Открийте ни и в

Българи в Америка

Христо Куртев прави от Емил Димитров звезда на Запад

Предложил му да емигрира, но големият изпълнител твърдо отказал

публикувано

на

Прословутата лимузина, която купува на старо в Париж, става истинска атракция в България

Александрина РОКАНОВА

Христо Куртев бе дълги години лидер на федерация „Царство България“ и президент на Царския автомобилен клуб. Напоследък се занимава с провеждането на Парижките балове в София, като поредният бе през септември. Малко известен факт от биографията му обаче е, че още в годините на комунизма той успява да продаде песните на Емил Димитров на Запад и те стават големи хитове, макар и изпети от други певци. Куртев е роден на 4 октомври 1942 г. От 1965 до 1989 г. е имигрант във Франция. Оттам подпомага роялистката дейност на Симеон Сакскобургготски, а и дискретно помага на много български артисти, попаднали на гастрол във Франция.

Г-н Куртев, как избягахте от България навремето?

  • С един мой приятел, който се казва Георги Топалов, той ми е съсед. Аз съм роден в София на улица „Иван Вазов”, която започва от Народния театър и свършва до Спортната палата. По-рано там беше Зоологическата градина, а сега е паркът на Паметника на Съветската армия. Та с Георги Топалов тръгнахме и пътищата ни се разделиха в Югославия. Аз пристигнах в Мюнхен, той успя да избяга в Австрия и оттогава се виждаме и тук, и навсякъде по света, защото приятелството ни е много ценно. Тогава Георги учеше в МЕИ и аз бях студент във ВИТИЗ, специалност „Театрознание”, при проф. Любомир Тенев. Като пристигнах в Париж, се записах „Филмова режисура” по простата причина, че театърът изисква владеене на езика, каквото аз нямах. И след като завърших, направих един стаж във френската телевизия. Тя тогава беше само една. И останах да работя там. След това преминах в частния сектор, където се печели по-добре. После имах пътническа агенция, музикално издателство и много други неща.

Емил преди концерт във френската столица

Значи сте успели в бизнеса, в културата…

  • Да, да. Ето например за музикалното издателство ще ви кажа. Направихме го специално за Емил Димитров. На връщане от едно турне в Куба ми се обади Васил Андреев, неговият импресарио. Той се представи и каза, че ми е взел телефона от Българската телевизия. Попитах ги какво искат и те казаха, че искат да се появят и по френската телевизия. Понеже аз познавах и обичах песните на Емил Димитров, им съдействах веднага. Те имаха голям успех. Трябва да ви кажа, че Емил имаше голям успех и като композитор. Той се държеше много естествено. Французите имаха превратна представа за звездите от източния блок. Това важеше и за Емил. Спомням си, като го питаха каква кола иска да кара, той казваше американска, а не съветска. Имаше много интересни непосредствени отговори. Питаха го какво обича да прави, а той им отговаряше, че обича да минава с прахосмукачката къщата си в Княжево. Когато го питаха какви мебели предпочита, той казваше – старинни. Той имаше мебели от епохата на Луи XIV и те се учудиха много и го питаха откъде ги е намерил, а той казваше: „От Ленинград ги купих.” И тогава на един голям коктейл, който дадохме за анонсирането на първата му плоча през 1969 г., аз реших да поискаме от френската телевизия да го наградим с почетна диплома, както се прави навсякъде. Но когато говорих с директора на телевизията, той ми каза: „Ами ние такива почетни дипломи нямаме.” Аз го попитах, ако аз я напечатам, ще я разпише ли и той ми каза, че ще я подпише, разбира се. И взех бланки на телевизията, направихме едни хубави дипломи, подпечатаха се и се подписаха от съответните дирекции и така най-тържествено му връчихме диплома на Емил. Той бе приет в Съюза на френските композитори, за да може да си получава възнагражденията от авторски права. И когато един ден ме попита дали има пари в банката. Аз му отговорих, че има. Той каза: „А мога ли да си купя една американска кола.” До банката на авеню „Клебер“, където му беше сметката, видяхме една американска кола. Отидохме до нея да я разгледаме. Натискаха се копчета, гюрукът се сваляше, прозорците също, а в онова време нямаше такива екстри по колите. Васко и Емил се смаяха и, разбира се, веднага пожелаха колата. Оказа се, че тази кола стои от шест месеца там и не могат да я изтъргуват. Но му я продадоха на него с голяма отстъпка. Той беше много щастлив. Върна се в България с нея.

Шарл Азнавур гостува на Емил Димитров в дома му в България. Веселин Андреев е крайният вдясно

Кой караше колата?

