Открийте ни и в

Български истории

Цирк, дрога и подозрително самоубийство – животът на Ал Добрич в САЩ (СНИМКИ)

Ал Добрич загива при странни обстоятелства и според близките му бил убит

публикувано

на

Плакат на цирка на Добрич, сн. Worldpoint.com

България има в историята си велики циркови артисти. Един от тях – Александър Добрич – стига до Америка и през 60-те години на миналия век прави eдни от най-грандиозните представления за това време из цялата страна. Той дори създава цирк „Добрич“ на американска земя, обикаля с него от град на град и навсякъде обира бурни овации. В Америка той е известен като Ал Добрич. Умира при странни обстоятелства, които водят към версията за самоубийство, но близките му и медиите се съмняват, че може и да е бил убит.

Признат е за един от най-известните продуценти, тъй като не само намира артисти с уникални номера, но успява да наложи цирка в телевизията. Под негово ръководство в „Шоуто на Ед Съливан“ (предшественикът на Дейв Летерман в Си Би Ес) са излъчени множество епизоди с циркови изпълнения.

Добрич също е

продуцирал програмата „Супер цирк“ по Ей Би Си

Българинът е второ поколение акробат. Племенник е на легендарния Лазар Добрич, който се счита за баща на българския цирк. Именно от чичо си Лазар и баща си (също Александър) Ал Добрич възприема идеята, че цирковото изкуство няма граници и вълнува еднакво силно публиката, както в Родината, така и в чужбина.

Зад граница чичото и бащата на Ал Добрич гастролират още от 1900 г. Те се появяват във Варшава, Париж, Франкфурт и Америка (в цирк „Барнум“). Двамата били пратени да учат в чужбина, но в крайна сметка избрали цирка за своя професия и така радвали хиляди хора по света.

В България братята Лазар и Александър създават първия постоянен цирк „Колизеум“, който съществува от 1919 до 1926 г. През 1933 г. Лазар го преименува на цирк „Роял Добрич“ и е негов директор до 1948 г., когато е одържавен и наречен цирк „Родина“. Отделно Александър Добрич-Старши създава цирк „България“, с който обикаля Румъния, Югославия, Австрия, Италия. Паралелно с цирка Александър-Старши има успешна кариера като борец. Изявява се с борби и в цирковите шатри.

Ал Добрич-Младши е роден през 1915 г. в Равно поле, Софийско. От малък се представя в цирка. Имигрира в Щатите през 1949 г. По това сестра му Вера вече живее отвъд Океана, приела е псевдонима Лола Добрич и играе в цирка „Ринглинг Брадърс“ с номер с ходене по въже.

Aл Добрич се жени за полякиня на име Пия

и започва циркова кариера с нея в „Ринглинг Брадърс“. Двамата се наричат Duo Dobritch. С Пия имат и син на име Александър – Санди.

През 1953 г. Добрич става продуцент и създава продукцията „Супер цирк“, която сe излъчва по канала Ей Би Си от Чикаго всяка неделя. В предаванията участва и синът на Ал – Санди. Той се превъплъщава в клоуна Scаmpy, който грабва вниманието и на Ед Съливан и водещият го кани в шоуто си над 50 пъти. В средата и края на 50-те години Добрич вече управлява импресарска къща „Добрич Ентерприсис“. През 1956 г. тя има офиси в Ню Йорк, Чикаго и Франкфурт, Германия. Добрич често пътува до Европа и България и намира артисти, които да доведе в Америка и обратно.

През 1961 г. Ал Добрич създава „Dobritch International Circus“ в съдружие със съпругата си Пия и друга жена. Ал имал дял от 49 акции, Пия – 48, приятелката им взела три акции. Седалището на цирка на Добрич е в Лос Анджелис.

На следващата година обаче Ал и Пия се разделят. После Добрич се жени за актрисата Ръсти Алън, (известна с филма „Момичешко щастие“ с Елвис Пресли). Прекъсва за кратко връзката си с нея и се жени за стриптийзьорката Бранди Уайлд (1968 г.), а после отново се връща при Ръсти (1970 г.). През това време продължава да прави представления в различни градове. През 1962 г. Добрич участва като продуцент в заснемането на лентата „Джъмбо“. Филмът събира над 5 млн. долара приходи.

