Открийте ни и в

История на имиграцията

„Харисбърг Телеграф“ – вестникът, описал българите в САЩ през 20 в.

Емигрантската ни общност в Пенсилвания е била чест герой по страниците му

bgvoice

публикувано

на

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Да попаднеш във вестника, било то в статия, или пък дори и със снимка, това е нещо, което хората винаги са приемали за особено постижение и заслуга! А когато пък вестникът е в чужбина, а ти не си от същата държава, това вече е истински връх! Един такъв вестник е „Харисбърг Телеграф“ /Harrisburg Telegraph/, излиза в периода 1879-1948 в столицата на щата Пенсилвания, който също е седалище на Дофин Каунти. Тук обаче живеят много чужденци, а също така и българи. И именно те понякога, при това никак нерядко, са героите, а в определени моменти и главните герои, на вестника.

Това е изданието, което обръща особено силно внимание на емигрантската ни общност в САЩ, и по-специално в Пенсилвания

 където са повечето българи

в онези години – става дума за периода от 1914 г. докъм средата и края на 20-те години на ХХ в. Именно тук сънародниците ни пристигат веднага след като бъдат освободени от Елис Айлънд, първо, защото е сравнително близо, второ, защото тук има работа. Те работят предимно в заводи и фабрики. Една немалка част от тях са в градчето Стилтън, което и носи името на стоманата, защото тук има изградени множество стоманолеярни, които произвеждат най-вече релси за железопътната индустрия.

И именно тук местната преса има своето запазено място. Както е известно, Америка винаги е била държавата на емигрантите. Тук общностите са много и различни. Емигрантските процеси оформят и българската общност в Стилтън и околностите. Така вестник „Харисбърг Телеграф“ някак естествено започва да обръща внимание и на тези малки групи, които са самобитни, които се опитват и успяват до голяма степен да съхранят своята национална идентичност и народностен характер в големия национален конгломерат на американското общество в онези години.

Пресата намира тези хора, представя техните празници, техните обичаи, техните

лични истории и съдби

 Така постепенно въпросното издание „Харисбърг Телеграф“ започва да се превръща в четен вестник и от емиграцията ни, защото тя намира там себе си и своите интереси.

Българите намират във вестника множество новини за така наречения „стар край“, Родината си – България и днешна Република Северна Македония. Вестникът подробно отразява събития от Балканите, като не пропуска дори и подробностите, което пък от своя страна държи информирани нашите сънародници за всичко, което се случва в този регион на Югоизточна Европа.

В „Харисбърг Телеграф“ може да се видят дори и снимки на някои българи, репортажи от техни културни изяви и събития, което превръща вестника не само в източник на информация, но също така и в трибуна за популяризиране на България, българските национални идеали и културни достижения.

Емиграцията ни в Пенсилвания в онези години намира всичко, от което се нуждае като история и данни за съвремието именно от този вестник. Той се превръща в нещо като Алманах на емигрантските ни активности и изпълнява ролята на рекламно табло.

Именно тук се съобщава за сватби, погребения, но също и за създаването на нови оркестри, обединението им, промени в състава, ръководството и репертоара. Това са на пръв поглед маловажни събития, които обаче в една малка емигрантска общност, каквато е българската в онези ранни години, имат огромно значение.

Момче, което разпространява вестник „Харисбърг Телеграф“ – 1900 г.

Сънародниците ни имат

нужда от такъв тип общуване

от едно формално официализиране на новините отвътре, от тяхната общност. Когато се каже едно нещо, то е новост, но когато тази новост се и напише в местния вестник, тя вече е новина, журналистическо събитие. То придобива допълнителна тежест и в крайна сметка радва тези изтерзани от работа и тъга по Родината бедни хора, които намират утеха дори и в малките радости, които са им предоставени и от вестник „Харисбърг Телеграф“.