  • И двамата я караха, но мисля, че Васко повече. Спомням си, че един ден го чакаме в Париж да дойде от София и той пристига с една огромна „Победа” вътре пълна с луканки, сирене, кашкавал и една бъчва вино от Кричим, защото жената на Емил беше от Кричим. Същия ден обаче Емил получава вест, че му се е родил син, сегашният Емил Димитров-младши. Тогава бяхме събрани вкъщи, звъни се и ето го, Васко пристига с луканките и кричимското винце. Направихме един много голям купон.

Много често ли се виждахте?

  • Не съм броил срещите, но през тези години – 1969-1971-1972 – се виждахме често по професионалните задачи – издаване на песни, плочи и т.н. Емил имаше голям успех, защото изнесе и голям концерт с фолклорните певици сестри Кушлеви. Бяха взели Митко Щерев с оркестъра и Богдана Карадочева беше с тях. Разбира се, Емил беше звездата на спектакъла.

Малката му плоча с песента „Моника“

А знаеше ли се тогава, че Емил Димитров е с хомосексуални наклонности?

  • Разбира се. Към това нещо съм се отнасял винаги с разбиране. Личният живот на всеки си е негова работа.

Говори се, че популярната песен „Джулия” е посветена от Емил Димитров на българката Юлия Христова. Вие знаете ли историята на тази песен?

  • Аз познавах много добре Юлия. Тя е наша сънародничка, добра моя приятелка, която именно на този прием, за който ви говорих, беше дошла със своя съпруг Жан Бул. Той се занимаваше с разпространението на френската преса, което е една огромна организация, притежавана от „Ашет“. Той имаше компания за издаване на плочи, издателство и най-важното – беше един от организаторите на „Мидем“. Той е негов създател. От цял свят хората, които правят плочи, се събират в Кан всяка година, за да си продават един на друг авторските права – точно тогава и ние бяхме изкарали на пазара плочата на Емил Димитров. Искахме да отидем в „Мидем“, за да отстъпим правата на Емил за други страни в света. Ние обаче нямахме средства и съпругът на Юлия – Жан Бул, ни покани на гости. Той ни осигури средства и условия за работа. Тогава аз и моят съдружник Стефан Шабанов отидохме и продадохме на всички страни по света песните на Емил Димитров. Оттам именно дойдоха много пари. И за благодарност към Жан Бул, тъй като Емил беше забелязал колко обичаше той своята съпруга, посвети тази песен на нея и я нарече „Джулия”. Другата песен, която е химн в творчеството на Емил, е „Моя страна, моя България”. Когато Емил и Васил я донесоха в Париж, беше записана музиката, а оставаше да се направи текстът на френски. Аз им бях предложил как да преведем първоначалния текст и ми се струваше много хубав. Обаче постъпихме като професионалисти и я дадохме на един тестописец, който написа текста и песента се казваше „Моника”. И тя фактически във Франция излезе като „Моника”, кавър версията й в Америка се казваше пък „Калифорния” и т. н. Всъщност това беше една търговска операция, но след като се върнали тук Емил и Васко, са си имали проблеми с Държавна сигурност. Викат Васил там и му казват: „Вие продадохте България. Сигурно Христо Куртев ви е накарал да измените на Родината си.” Но Васко казал, че те просто искали да се преведе текста дословно. От това, което са ми разказвали, знам, че Васко е бил набеден за много неща и даже са го задържали. Тогава Емил поискал среща с Тодор Живков. Той обаче, преди да го приеме, попитал сина си кой е този Емил Димитров. Владко му рекъл „Как какъв? Това е нашият идол – на младите. Всички го обожават.” После Тодор Живков попитал Емил: „Какво става, бе? Какво да направим?”, а Емил му казал: „Ами прибраха моя най-добър приятел и мениджър, който нищо лошо не е направил.” Тогава Живков се разпоредил Андреев да бъде незабавно пуснат от затвора.

С Богдана Карадочева в Париж, където тя също изнася концерти

Искаше ли Емил Димитров да остане да живее в Париж?

Емил Димитров не пожела да остане в чужбина. Както на него, така и на Богдана Карадочева казахме, че ако искат да правят кариера във Франция, трябва да останат и да живеят там. Но това беше техен избор. Емил все възкликваше: „Имам такава хубава къща в Княжево, толкова добре си живея там. Пътувам в СССР и ме уважават навсякъде. Много ми е приятно да идвам във Франция, но не искам да оставам тук.”