Под купола на „Dobritch International Circus“

гастролират много знаменити артисти

Адам Уест като Батман, Саймън Метц като Човека с глава-топлийка, наричан просто Шлитци, Чък Корнърс като Каубоя, Карла Валенда като акробатка на въже (Карла е пра-пралеля на нашумелия в последните години майстор на безумните разходки по въже Ник Валенда, който премина по този начин над Големия каньон), други членове на фамилията Валенда и други.

Най-интересна е историята на Шлитци. Шлитци е роден с микроцефалия, има необичайно малък мозък и череп и малък ръст (около четири фута или 122 см). Шлитци остава следа в историята с ролята си във филма на ужасите „Freaks“ на Тод Браунинг от 1932 г. В цирка той намирал подкрепа и уважение, които не срещал другаде, тъй като много му се подигравали. Умира през 1971 г.

Сестрата на Добрич – Лола, също е била част от едноименния цирк. Нейният коронен номер е да ходи по въже на пръсти, като ползва голямо перо, с което пази баланс.

В цирка си българинът успява да покаже и животни, които след това стават звезди и са търсени за участия в различни шоута, чуждестранни циркове и телевизионни програми като тази на Ед Съливан. Шимпанзето Джинкс е само един от примерите. Джинкс кара кънки на лед с треньорката си Дарлийн, което е нещо невиждано по това време. Те са толкова атрактивни, че веднага станали едни от любимците на Ал Добрич, и той им осигурява участия, за които не са и мечтали. По-късно Джинкс има и други сценични партньори, но това не му пречи да демонстрира таланта си.

За популярността и мащабността на „Dobritch International Circus“ можем да съдим от пресата от това време. Циркът редовно

присъства на страниците на изданието „Circus Report“

както и списание „Билборд“ и в местната преса. Постер на цирка от 1966 г. за представление в Бостън например дава информация, че циркът е имал три манежа и шоуто е било с продължителност 2 часа и половина. Сред споменатите хитови изпълнения са Батман, Летящите Валенда, лъвовете на Зербини и семейство Зачини, които се пъхат в огромен топ и са изстрелвани от оръдието. Билетите за възрастни са стрували 2, 3 или 4 долара според мястото, а децата под 16 години са били таксувани наполовина.

През март 1967 г. циркът на Добрич гостува в Лос Анджелис за 11 дни. Градът остава възхитен от атракциите и най-малко 100 000 души се стичат в мемориалния колизеум, където е събитието. Циркът предлага 400 различни номера. Не всичко минава по вода, защото при едно от представленията един от слоновете се опитва да избяга, но като цяло публиката се съгласява, че циркът с право се нарича „най-великият цирк в света“.

През есента на следващата година Ал Добрич поема на плещите си още по-грандиозен проект – откриването на казино „Цирк, цирк“, което се предава на живо в „Шоуто на Ед Съливан“. Собственикът Джей Сарно се доверява напълно на българина в пресъздаването на магията на цирка в най-новото казино във Вегас.

Преди откриването шоуменът Съливан показва 30-минутно предаване за Добрич. Било е предвидено празненството да приключи до 2 часа след полунощ, но хората са се забавлявали много и са останали до 6 сутринта. Съчетаването на цирк с казино се оказва трудна работа. Джина Лолобриджида е трябвало да репетира до тигър, който захапал роклята й. Работници е трябвало да пробиват дупки в покрива, за да могат да закачат прожектори. По време на представлението при номер с балансирането на горящ полилей върху сабя акробатът губи баланс. Горящото тяло запалва близката съблекалня. Въпреки всичко откриването е запомнено като едно от най-интересните събития в града. По- късно Добрич е вписан и като част от хората, работещи редовно за казиното на заплата.

През 1970 г. Добрич мести централата на цирковата си компания в града. В знак на признателност кметът обявява месец юли за месец на цирка. Добрич също така планирал да отвори

училище за циркови артисти и клоуни

По това време обаче продуцентът е застигнат от лоши финансови години. Спорeд някои медии обаче истината била, че се опитвали да го лъжат и му плащали по-малко от обещаното.

Ал Добрич умира на 11 март 1971г., като скача от 15-тия етаж на хотел „Минт“ във Вегас. Според полицията той се e самоубил най-вероятно заради финансови проблеми и предстоящ съдебен процес. Но списание „Фабюлъс Лас Вегас“ открехва друга истина. Член на семейството на Добрич се е замесил с наркокартелите. Наркодилърите искали от него баснословна сума. Добрич разбрал за това и завел загазилия от семейството му направо в офиса на ФБР да даде показания. Агентите не могли да направят нищо, защото това били само заплахи, а и нямали други доказателства срещу пласьорите.

