Призоваваме Руската федерация да проявява уважение към осъзнатия външнополитически избор на Република България, обявиха в официална позиция от Министерството на външните работи, след като по-рано днес руското МВнР обяви изтеглянето на войските на НАТО от България и Румъния като едно от условията за диалог с Алианса.

„Националните територии на страните – членки на НАТО са територии на Алианса. Въоръжените сили на страните членки са и въоръжени сили на НАТО. Това произлиза от Вашингтонския договор за създаване на НАТО, който всички страни членки са ратифицирали. Вашингтонският догoвор не предвижда „втора категория“ страни членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обем“, се подчертава в позицията, която повтаря и думите на премиера Кирил Петков от парламентарната трибуна днес.

Цитира се и решение на Конституционния съд, според което „войските на политически или военен съюз на държави – членки на този съюз или на съюзни държави, по ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер, не са чужди войски по смисъла на чл. 84, т. 11 от Конституцията, ако преминаването или пребиваването им през територията на страната е свързано с изпълнение на съюзнически задължения“.

По-долу публикуваме цялата позиция:

Националните територии на страните – членки на НАТО са територии на Алианса. Въоръжените сили на страните членки са и въоръжени сили на НАТО. Това произлиза от Вашингтонския договор за създаване на НАТО, който всички страни членки са ратифицирали. Вашингтонският догoвор не предвижда „втора категория“ страни членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обем.

В този контекст, съгласно Решение №1 на Конституционния съд на България от 4 февруари 2003 г. „войските на политически или военен съюз на държави – членки на този съюз или на съюзни държави, по ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер, не са чужди войски по смисъла на чл. 84, т. 11 от Конституцията, ако преминаването или пребиваването им през територията на страната е свързано с изпълнение на съюзнически задължения“.

Призоваваме Руската федерация да проявява уважение към осъзнатия външнополитически избор на Република България за членство в НАТО и към решенията на българския Конституционен съд.

Призоваваме Руската федерация да остане ангажирана в конструктивен диалог със страните – членки на НАТО в Съвета НАТО-Русия, насочен към бъдещето на една по-единна и по-сигурна Европа, основаваща се на върховенство на правото и стриктно прилагане на поетите международноправни ангажименти.

Настоящата криза в архитектурата за сигурност в Европа, както и кризата в и около Украйна, следва да бъдат разрешени с дипломатически средства и по пътя на диалога.

Американският държавен секретар Антъни Блинкън каза, че разговорите с руския външен министър Сергей Лавров днес са били откровени и ползотворни, като Вашингтон се е опитал да разбере дали Москва е готова да поеме по дипломатическия път на успокояване на напрежението около Украйна.

Блинкън каза пред журналисти в Женева, че САЩ са се съгласили да споделят с Русия своите опасения и идеи по-подробно и в писмен вид следващата седмица, и добави, че двамата с Лавров са постигнали съгласие за важността дипломатическите усилия да продължат.

Според източник от руската делегация Русия и САЩ може да имат нова среща следващия месец за обсъждане на исканите от Москва гаранции за сигурност.

Лавров: Вашингтон ще предаде писмени отговори на предложенията на Москва следващата седмица

Американският държавен секретар каза, че е обсъдил на срещата с руския си колега днес Иран, определяйки иранската ядрена сделка като пример за тема, по която Москва и Вашингтон могат да работят заедно в сферата на сигурността.

Блинкън каза пред журналисти в Женева, че все още съществува прозорец на възможности за връщане към ядрената сделка с Иран от 2015 г.