 


От печатар до собственик

Едуард Джеймс Стакполе (1861-1936) е роден в Маквейтаун, окръг Мифлин, и е работил като печатар и репортер във вестниците в Маквейтаун и Орбисония, преди да дойде в Харисбърг като помощник-майстор през 1883 г. През януари 1901 г. той закупува контролния пакет във вестника. През 1927 г. Неговият син, EJ-младши (1894-1967), го наследява като редактор и издател. EJ-младши е подпомогнат от Франк Рос Ойстер (1868-1925), неговият зет, и от Август (Gus) М. Steinmetz (1876-1951), родом от Харисбърг, който започва кариерата си в Харисбърг

Наричат „Харисбърг Телеграф“ „Вестник за дома“. Той излиза всяка вечер, с изключение на неделя, а в началото на 1914 г. претендира за тираж от 22 210 (за сравнение – населението на града през 1910 г. е 64,186 души). Вестникът представя много социални репортажи (озаглавени „Рецепции, партита, сватби, годишнини“), новини за изкуствата и културата, включително театрални и филмови, музикални, регионални църковни събития и религиозни статии и многобройни новини от Централна Пенсилвания, от областите, които са по-отдалечени. Войната и международните дипломатически новини също изпълват страниците на „Харисбърг Телеграф“.

Първият успешен ежедневен комикс „Mutt and Jeff“ от Bud Fisher често се появява във вестника, редувайки се с изяви на карикатуриста Walter C. Hoban.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

История на имиграцията

Българите от 1948 г. в САЩ и едно двойно убийство

И още за престъпленията за вярата, или страстите български в Пенсилвания

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Георги Патов - член на църковното настоятелство на храма „Св. Благовещение“ в град Стилтън, щата Пенсилвания, САЩ. Снимки: Фотоархив на автора
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Георги Патов е член на църковното настоятелство на храма „Св. Благовещение“ в град Стилтън, щата Пенсилвания, САЩ. Данни за това откриваме в изследването на българската емиграция в САЩ – „История на българската емиграция в Северна Америка. Том 1: Поглед отвътре – 1860-1944 г.“ на д-р Иван Гаджев. Патов е и един от музикантите в един от първите, може би дори и първият български оркестър в САЩ, известен още от 1915 г. – „Bulgarian Balkan Band“, с капелмайстор маестро Стойо Крушкин от софийското село Бистрица.

Оказва се обаче, че Георги Патов става неволен свидетел на едно брутално убийство в залата при църквата в Стилтън. Деянието е извършено през далечната 1948 г., на 4 април. Тогава е свикано събрание на църковното настоятелство, на което трябва да се обсъди въпросът с привикването на български свещеник в църквата. Православната македоно-българска църква в Стилтън, Пенсилвания, е обект на разкол в продължение на почти двадесет години. Двете групи враждуват помежду си и именно през април 1948 г. се събират, за да разгледат въпроса, свързан с идването на свещеник от София. Чете се писмо от същия духовник. Именно тук Георги Патов, от страната на бъдещия

подсъдим за убийство

протестира за курса, който се следва при представянето на писмото. Настъпва суматоха, в която Джордж /или Георги/ Миноф, на 51 г., застрелва в изблик на ярост Коче Ацеф на 24 г. и Борис Миоф на 32 г. Случаят е описан много подробно в решение на Върховния съд на щата Пенсилвания, издадено на 14 ноември 1949 г.

Емигрантският оркестър „Bulgarian Balkan Band“

Този тип взаимоотношения на религиозна основа не са били рядкост, а понякога разделението е било и на политическа основа, особено във и след въпросната 1948 г., когато става пределно ясно, че комунизмът в България вече е незаобиколим фактор. Именно тогава спира и издаването на емигрантския вестник „Народен глас“ в Гранит Сити, окръг Медисън, щата Илинойс. Издателите са наясно, че вече няма как да водят регламентирана борба с този тип политическа система, която не ползва конвенционални методи за спор, а се противопоставя тотално на всичко, което не подкрепя техните вярвания и разбирания за живота, икономиката, политиката и целия обществен светоглед.

Няколко месеца по-късно, на 24 август 1948 г., Патов омъжва дъщеря си Джоан, на 23 г., за Стив Майк – месар от Стилтън, който работел при Патов – впрочем също месар.

Храм „Св. Благовещение“ в град Стилтън, щата Пенсилвания, САЩ

Интересна е и съпругата на Патов – Катерина (или Катарзина, което е име от полски произход), която се оказва австрийка по потекло и е носила фамилията Манчах. Данните за това откриваме в сайта ancestry.com в раздела Pensilvania, Mariage.