Семейството на Добрич не могло да се отърве от наркодилърите. Започнали заплахи и към него самия, че трябва да плаща. Ако не – ще види сина си с отрязани ръце и крака. Със знанието на ФБР той се опитал да извърши граждански арест на изнудвача и да го предаде на федералните. Добрич завел изнудвача в апартамента си и го

задържал на мушка с пистолет

и се обадил на агентите. Но неочаквано бил нападнат от задържания. При опит за самозащита Добрич пребил изнудвача. В резултат бил задържан за побой и опит за убийство.

След като излиза от ареста, Добрич се сблъсква с нови неприятности. Собствениците на казино „Цирк, цирк“ го уволняват, а са имали намерение да го направят акционер. Пресата го разнищва и го нарича гангстер и мафиот. Много хора му обръщат гръб. Негов приятел завежда дело срещу него за изнудване за пари.

Но въпреки ареста и многото загуби, „Фабюлъс Лас Вегас“ настоява, че той е имал договор за снимки на телевизионни предавания за цирка, снимките на които щели да бъдат в София, Москва, Париж и Лондон. Добрич умира, преди да се яви на делото срещу него за изнудване. Именно делото според мнозина може би е причина за вероятното самоубийство. Според полицията няма следи от насилие. Но близките и познатите му настояват, че той е бил в отлична форма и винаги оптимист.

След смъртта на Ал сестра му Лола живее в Сарасота, Флорида. През 2003 г. е удостоена с наградата цирков пръстен на славата. Умира през 2008 г.

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

В малка лодка насред Атлантика: Двоен BG рожден ден

Макс и Стефан преполовиха Атлантическия океан заради благородна кауза

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Денят е 25 август и на малка лодка в Атлантическия океан баща и син празнуват рождените си дни. Това е 73-ият ден от предизвикателството Neverest Ocean Row, в което Макс и баща му Стефан Иванов опитват да изминат разстоянието от Европа до Южна Америка само с гребане. С тази експедиция те искат да насочат общественото внимание към нуждата от донорство на органи в България и да привлекат повече подкрепа за инициативата „Да! За живот!“, разказва „Свободна Европа“.

Стефан и Макс са родени в два поредни дни – на 24 август Стефан става на 48, а на 25-и Макс навършва 17 години. Тази година рождените им дни са особено специални

 защото ги заварват в открито море

а и са само двамата – далеч от близки и приятели, с които иначе биха били заобиколени.

„Празнуваме много различно. За мен вчера празникът започна още в първите минути на деня – в 12 часа и няколко минути. Хвърлихме въдица да хванем някоя голяма океанска риба и само след няколко минути се хвана махи-махи (делфинова риба – б. р.). Това е една сребриста, фосфоресциращо синя риба, с жълта опашка, която е голям хищник и е много активна. Месото й е много нежно. Макс филетира рибата и си направихме страхотно суши“, казва Стефан в телефонен разговор с изненадващо добро качество, пише „Свободна Европа“.

Нямат торта, нито свещички, но пък по случай двата празника те отделят повече време от обичайното, за да се чуят със семейството си и приятелите в България. На следващия ден, за рождения ден на Макс, Стефан решава да направи още нещо специално. Синът му получава 4 пакета от сухата храна, с която основно се изхранват, от които може да си избере.

„Това беше много мило. Да си избера аз специално от всички тези пакети какво бих искал да ям днес и да имам избор за първи път. Обикновено просто взимаш пакета и каквото ти се падне, това ядеш. Днес имам кокосов поридж (овесени ядки – б. р.) за закуска, за обяд ще имам макарони с кашкавал и за вечеря мисля да ям фарфале, които са пак макарони във формата на панделки със сос от горгонзола и лук“, разказва Макс с осезаемо вълнение в гласа.

Освен „пиршеството“, което двамата си устройват на 24 и 25 август, необичайни за експедицията досега са и метеорологичните условия, в които посрещат рождените си дни.