1 Коментар

  1. agen sbobet online

    април 2, 2020 at 12:39 am

    I love your blog.. very nice colors & theme. Did you make this website yourself or did you hire someone to do it for you? Plz reply as I’m looking to design my own blog and would like to find out where u got this from. many thanks

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Българи в Америка

От Пловдив до шериф в Америка – сбъднатата мечта на Георги Андреев

публикувано

на

от

Виж цялата статия

„Америка наистина е страна на неограничените възможности, сам се убедих в това. Тук сбъднах своите три детски мечти – станах полицай, пожарникар и професионален шофьор. Постигнах всичко с много труд и упоритост”, споделя 54-годишният пловдивчанин Георги Андреев. Той е първият български шериф в щата Вирджиния.

В Америка пристигнал през 1998 г. със съпругата си Таня и 10-годишната им дъщеря Люба. Младото семейство кацнало на летището само с 6 куфара, като

Георги не знаел нито дума английски

Тогава той е на 33 г. и след завършване на полицейската школа в България и 4 години работа като надзирател в затвора в Пловдив, току-що е получил предложение за издигането му в командир на отделение. Съдбата обаче му отрежда друго – да започне от нулата и сбъдне детската си мечта, но не в България, а зад Океана.

„След като жена ми спечели зелена карта, тя бе усмихната и щастлива, а аз – нещастен! Не знаех нито дума английски, нито къде отивам, а и една от мечтите, за които се борех с години – да стана полицай в България, трябваше да изоставя”, разказва Георги.

Днес живее във Вирджиния бийч и работи в Норфолк.

Георги със съпругата си, сн.; фейсбук

За началото си спомня, че било малко стресиращо. Със съпругата си започнали да градят всичко от нулата на американска земя. Посрещнали ги приятели на летището и помогнали на Георги да си намери първата работа. Започнал като мияч на автомобили в автосалон, но с усърдието си бързо спечелил доверието на работодателя си.

За негов късмет се оказало, че в автосалона работят пенсионирани детективи, и Георги споделил с тях, че иска да стане полицай в Америка. Още повече че имал известен опит от България. Помогнали му с лични контакти и добра препоръка. Макар че тогава е вече на 35 г., бившата млада надежда в леката атлетика от Спортното училище в Пловдив с лекота покрива физическите тестове и издържа писмения изпит. Така през 2000 г. Георги започва работа като

Полицай към шерифа в Норфолк

С упорит труд израства бързо в кариерата и скоро става част от бойно ядро, на което поверяват охраната на арестанти и потушаването на безредици зад решетките.

Георги Андреев (вляво), сн. Фейсбук

Тук Георги преживява и първата си рискова акция. В затвора избухва сбиване между две гангстерски групи. Той и още 16 негови колеги, екипирани с шлемове, противогази и въоръжени с газови пушки, трябва да се изправят срещу 40 разгневени затворници, като рискуват да се превърнат в техни заложници. Когато акцията по потушаването на конфликта започва, Георги и останалата част от бойното ядро успяват в последния момент да издърпат свой колега, за да не се превърне в заложник.

Първият сблъсък на Георги с американското правосъдие

се оказва пак покрай работата. Принуден е да дава обяснения защо при приемането на мъж в ареста е извадил ръката му от рамото. За да сломи съпротивата на нарушителя, шерифът бил принуден да приложи хватка, с която да обезвреди мъжа. По-късно съдията се произнася, че Георги е действал в рамките на правомощията си и не е нарушил правата на задържания.

„Оказва се, че тук при всеки настъпил екшън отиваш на съд и трябва да обясниш защо и какво си направил. Това е нещото, което ме възмути”, разказва Георги. И допълва, че да си надзирател в Америка, е по-рисковано, отколкото в България. Причината е, че в затворите и арестите зад Океана нападенията са по-чести, а затворниците – с повече права.

Както в американските филми, професията надзирател не е безопасна в САЩ. Георги обяснява, че като си вършиш работата професионално, нямаш проблеми, но никога не си застрахован. Не крие обаче, че е получавал заплаха от затворник. Един от тях се заканил, че ще открие къде живее и на улицата униформата няма да го спаси.

След 6 г. в шерифството Георги решава, че е дошло време да постигне следващата си детска мечта – да стане пожарникар. След като издържа тестовете, се оказва в пожарната на Норфолк, където огнеборците гасят пожари, ала в същото време са и парамедици, оказващи първа медицинска помощ при постъпване на сигнал на тел. 911. До днес работи там. Харесва работата си, но обяснява, че това, с което не се свиква, е

Да се изправяш лице в лице със смъртта

Досега не може да забрави дежурство, при което е повикан да окаже помощ на 25-годишно момиче, скутерът  се оказва пометен от кола, която е минала през кръста на момичето. „През цялото време ме питаше дали ще оживее. Обещах й , че ще живее, и с колегата направихме всичко необходимо по обездвижването. Закарахме я до близката болница, ала по-късно разбрахме, че е починала. Почувствах се зле, бях  дал надежда, а после разбирах, че не е могла да се пребори“, разказва той.