Според данни от ancestry.co.uk става ясно, че Георги Патов умира през 1980 г., а съпругата му Катерина умира през 1965 г. Данните са от индекса за смъртността в Dauphin, Pensilvania, USA, събирани в периода 1935-2014 г. Това показва, че вероятно е роден около края на ХХ в. и макар и значително по-млад от капелмайстора Стойо Крушкин, той намира своето важно място в емигрантския оркестър „Bulgarian Balkan Band“.

Тези податки и исторически фрагменти показват един епизод от бита и живота на един обикновен българин, или македоно-българин, както са се наричали те в онези години. Така са живели

нашите сънародници в САЩ

а и не само там – бурно и енергично във всички смисли на думата. Живели са сякаш на един дъх.

Дори тези убийства от невъздържаност, които все пак са определени като предумишлени, тоест – от първа степен по наказателния Закон на щата Пенсилвания от 24 юни 1939 г., показват, че общността ни в САЩ не е била еднородна. Успоредното пренасяне на обществените нагласи от България в емиграцията ни са довели до същото действие при резултатите от обществените процеси, макар и потопени в една чужда културно-политическа среда.

 


„Заради различия по доктриналното учение“

В официален документ от съда в Пенсилвания от 1949 г. се съобщава също, че убийствата в град Стилтън са предизвикани от „лошото чувство между двете групи, заради различия по доктриналното учение“, където очевидно става дума за различия в разбирането за някои основни правила в православието.

Именно поради тази причина църквата в Стилтън е била без свещеник от 1944 г. и е била обслужвана от пътуващ свещеник, при това от време на време.

Едва в края на 1947 г. „македоно-българите“ от Стилтън, Пенсилвания, стигат до общото мнение, че въпреки разногласията си, те трябва да се обединят пред необходимостта от придобиването на свещеник на пълно работно време, тоест – църквата да работи, както се полага – постоянно.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

ИСТОРИЯ НА ЕМИГРАЦИЯТА: Как ДС стигна до един от най-богатите българи в LA

Никола Чамов бил милионер и притежавал къщи и магазини в Холивуд

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Борбата беше един от толерираните и доста популярни спортове у нас и по време на комунистическия режим. Сн.: Българска федерация по борба
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

„…Тръгнахме за Лос Анджелис. Приготвихме се за вечеринка. Това беше първата ни вечеринка в Америка. Не беше добре организирана и не беше много посетена. Някои от българите я бойкотирали. Седнахме и дойде бюфетчикът, който е съдържател на клуба. Запознахме се. Той ни представи съпругата си, която беше австралийка. Бил избягал през 1949 г. от България. Преди това бил съдържател на ресторанта „Ариана“ на езерото до Орлов мост в София. След национализацията през Цариград той успял да избяга в Австралия. В България е бил борец и се е състезавал. Казва се Чамов. В Австралия престоял едва 4-5 години и с жена си се прехвърлили в Калифорния. От време на време организирал състезания по борба. Посещава и всички състезания, които се провеждат в Лос Анджелис. След това с него говорихме кои спортисти от по-старите познавам и аз. Оказа се, че имаме общи познати. Той обаче остана недоволен от вечеринката и си тръгна. Тръгнахме си и ние…“.

Това е фрагмент от пътния дневник, който българин на име Георги Иванов си води по време на посещението си в САЩ през далечната 1971 г., когато отива на гости на неговата сестра Цветанка. Действието се развива на 27 февруари, събота. Всъщност, в този кратък разказ става дума за известния наш спортист Никола Чамов.

На твърде интересна информация се натъкнахме при търсенето на допълнителна информация за Никола Чамов в сайта http://desebg.com/. Тук се споменава разказът, в документален вариант,

на началника на девети отдел

в Шесто управление на „Държавна сигурност“. Това е докладна записка от майор Нешо Нешев от 29 август 1983 г. Въпросният докладва, че от 11 до 13 август същата година в Лос Анджелис се е провело световно първенство по свободна борба за младежи, на което е присъствал като формален организатор по борба към БСФС – спортният съюз в България в онези години.