 За 3 месеца 6000 км само с греблата си

Откакто тръгнаха на 14 юни от пристанищното градче Портимао в Португалия, двамата живеят денонощно на лодката Neverest, която построиха сами в гаража си в София. Те гребаха непрекъснато на смени от по 2 часа и за последните близо 3 месеца изминаха над 6000 км. Експедицията обаче продължава по-дълго от очакваното заради непредвидени усложнения, причинени от технически повреди, метеорологични особености и промени в първоначалния маршрут, налагащи се заради пандемията от коронавирус.

Все пак куражът на двамата не стихва въпреки трудностите, може би защото всеки ден е изпълнен с неподозирани преживявания – истории за китове, косатки, делфини, летящи риби, повредени и поправени с подръчни материали навигационни уреди и соларни панели, собственоръчно уловено и приготвено суши, проблеми в „Междутропичната конвергентна зона“, безветрие, бури, жега, черни облаци и тропически дъждове.

В близо едночасовото телефонно интервю за „Свободна Европа“ Макс и Стефан успяха да разкажат само част от преживяванията си, като сами трябваше да се обадят чрез сателитния телефон на лодката. В този момент – на 25 август около 15 часа следобед българско време – двамата се намираха на приблизително 700 морски мили североизточно от бреговете на Френска Гвиана, близо до Средноатлантическия хребет на Атлантическия океан. Докато четете това, те уверено продължават към Венецуела.

Безветрието не ги спира

През първите два месеца от приключението двамата гребци изминават средно по 100 км на ден. Спазват „желязна дисциплина по отношение на гребането“, сменяйки се по график на всеки 2 часа. Около 70-ия ден от експедицията обаче те попадат в Междутропичната конвергентна зона (Intertropical convergence zone), в която цари безветрие. Това значително ги забавя.

„Това е зоната между 5 градуса северна ширина и 5 градуса южна ширина, където няма хоризонтален вятър, а има почти само вертикален вятър, тъй като в северната част на тази зона минават северните пасати, а в южната – южните пасати“, обяснява Стефан.

Тук вятърът е много променлив и не позволява на лодката да се движи, дори и те да гребат „с всички сили“.

„От малко повече от една седмица сме в тази зона и трябва да оставим греблата, да хвърлим морската котва, не защото е опасно, а защото е безсмислено да се борим с този вятър“, казва Стефан.

Друга особеност на зоната е, че и времето е много променливо и в рамките на едно денонощие покрай двамата мореплаватели преминават всякакви различни метеорологични условия.

„Буквално в рамките на няколко часа можеш да видиш най-различно време. Дори като се огледаш около лодката на 360 градуса, можеш да видиш две, три, четири, пет, някой път и 6 зони около себе си, където все едно са различни дни. В някои зони има черни облаци, в други валежи. И зависи откъде ще задуха вятърът, за да те вкара в някои от тези зони. Така че се радваме на много променливо време. Вчера беше най-горещият ден, откакто сме тръгнали, беше 38 градуса на сянка. Но след тропически дъждове на два пъти, температурата падна на 28 градуса. Така че вчера беше страхотен, спокоен и приятен рожден ден сред природата“, Стефан описва 24 август на лодката Neverest.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Лудият живот на Супер Бианка в Ню Йорк

Тя отказва кафе на Хавиер Бардем, говори за киното с Робърт де Ниро и преборва рака

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн. Ivo Stainoff
БОРЯНА АНТИМОВА

„Туру-туду-тудууу“ – вероятно си спомняте „бойния вик“ на Супер Бианка от „Шоуто на Иван и Андрей“ – щурата репортерка, която в костюм на Супермен правеше оригинални и нестандартни репортажи по улиците. Повече от 7 години лудата глава живее и работи в Ню Йорк, и то с темпове, на които би завидял всеки български актьор зад граница. За това време актрисата Бианка Илич завършва знаменитата школа на Лий Страсбърг, дори преподава там; поставя 5 спектакъла; пише сценарии и режисира; участва в няколко филма и театрални постановки; приемат я в Съюза на артистите (SAG AFTRA)… До един момент, в който ужасяваща диагноза – рак на гърдата – преобръща живота й и разбива плановете й. Но само за 2 години.

„Бях абсолютно щуро, весело, забавно дете, като онези, които се бият и организират „революции“ – връща се в детството си Бианка. Израства по поляните зад един блок в квартал „Младост“ в София, където по цял ден тича и върши щуротии. Докарва майка си до лудост, като непрекъснато мъкне вкъщи някакви животни – гълъби, охлюви, бездомни кучета, котки.