Екип на пожарната в Норфолк в действие

 

Разбира се, не липсват и комични ситуации по време на работа. При едно от дежурствата Георги и колегите му са изпратени на адрес, където дъщеря открила майка си „припаднала”. Когато пристигнали на място, се оказало, че жената просто спи дълбоко. Щом чула суетенето около себе си, пенсионерката се събудила и учудена попитала какво прави екипът на 911 в дома. След това ги помолила да подадат чаша вода, и без това са дошли на крака.

За да си пожарникар в Америка и на ниво, ти се налага да учиш и работиш непрекъснато. Всяка година огнеборците покриват физически тестове, които са решаващи за оставането им на работа. Така през цялата година са принудени да поддържат добра физическа форма. За целта във всяка служба има силов кът за тренировки.

При въвеждането на ново оборудване или екипировка пък всеки служител се запознава с нея първо теоретично, след това на живо, минава през тестове за работа с нея, покрива сертификати, които са важни за оставането му в професията.

Засега Георги не мисли да се връща в България, казва, че това може да стане като се пенсионира.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Българи в Америка

Стоичков зарадва фенове часове преди премиерата на „Историята“ в Чикаго (СНИМКИ)

публикувано

на

Виж цялата статия

С много внимание и желание Христо Стоичков подписа снимки, картички и тениски на своите фенове в Чикаго. Футболната легенда е в града за премиерата на биографичната си книга „Христо Стоичков – Историята“. Генерален спонсор на посещението на Христо Стоичков в Чикаго е транспортната компания „Amerifreight Systems“

Деца от Малко Българско Училище бяха подготвили плакати

В събота преди обед Камата се срещна с деца и гости на Малко Българско Училище в Елк Гроув Вилидж, които пък го поканиха да присъства на манифестацията им за 24 май. От сцената той разказа на учениците за новото си амплоа на спортен журналист за телевизия „Юнивижън“. Феновете пък му задаваха въпроси за живота му, кариерата и за приятелите и близките му. Присъстващите успяха да видят и милионера Шевкет Чападжиев, който също разказа за пътя на успеха си.

стоичков МБУ
стоичков мбу 2
стоичков валда 1
стоичков мбу 3

Стотици малчугани с тениски на барселона, народни носии и огромни усмивки „нападнаха“ Стоичков, за да се докоснат до  истинска футболна легенда.

Всички имаха възможност да се докоснат до „Златната топка“, и да си купят от копие на книгата, която тежи почти 1 килограм.

 

След като прекара часове на снимки и раздаде автографи Христо Стоичков отиде и в шоурума на „Valda USA“ където го очакваха още фенове.

Официалната премиера на биографичната книга „Историята“ отвъд Океана на 4 май в банкетната зала Hanging Gardens. Сред специалните гости са Божидар Искренов- Гибона, Благой Иванов-Багата, Цветан Йончев, Димитър Попов и Шефкет Чападжиев.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Българи в Америка

Модерното звучене на българката народна музика (ВИДЕО+СНИМКИ)

публикувано

на

Виж цялата статия

Българският електронен Ди-джей Иван Шопов и момичетата от дует „Авигея” посетиха Северна Америка, за да представят общия си проект „Канатица“ през българите от тази страна на Океана. В Чикаго тримата дойдоха по покана на център „Българика“, а участието им се овенча с огромен интерес. Няколко поколение българи се хванаха на дълги хора и се насладиха на народна музика миксирана с модерно електронно звучене.

Иван Шопов и „Авигея“ на гости в Чикаго

„Фактът, че сме тук, че самият албум отвори невероятни врати пред нас говори, че тази музика се приема много добре. Особено от младите хора”, казва Сибина Раденкова от „Авигея“. Мисията на триото е да привлекът все повече хора към красотата на българския фолклор. „Нашата музика е точно това. Тя дава на младите хора възможност да се запознаят с корените си. Някои от тях споделят през сълзи, че са открили нов свят, който не са подозирали, че съществува”, казва Иван Шопов.

Иван Шопов и „Авигея“ по време на фестивала КУКЕР в Сан Диего

Иван Шопор и Авигея преставиха „Канатица“ през българите в Торонто, Чикаго, Лос Анжелис и взеха участие в големия български фестивал на западното крайбрежие „Кукер“

На сцената на фестивала КУКЕР в Сан ДиегоНа 18 май тримата музиканти ще представят в България и нов вариант на албума „Канатица“ с ремикси направени от чуждестранни ди-джей.

 

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено