс" описва в специален репортаж от Хонконг. Спреят и черната боя по емблемите на партията, честите, понякога непредвидими сбирки са само парченца в пъзела на движението без лидерска структура, объркващо комунистическите управници. Мантрата на движението: "Бъди като водата." Взета от Брус Ли, който всъщност е от Хонконг. Самите протестиращи обаче трудно могат да управляват такова движение. Сигнал за това бяха и събитията от вторник, когато демонстрацията на летището излезе от контрол и се стигна както до сблъсъци с полицията, така и до насилие срещу жители на континентален Китай. "Не сме толкова организирани," казва А Лун, един от активистите, в интервю за агенцията. "Всеки ден се променя, виждаме какво могат да направят полицията и правителството, след това действаме." Над сто групи в "Инстаграм", "Телеграм" и другаде публикуват информация за нови акции или съвети как участниците в тях да се справят със сълзотворен газ. Има дори кодове за достъп до сгради, където протестиращи могат да се скрият.