С котарака си Мишо, който осиновява в деня на диагнозата си. Сн. Ivo Stainoff

От малка си има една мечта – да стане актриса. Често „влиза в образ“, като облича роклите на майка си и на по-голямата си сестра, която влудява. „Случвало се е преди среща сестра ми да открие, че новата й рокля или блуза е лекьосана и захвърлена в някой ъгъл заедно с червилото й“, смее се Бианка. От 12-годишна е модел в различни модни агенции, но това не пасва на неспокойната й натура и се отказва.

През 2001 г. 16-годишната Боряна Цветкова (както е фамилията й, а Илич е бащиното й име) става момичето на месец август на приложението на „Труд“ – „Софиянец“. Още тогава тя споделя, че мечтае за сцената и се готви усилено за НАТФИЗ. Приемат я в класа по актьорско майсторство за куклен театър на проф. Боньо Лунгов.

Творческият псевдоним Бианка Илич се ражда в първия ден на следването й в НАТФИЗ. За академията я готви Силвестър Силвестров от известното трио „Братя Мангасариян“. А в класа са две Боряни. Тя споделя със Силвестър, че много харесва Бианка, приятелката на Касио от драмата „Отело“ на Шекспир. „Знаеш ли, че

Бианка много ти отива

може това да ти е сценичното име“, й казва Силвестър. Професорът й започва да я нарича Бианка, по афишите я пишат „Бианка Илич“ и така си остава.

Идеята за Супер Бианка се ражда, след като е водеща на предаването „SMS аукцион“ в 8-часовия блок „Станция Нова“ на Иван и Андрей. При старта на „Шоуто на Иван и Андрей“ те я канят като репортер, като й възлагат по-нестандартни репортажи. „Искаха да е нещо оригинално и атрактивно, но нямаха представа точно какво“, смее се Бианка.

Като Супер Бианка

Като куклена актриса тя винаги е искала да бъде супер герой и да прави добрини, както Супермен. Когато се явява с костюма, от екипа й казват, че е абсолютно куку и луда жена – да репортерства в такова облекло. Още първият й репортаж е „Бам!“ и зрителите го харесват. „Хората и сега помнят този образ и го обичат, защото беше нещо много позитивно и незлобливо – споделя актрисата. – Когато не минаваш през трупове, за да постигнеш своята цел, и когато в сърцето ти я няма алчността, тогава ти се получават нещата.“

Една от мечтите на амбициозната актриса е да завърши Conservatory Program в „Lee Strasbug Theater and Film Institute“ („Институт за театрално и филмово изкуство „Лий Страсбърг“) – едно от най-престижните и квалифицирани училища за театър. Но в Ню Йорк всъщност я води любовта.

Пред института „Лий Страсбърг“.

Там тя завършва 2-годишната програма на „Лий Страсбърг“, а после се втурва да се записва на всякакви обучения по актьорско майсторство. Завършва интензивен курс при Лари Мос – личен актьорски коуч на Лео ди Каприо. „Даже наскоро изкарах 3-месечен курс за стендъп комеди – смее се Бианка. – Всичко ми се иска да уча. Методът на Страсбърг е много интересна форма на актьорско майсторство, но без знанията ми от НАТФИЗ не мисля, че щях да разбера за какво става въпрос. Българското ми образование и това, което преподавателите ми в НАТФИЗ са ми дали, е абсолютно безценно“, казва дамата.

В института на Страсбърг Бианка Илич има изключителния шанс да асистира на Джефри Хорн.

Бившият брилянтен актьор с „безброй“ филми, близък приятел на Мерилин Монро, днес е един от най-уважаваните възрастни професори в института. Двамата много си пасват като характери и след това Бианка изкарва и режисьорски курс при него.

Следва серия от

няколко филми с нейно участие

Последният, в който се снима преди диагнозата рак, е „Wet Ware“ на режисьора Джей Крейвън. Той я кани на кастинг за две роли. „Едната – на френска шпионка, която работи под прикритие като сервитьорка, все едно беше писана за мен. На кастинга казах: „Няма смисъл да ми давате другата роля, тази я взимам!“, смее се дамата.