По-нататък Нешев докладва как в залата по време на състезанието са се появили седем българи, които аплодирали нашите и съветските състезатели. Така агентът от тайните служби установява присъствието на Никола Чамов. За него той разказва, че е „…на 72 години, от Панагюрище, живеещ в района на Холивуд… Представи се като бивш български състезател по борба, взел участие в олимпийските игри през 1936 г. в Берлин. След 9 септември 1944 г. бил член на висшия спортен съвет… През 1948 г. бил изключен от спортното движение в НРБ. По този повод отправи завоалиран упрек към тогавашното ръководство на спортното движение у нас.

След изключването му… заминал за Австралия, където отворил ресторант с шоу програма, а след това отишъл за Холивуд. Изрази голямо желание да заведе цялата българска група в Холивуд, за да „покажел“ забележителностите на този квартал. …Един от другите българи – Ганчо Доневски, ми сподели „под секрет“, че Чамов е милионер, един от най-богатите българи в Лос Анджелис…“.

Нешев продължава разказа си, като казва, че веднага след състезанието

тръгнал с колата на Чамов

Той разхожда няколко човека от делегацията и накрая настоява да ги покани на вечеря, за да „поприказват“, както в кавички поставя тази дума самият Нешев, който продължава разказа си така: „…Домът му се намира съвсем близо до Българския културен център в Холивуд. Щом седнахме на масата, Чамов запита директно всеки от нас какъв е… По време на вечерята /Чамов/ се стремеше да се самоизтъкне като бивш борец от голяма класа. С различни въпроси успях да установя, че след спечелване на прилична сума в Австралия Чамов пристигнал преди „доста“ години в Холивуд, закупил две къщи и два магазина. Една от къщите и магазините давал под наем, който бил от порядъка на 40 000 щатски долара годишно. През 1982 г. идвал със съпругата си у нас, за да „разгледали страната“. Не изказа мнение как намира България след повече от 30-годишно отсъствие…“.


В Холивуд живеели около 2 хил. български емигранти

Местожителството на Никола Чамов през втората част от живота му – Холивуд. Сн.: Novini.bg

Нешев неколкократно се опитва да насочи вниманието към Българския културен център в Холивуд, за да разбере неговото ръководство и състав. Това, което установява, е, че Чамов е член на ръководството, но не разбира кой е председател на тази организация на нашите емигранти. Разбира също, че в Холивуд живеят около 2 хил. български емигранти. Описва също, че самата сграда е с височина 2-3 етажа и около 200-250 кв. м площ.

Нешев специално отбелязва, че в една от стаите на Чамов е изграден нещо като български кът – „камина и рафтове с предмети от българския бит“.

„…От кабинетното изучаване на Никола Чамов се установи, че същият е роден на 28 декември 1916 г.“, докладва Нешев, който все пак в последствие установява, че Чамов е бил председател на Българо-Американския културен център в Холивуд. Той отбелязва в доклада си, че Чамов е „обработвал български граждани към невъзвращенство“.

Ето това е начинът, по който са били представяни българите в чужбина и особено в САЩ – „съмнителни типове“, които „обработват български граждани към невъзвращенство“! Отново се появява тази отвратителна дума „невъзвращенство“, с която беше дамгосано едно цяло поколение българи, които приеха да живеят далече от Родината си, но свободни.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

История на имиграцията

Бумът на емигрантските оркестри в САЩ

Сред тях е първият български оркестър в Америка

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Мартин Герхард от Стилтън, който е бил и музикант в „Bulgarian Balkan Band и легендарният емигрантски диригент Дионисио Зала.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Емигранти са в основата на създаването на едни от най-популярните оркестри в САЩ. Гнездото, така да се каже, се явява малкото градче, предградие Стилтън, което днес е почти квартал на столицата на Пенсилвания – Харисбърг. За наша чест, единият от тези емигранти е човек, свирил малко по-късно в първия български оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, именно в Стилтън. Става дума за Мартин Герхард. Първите данни за него откриваме в местната преса от 1913 г.

На среща на членовете на Либърти банд в Маркли Хол… бяха избрани отговорници за следващата година… Всички членове гласуваха за диригент да бъде избран Дионисио Зала, широко известен музикант и диригент на оркестъра в Стилтън. Мартин Герхард, собственик на Герхард Студио, беше избран за президент и управител на оркестъра. Либърти бенд, въпреки че е един от младите музикални състави в градчето, бързо става един от най-популярните оркестри в Централна Пенсилвания. Той беше създаден през септември 1911 г. и в него бяха само петима души. Под ръководството на Дионисио Зала оркестърът постигнал голям напредък. Много членове на Либърти бенд са също членове на други по-стари оркестри в градчето, например в оркестъра на град Стилтън, на който Зала също е диригент.

