Открийте ни и в

Твоят глас 2021

Христо Иванов: ЦИК отказа независим одит на машините за гласуване (ВИДЕО)

„Ако за вас това е конфликт на интерес, това означава само едно – вие обслужвате само един интерес и това е интересът на управляващите“

bgvoice

публикувано

на

Сн.: Скрийншот

ЦИК въвеждат машините непрозрачно, по начин, по който не може да се има доверие, че тези машини ще гарантират честни избори. Това каза съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.

„Масовото въвеждане на машинно гласуване е непознат метод в България и той трябва да бъде въведен по възможно най-прозрачния начин, а не да се превърне в черна дупка. ЦИК правят точно обратното – те въвеждат машините непрозрачно, по начин, по който не може да се има доверие как точно ще бъдат използвани тези машини и какво ще гарантират – честни избори или че статуквото отново ще открадне изборите“, каза Иванов във видео във Facebook.

И добави:

Павел Вълнев: Яростта на ГЕРБ срещу "Републиканци за България" издава страх преди парламентарния вот

„Ние искаме пълна отчетност от ЦИК защо точно тези машини са избрани, как ще бъдат въведени те и най-важното – поискахме от самото начало да бъде гарантирана възможност на всички участници в изборния процес да проведат одит на тези кутийки, за да не се превръщат и те в черни кутии, в които да не знаем какво се случва, всеки да е сигурен как работи това нещо. И какво ни отговаря ЦИК – имало конфликт на интереси между нас и искането ни да проведем независим одит.“

Иванов каза още, че нито една политическа формация в парламента не е припознала законопроекта, внесен от „Демократична България“ за осигуряване на възможност за независим одит на машините.

„Ние още от самото начало внесохме такъв законопроект и естествено нито една от партиите не го припозна. И когато поискахме това, ЦИК ни отговаря, че има конфликт на интереси. Искам да попитам великите мислите в ЦИК – конфликт на интереси ли е, че ЦИК е съставена от представители на партиите; конфликт на интереси ли е, че СИК са съставени от участници в изборния процес? Не, колеги. Защото тези, които участват в изборите имат законен интерес да са сигурни, че всичко се случва, както трябва. Ако за вас това е конфликт на интерес, това означава само едно – вие обслужвате само един интерес и това е интересът на управляващите“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Твоят глас 2021

Ново правителство или нови избори: Развръзката идва

Президентът свика новия парламент, ще завърти бързо рулетката с мандатите

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Въпросът ще успее ли България да сформира ново правителство след изборите или ще се запъти към нови избори предстои да намери отговор. Развръзката от заплетения следизборен казус предстои, а началото й даде президентът във вторник, като насрочи първото заседание на новия парламент на 15 април.

Конституцията му дава срок от един месец да го направи, но той издаде указа за един ден. Според източници на „Капитал“ веднага след това – още тази седмица, ще започне и процедурата по връчване на мандати за съставяне на правителство. Президентът очевидно иска въпросът дали този парламент ще може да избере правителство да получи бързо отговор. Той може да зададе темпото, но не всичко зависи от него.

Всяка партия, която получи проучвателен мандат за съставяне на правителство, има срок от седем дни, в който да отговори дали ще иска да предложи състав на кабинета, който да бъде гласуван от парламента.

На този етап изглежда, че

ГЕРБ ще се опитат да забавят

с още известно време назначаването на евентуално служебно правителство или (още по-евентуално) кабинет около партията на Слави Трифонов.

Все още управляващата партия обяви на пресконференция, че ще предложи състав на Министерския съвет, но предвид факта, че никоя от останалите формации от парламента до този момент не е декларирала подкрепа за ГЕРБ, този опит най-вероятно ще бъде обречен на неуспех. Този ход обаче може да спечели още известно време на Борисов във властта – поне една седмица, плюс колкото е необходимо на Народното събрание да гласува и вероятно отхвърли петия кабинет на ГЕРБ.

След това на ход ще бъде втората по големина партия в парламента – „Има такъв народ“. От там продължават да спазват почти пълно публично мълчание, но ключовите фигури в нея все пак провеждат интензивни разговори с различни хора, за да обсъждат стратегията си. Участвали в тях твърдят, че нагласите на хората около Слави са категорично повече в полза на предсрочен вот.

В събота партията събра националния си съвет (широкото ръководство), а в неделя и депутатите от бъдещата си парламентарна група, но на срещите по неофициална информация се е обсъждал само краткосрочен план за работата на новия парламент, който предвижда приемането на промени в изборните правила. Това може да се разчете като знак, че втората политическа сила по-скоро няма да се опита да сглоби правителство въпреки заявената подкрепа от останалите две политически сили от протеста „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вън!“, както и от БСП.

Ако този сценарий се окаже реалност, третият опит за съставяне на правителство ще се падне на някоя от останалите партии в парламента, но решението коя да е тя е на президента Румен Радев.

 Какво предстои

 Преди всичко това обаче предстои новите депутати да направят още един важен избор – за председател на парламента, който до голяма степен ще очертае истинското разположение на силите и техните намерения за следващите седмици и месеци.

Според конституцията Народното събрание се открива от най-възрастния народен представител, който в случая е депутатът от „Има такъв народ“ Мика Зайкова, но веднага след полагането на клетвата от новите народни представители ще трябва да се изберат председател на парламента и негови заместници. На същото заседание правителството на Бойко Борисов ще трябва да подаде оставка, като то ще продължи да изпълнява задълженията си до избора на нов кабинет или до разпускането на парламента и насрочването от президента на дата за нови избори. Това става с укази на държавния глава в един ден, след което Румен Радев трябва да назначи служебен кабинет.

След вота всички погледи се фокусираха върху това дали анти-ГЕРБ силите в парламента могат да сформират мнозинство, което да излъчи правителство, но не по-малко важно е как и дали ще могат да се обединят около фигурата на новия председател на Народното събрание. Този въпрос остана на заден план, но всъщност изборът е ключов по няколко причини. Председателят на парламента, освен че е вторият по ранг сред останалите двама големи в държавата – президента и премиера, има съществена роля за хода на законодателния процес. От него/нея зависи дали дадено законодателно предложение може

да бъде придвижено бързо

за разглеждане в пленарната зала. При председателя на парламента се депозират и питанията и актуалните въпроси към премиера и правителството. Предишният председател на парламента Цвета Караянчева много често спираше актуалните въпроси към премиера Бойко Борисов или ги пренасочваше за отговор към някой от ресорните министри.

Дори и да не се стигне до сформиране на ново правителство и да се отиде на предсрочни избори, от работата на парламента ще зависи дали ще бъдат приети бързо промени в Изборния кодекс, за които настояват от анти-ГЕРБ партиите, както и промени в закона за извънредното положение, свързани с ковид кризата. Такива са и намеренията на втората по големина партия в парламента „Има такъв народ“. На срещата в неделя на ръководството на формацията и депутатите от парламентарната група по неофициална информация като основен приоритет в новия парламент са били посочени промени в Изборния кодекс, свързани с повишаване на броя на секциите в чужбина, въвеждане на видеонаблюдение, възможност за гласуване на хората извън България по пощата, както и промяна на ръководството на ЦИК и на управителния съвет на държавната фирма „Информационно обслужване“, която брои изборните резултати.

Ако се върви към предсрочен вот, животът на този парламент се очертава да бъде доста кратък – около месец и половина, за да може изборите да бъдат насрочени за средата на юли. В този срок влиза и промяната в правилника за работа на парламента и конституирането на парламентарните комисии, което отнема най-малко една седмица, както и завъртането на рулетката с връчването на проучвателните мандати от президента за съставяне на правителство.

 Как се избира председателят

 Според правилника за работа на парламента на първото си заседание депутатите трябва да приемат процедурни правила, по които да се изберат председателят на парламента и заместниците му. По традиция в повечето случаи досега председателят на Народното събрание е избиран от средите на най-голямата парламентарна група, а останалите формации получават заместник-председателски места, като за избора се изисква обикновено мнозинство. Това неписано правило обаче има и изключения. През 2013 г. ГЕРБ спечели парламентарните избори, но предложената от формацията на Бойко Борисов за председател Цецка Цачева беше отхвърлена от депутатите, а на поста беше избран Михаил Миков от БСП. Тогава за него гласуваха парламентарните групи на БСП и ДПС и изборът беше показателен за мнозинството, което по-късно се формира от двете партии. Те сформираха коалиция, която излъчи правителството на Пламен Орешарски. По същия начин стана и изборът на председателя на 40-ото Народно събрание Георги Пирински. Той беше предложен от най-голямата парламентарна група БСП, която тогава имаше 82-ма депутати, но за избора му гласуваха 169 народни представители от НДСВ и ДПС. И макар че правителството на Сергей Станишев беше излъчено с мандата на третата партия – ДПС, защото първият опит за съставяне на кабинет без царската формация се провали, мнозинството на тройната коалиция се формира след това от тези три политически сили.

След парламентарните избори представители на ГЕРБ заявиха, че от партията

ще предложат кандидатура

за председател на парламента, но предвид мнозинството, което имат анти-ГЕРБ формациите в новото Народно събрание и заявките им, че няма да си партнират по никакъв начин с партията на Бойко Борисов, кандидатът едва ли ще получи подкрепа в пленарната зала. При тази ситуация не е изключено дори ГЕРБ изобщо да не номинира кандидат. Неофициално от втората политическа сила „Има такъв народ“ твърдят, че ще излъчат свой кандидат за поста. Като такава се сочи Ива Митева-Рупчева, която беше директор на дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ в Народното събрание. Засега от останалите политически сили не предвиждат да номинират свой кандидат за поста. Ако обаче формациите не се споразумеят за избора на председател на парламента, той може да продължи да се ръководи от Мика Зайкова, която няма да е председател, а ще се води председателстваща Народното събрание.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

ЦИК: Разминаването в процентите на партиите е заради „Не подкрепям никого“

Във вторник “Държавен вестник“ обнародва резултатите от изборите, но имаше разминавания в процентите между тях и тези на ЦИК

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: БТА

Причината за разминаването в процентите на изборните резултати е заради „Не подкрепям никого“, заяви Димитър Димитров, говорител на ЦИК.

Във вторник „Държавен вестник“ обнародва резултатите от парламентарните избори, но имаше разминавания между тях и тези на ЦИК. 

Гласовете за всяка политическа сила съвпадат на двете места, но формират различни проценти.

[inner_article post_id=’338598′

„Тогава, когато е записан в Държавен вестник най-отдолу ще видите ред, в който пише „Не подкрепям никого“ и той влиза в тази база затова се получава 25,80. Когато е публикувано в Държавен вестник, тези „Не подкрепям никого“ са премахнати от базата данни“, обясни говорителят Димитров.

Той подчерта, че „и двете числа са верни“.

„26,18% се получава, когато от общата база данни се извадят гласовете „Не подкрепям никого“. Съответно 25,80% е тогава, когато те се включат“, уточни Димитров.

Той посочи, че в закона е казано, че това са действителни гласове, само че те не участват при определяне на изборния резултат в смисъл на мандати. Той е категоричен, че няма никакъв проблем.

В „Държавен вестник“ коректно са публикувани данните от решението на ЦИК.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Андрей Райчев: Всички искат Слави да направи правителство и да се провали

По думите му има индикации, че ГЕРБ се готвят за нови избори

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Архив

„Всички се надяват Слави Трифонов да направи правителство и да приключи като политически проект. Всички искат той да състави кабинет и да се провали, защото ще функционира в контекста на непрекъснати консултации, съглашателство и молби към други политически сили“. 

Това заяви пред БНР социологът Андрей Райчев. 

„Г-н Борисов каза много леко, че няма да е депутат, а пък Слави Трифонов каза леко, че ще бъде депутат. За мен това е индикация, че през юли ще има избори“.

ЦИК определи избраните народни представители

По думите му има индикации, че ГЕРБ се готвят за нови избори. 

Според него Корнелия Нинова не реагира на ситуацията в България, а на ситуацията в БСП. „За нея е важно да избегне нови избори, защото може да са пореден провал. БСП е в тежко критично състояние. Има опасност България да остане без левица“, подчерта социологът. 

Той каза още, че нови избори биха били голям риск и хазарт. 

„Партията на Слави Трифонов се стреми към първа политическа сила. Мнозина подценяват ГЕРБ, но това не е правилно“, добави Райчев. 

Социолога заяви още: „Борисов и Радев имат фиксации един към друг“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Десетки жени в цяла България протестираха под мотото „Черен Осми март“

Идеята е да напомни на управляващите и на обществото, че докато едни празнуват, други семейства са почернени заради домашно насилие

Затвори