Заради онкологичните операции Бианка не успява да отиде на премиерата на филма, но благодарение на участието си в него я приемат в Съюза на артистите (SAG AFTRA), където е изключително трудно да попадне човек. Тя поставя и 5 постановки, в които е драматург и режисьор, на „Оф Бродуей“ – театрите в Ню Йорк, в които „се прави истински театър, а не мюзикъли“.

В Ню Йорк тя се запознава с много холивудски величия, но ще запомни две срещи, и то не на снимачната площадка, а в живота. В магазин за костюми за Хелоуин засича един от любимите си актьори – Хавиер Бардем.

С Хавиер Бардем.

„Аз съм ви страхотен фен. Аз също съм актриса“, му казва тя и се смее. Той й предлага да пият кафе, а тя, неочаквано и за себе си, изтърсва: „Ами вие сте женен, не може“. И до днес се чуди как й е хрумнало това.

Във времето извън снимките и сцената Бианка работи като сомелиер на коктейли. На една гала вечер

се запознава с Робърт де Ниро

„Прекрасен е, човек-душа! Обясних му откъде съм и с какво се занимавам, много се впечатли, че уча в „Страсбърг“. Говорихме за това, че много хляб трябва да изядеш, много книги да изчетеш, преди да имаш правото да се наречеш актьор. А после той попита няма ли да се снимаме“, разказва Бианка.

С Робърт де Ниро.

Кариерата й върви стремглаво нагоре до 12 декември 2018 г., когато й поставят диагнозата рак на гърдата, при това – доста агресивен. На 10 януари 2019 г. тя събира сили и пише във фейсбук: „Животът те удря силно. И ти трябват точно 3 секунди да решиш дали си супергерой или не си. Аз съм! В края на 2019-та ще бъда горд победител над рака! Ракът избра грешната кучка“.

Минава през тежък курс на химиотерапия, от който изведнъж й опада цялата коса. Губи и двете си гърди, следва още една операция – за възстановяване на бюста с импланти. Претърпява и операция за поставяне на специална машинка на гърдите, през която да й вливат химикалите. Пет часа след операцията тя има презентация като сомелиер – да изнася лекция за пенливите вина. Облича се, слага си грима и високите токчета и е блестяща на лекцията.

И след диагнозата продължава да участва в кастинги и да се бори за роли. „Отивам в тоалетната, повръщам, с извинение, ставам, оправям си грима и влизам при кастинг режисьорите. Колко пъти съм ходила на кастинги без коса, с перука, обливат ме топли вълни, не мога да дишам. Болката понякога е непоносима, но ставаш, изтупваш се, слагаш си дежурната усмивка и отиваш. Имала съм моменти, в които съм казвала: „Господи, прибери ме вече, не мога повече да издържа, много ме боли!“. Но стисках зъби и продължавах“, споделя Бианка. „За какво мечтая? Макар че съм предимно комедийна актриса, много ме привлича противоречивият драматичен образ на библейската блудница Мария Магдалена. Може и да ми се случи някой ден да го изиграя…“

Тази година тя се снима в майския брой на българското издание на „Плейбой“ с идеята „не да покаже новия си бюст, а да вдъхне кураж на жените, които като нея са останали без коса и с изкуствени гърди, че

могат да бъдат красиви и секси

Тя започва кампания за набиране на средства за транспортирането до България на пет скенер за ранна и точна диагностика на стадиите в рака. В България има само два такива и Бианка се надява да го получи от САЩ.

На маратон в Ню Йорк

Зад каузата й застават главният редактор Любен Дилов – син, екипът на списанието и бившият й шеф, продуцентът Андрей Арнаудов.

Напоследък Бианка води преговори с най-големите платформи Amazon, Netflix и с HBO Европа да излъчат документалния й филм „Истинските супергерои“. Във филма, на който е автор и режисьор, Бианка Илич взема интервюта от 20 души, оцелели след различни форми на рака, като разказва и собствената си история. Идеята е да покаже на другите болни, че „истинските супергерои съществуват и са сред нас“.