Либърти банд е доста успешен в уреждането на ангажименти и е

ангажиран да свири на няколко парада

които се провеждат по онова време. За това разказва информация в местната преса на Харисбърг през 1913 г.

В същото време обаче се споменава и за Дионисио Зала, който стои в основата на музикалното развитие и култура на емиграцията, с център отново град Стилтън, Пенсилвания. Кой обаче е Дионисио Зала? Той е диригент на оркестъра на град Стилтън и Imperial Band в Пенсилвания. Оттегля се от позицията си в стоманодобива. Зала пристига в Америка през 1899 г. Той е роден в Испания и е служил като музикант в няколко испански военни полкови групи.

Град Стилтън, Пенсилвания, пощенска картичка от 1910 г.

Дионисио Зала играе основна роля в превръщането на групите на град Стилтън в съответствие с най-добрите в страната по това време. Той също така е и съставител на редица селекции за други музикални формирования и групи.

През 1914 г. два оркестъра на Стилтън се обединяват и отново Мартин Герхард и Дионисио Зала са в основата на ръководството на този процес. Става дума за Либърти банд и Ийст енд бенд.

„Двата оркестъра бяха основани в рамките на последните две години и имат успех. Дионисио Зала, популярен диригент на оркестъра в Стилтън, е диригент и на Либърти банд. Планът на хората, които предлагат обединението, е той да стане диригент на обединения оркестър. Беше посочено, че обединеният оркестър ще има

по-високи музикални стандарти

 под неговото управление. Мартин Герхард, мениджърът на Либърти бенд, написа писмо до мениджъра на Ийст енд банд, в което изрази воля за обединение. Стана ясно, че диригентът на Ийст енд банд, Шели, също има готовност двата бенда да се обединят“, съобщава местната преса в Харисбърг, Пенсилвания.

В друго съобщение се дават допълнителни подробности: „Новият оркестър има 35 члена. Оркестърът ще следва напътствията на Дионисио Зала, диригент на бенда на град Стилтън, който е един от най-добрите диригенти аматьори, непрофесионалисти. Мартин Герхард, бивш президент на Либърти бенд, бе избран за търговски директор, а Джоузеф Куняк бе избран за президент“.

На това място, а вероятно и в някое от тези помещения, които днес са складове на гарата в Стилтън, на брега на реката, някога вероятно се е помещавал оркестърът на Стойо Крушкин „Bulgarian Balkan Band“.

Трябва да припомним също, че Мартин Герхард малко по-късно, през 1922 г., става и контрабасист в Стилтън банд, както ни съобщава вестник „Харисбург Телеграф“ от декември същата година. Това показва как музикантите в емигрантските среди са преливали от формация във формация, като междувременно, именно в промеждутъка между 1916-а и вероятно 1922 г., Герхард е и музикант при българския

капелмайстор Стойо Крушкин

 в неговия „Bulgarian Balkan Band“.

Вестник „Харисбург Телеграф“ от 15 май 1914 г. съобщава, за концерт, подготвян от Дионисио Зала в гимназията в Стилтън. На него присъстват „…няколко българи, които са били членове на кралски оркестър в родната си страна…“, пише още изданието. Сред тези българи почти сигурно са били и Стойо Крушкин и неговият приятел, съдружник и колега от Сапарева баня, Христо Серафимов – и двамата военни музиканти от Лейбгвардейския оркестър на Негово Величество в София.

Вероятно е този концерт да е бил специално за тях и в тяхна чест, или поне да са били специални гости, за да бъдат привлечени към концертната дейност в емигрантската общност на Стилтън. По-късно те ще създадат първия български емигрантски оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“. Легендарният диригент Дионисио Зала открива за Америка тези двама българи, а вероятно и други, защото самият той е бивш военен музикант от Испания и цени високо изкуството и опита на този тип музиканти, каквито са Крушкин и Серафимов.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
На върха на модата: Българка в ревюто на Dior

Бел Хинова дефилира на сцената на едно от най-големите модни събития

Затвори