„Моят най-голям успех всъщност не е това, което съм направила като актьор и режисьор в Ню Йорк, а победата ми над рака. Пред такова изпитание цялата суета на света губи смисъл. Животът ми се промени не от деня, в който ми беше открита диагнозата, а от юни тази година. Тогава беше последната ми химиотерапия и живея втори живот. И няма нищо по-хубаво от това да започнеш абсолютно наново. В пълната си сила съм и много ми се работи. Сега всичко в Ню Йорк е в застой, но нямам търпение един ден, когато кризата с COVID-19 отмине, да получа подходящото предложение. И знам, че след преживяното ще съм още по-силна и още по-голяма фурия“ – и Бианка отново се смее…

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българинът, който Мадона прие на вечеря в дома си

Красимир Цанков чистил тоалетни в Лондон, преди да се превърне в търсен модел в САЩ

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Красимир Цанков е от Плевен, но от три години живее в Лос Анджелис. В Родината той е бил футболист, дори имал подписан договор и е взимал заплата от 1100 лв. Сега е модел, има собствена къща в Холивуд и печели пари, за които никога не е мечтал. Първата му работа в чужбина е била да чисти тоалетните на лондонски хотел, а сега ходи на партита в къщи на знаменитости и дори на вечеря в дома на Мадона.

При кралицата на попа го завел приятел фотограф.

„Предупреди ме, че тя не обича да се пита за снимки с нея. Когато отидохме, се запознахме, вечеряхме, говорихме, тя се държеше страхотно“, разказа Краси пред NOVA. Разбира се, Мадона е имала готвач, който бил приготвил за случая паста.

Българинът си спомня, че е участвал малко в разговора на масата, тъй като там се обсъждали въпроси, които не били близки до него. Въпреки това поговорил с попкралицата. „Тя ме разпита откъде съм, как съм стигнал дотук.

Супер готина и приятна жена

разкрива впечатленията си Краси. Спомня си, че къщата й е била доста голяма, в ретро стил, на три етажа.

Първата спирка на Краси по пътя към успеха в чужбина е била Англия. Той заминава там, за да покорява футболни върхове. Но вместо на стадиона на „Челси“ – „Стамфорд Бридж“, българинът се озовава пред тоалетните на лъскав лондонски хотел, които се нуждаят от почистване.

Младежът не се отчайва, а с хъс и позитивизъм започва да върши съвестно работата си и скоро се издига в йерархията на хотелския персонал. Точно тогава се намесва съдбата, която разкрива на българина модната сцена.

„С един приятел пиехме кафе, когато към мен се приближи някаква жена и ме похвали. Каза, че изглеждам добре и бих могъл да се занимавам с мода. Дори обеща да ме покани на пробни снимки.“

Тогава нищо не се случва, но скоро Красимир отново има същия разговор и отново получава предложение.

„Казах си: „Щом всички те убеждават, че ставаш за тази работа, може да се пробваш“.

Е, пробвах се и стана

разказва българинът.

Той отива на пробни снимки в една от големите модни компании в Лондон, откъдето само час по-късно му се обаждат, че е нает за рекламата на определен продукт. И така, след известно време, до хотела, в който чистел тоалетните, се появил билборд с неговото лице.

Като модел Краси заминава за САЩ, където осъществява истинския пробив. В страната на неограничените възможности той снима за най-престижните модни марки и се движи в елитна компания.

„Водих живот, който съм гледал по телевизията, че водят известните хора“, споделя българинът. Без гордост той определя себе си като много успешен в сферата на модата за годините, на които е. Краси е модел за уличния и по-комерсиален вид мода. Не се е снимал за нито една от хай фешън марките, но се надява и това да стане. А преди седмица е бил избран за участие в едно от популярните телевизионни риалитита в САЩ, което определя като начало в друга сфера.

Българинът не се срамува от работата, която е вършил, преди да започне да води лъскавия си живот, дори напротив, гордее се с нея.

„Не знам дали съм си казал, че съм успял, но

винаги съм бил благодарен

че имах възможност да се докосна до този живот“, казва той. Красимир споделя, че се радва, че е в Лос Анджелис, но добавя, че много хора не знаят какво е това. „Ти си далеч от семейството и приятелите си“, казва Краси и допълва, че дори и известните хора, с които е говорил, споделят, че този начин на живот не е любимият им.

„Това ме накара да осъзная за себе си, че не трябва да се опитвам да стана такъв, каквото не съм“, признава българинът. И добавя, че планът му за близкото бъдеще е да се върне в България и да й помогне с каквото може.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Повече в featured, newsletter, Ал Добрич, БГ успехи, БГ успехи в Америка
200 коли катастрофираха в Канада, десетки са пострадали (ВИДЕО)

Канадската полиция съобщи, че десетки хора са пострадали вчера при верижна катастрофа с близо 200 автомобила в района на град...

Затвори