Открийте ни и в

Български истории

Цирк, дрога и подозрително самоубийство – животът на Ал Добрич в САЩ (СНИМКИ)

Ал Добрич загива при странни обстоятелства и според близките му бил убит

публикувано

на

Плакат на цирка на Добрич, сн. Worldpoint.com

България има в историята си велики циркови артисти. Един от тях – Александър Добрич – стига до Америка и през 60-те години на миналия век прави eдни от най-грандиозните представления за това време из цялата страна. Той дори създава цирк „Добрич“ на американска земя, обикаля с него от град на град и навсякъде обира бурни овации. В Америка той е известен като Ал Добрич. Умира при странни обстоятелства, които водят към версията за самоубийство, но близките му и медиите се съмняват, че може и да е бил убит.

Признат е за един от най-известните продуценти, тъй като не само намира артисти с уникални номера, но успява да наложи цирка в телевизията. Под негово ръководство в „Шоуто на Ед Съливан“ (предшественикът на Дейв Летерман в Си Би Ес) са излъчени множество епизоди с циркови изпълнения.

Добрич също е

продуцирал програмата „Супер цирк“ по Ей Би Си

Българинът е второ поколение акробат. Племенник е на легендарния Лазар Добрич, който се счита за баща на българския цирк. Именно от чичо си Лазар и баща си (също Александър) Ал Добрич възприема идеята, че цирковото изкуство няма граници и вълнува еднакво силно публиката, както в Родината, така и в чужбина.

Зад граница чичото и бащата на Ал Добрич гастролират още от 1900 г. Те се появяват във Варшава, Париж, Франкфурт и Америка (в цирк „Барнум“). Двамата били пратени да учат в чужбина, но в крайна сметка избрали цирка за своя професия и така радвали хиляди хора по света.

В България братята Лазар и Александър създават първия постоянен цирк „Колизеум“, който съществува от 1919 до 1926 г. През 1933 г. Лазар го преименува на цирк „Роял Добрич“ и е негов директор до 1948 г., когато е одържавен и наречен цирк „Родина“. Отделно Александър Добрич-Старши създава цирк „България“, с който обикаля Румъния, Югославия, Австрия, Италия. Паралелно с цирка Александър-Старши има успешна кариера като борец. Изявява се с борби и в цирковите шатри.

Ал Добрич-Младши е роден през 1915 г. в Равно поле, Софийско. От малък се представя в цирка. Имигрира в Щатите през 1949 г. По това сестра му Вера вече живее отвъд Океана, приела е псевдонима Лола Добрич и играе в цирка „Ринглинг Брадърс“ с номер с ходене по въже.

Aл Добрич се жени за полякиня на име Пия

и започва циркова кариера с нея в „Ринглинг Брадърс“. Двамата се наричат Duo Dobritch. С Пия имат и син на име Александър – Санди.

През 1953 г. Добрич става продуцент и създава продукцията „Супер цирк“, която сe излъчва по канала Ей Би Си от Чикаго всяка неделя. В предаванията участва и синът на Ал – Санди. Той се превъплъщава в клоуна Scаmpy, който грабва вниманието и на Ед Съливан и водещият го кани в шоуто си над 50 пъти. В средата и края на 50-те години Добрич вече управлява импресарска къща „Добрич Ентерприсис“. През 1956 г. тя има офиси в Ню Йорк, Чикаго и Франкфурт, Германия. Добрич често пътува до Европа и България и намира артисти, които да доведе в Америка и обратно.

През 1961 г. Ал Добрич създава „Dobritch International Circus“ в съдружие със съпругата си Пия и друга жена. Ал имал дял от 49 акции, Пия – 48, приятелката им взела три акции. Седалището на цирка на Добрич е в Лос Анджелис.

На следващата година обаче Ал и Пия се разделят. После Добрич се жени за актрисата Ръсти Алън, (известна с филма „Момичешко щастие“ с Елвис Пресли). Прекъсва за кратко връзката си с нея и се жени за стриптийзьорката Бранди Уайлд (1968 г.), а после отново се връща при Ръсти (1970 г.). През това време продължава да прави представления в различни градове. През 1962 г. Добрич участва като продуцент в заснемането на лентата „Джъмбо“. Филмът събира над 5 млн. долара приходи.

Под купола на „Dobritch International Circus“

гастролират много знаменити артисти

Адам Уест като Батман, Саймън Метц като Човека с глава-топлийка, наричан просто Шлитци, Чък Корнърс като Каубоя, Карла Валенда като акробатка на въже (Карла е пра-пралеля на нашумелия в последните години майстор на безумните разходки по въже Ник Валенда, който премина по този начин над Големия каньон), други членове на фамилията Валенда и други.

Най-интересна е историята на Шлитци. Шлитци е роден с микроцефалия, има необичайно малък мозък и череп и малък ръст (около четири фута или 122 см). Шлитци остава следа в историята с ролята си във филма на ужасите „Freaks“ на Тод Браунинг от 1932 г. В цирка той намирал подкрепа и уважение, които не срещал другаде, тъй като много му се подигравали. Умира през 1971 г.

Сестрата на Добрич – Лола, също е била част от едноименния цирк. Нейният коронен номер е да ходи по въже на пръсти, като ползва голямо перо, с което пази баланс.

В цирка си българинът успява да покаже и животни, които след това стават звезди и са търсени за участия в различни шоута, чуждестранни циркове и телевизионни програми като тази на Ед Съливан. Шимпанзето Джинкс е само един от примерите. Джинкс кара кънки на лед с треньорката си Дарлийн, което е нещо невиждано по това време. Те са толкова атрактивни, че веднага станали едни от любимците на Ал Добрич, и той им осигурява участия, за които не са и мечтали. По-късно Джинкс има и други сценични партньори, но това не му пречи да демонстрира таланта си.

За популярността и мащабността на „Dobritch International Circus“ можем да съдим от пресата от това време. Циркът редовно

присъства на страниците на изданието „Circus Report“

както и списание „Билборд“ и в местната преса. Постер на цирка от 1966 г. за представление в Бостън например дава информация, че циркът е имал три манежа и шоуто е било с продължителност 2 часа и половина. Сред споменатите хитови изпълнения са Батман, Летящите Валенда, лъвовете на Зербини и семейство Зачини, които се пъхат в огромен топ и са изстрелвани от оръдието. Билетите за възрастни са стрували 2, 3 или 4 долара според мястото, а децата под 16 години са били таксувани наполовина.

През март 1967 г. циркът на Добрич гостува в Лос Анджелис за 11 дни. Градът остава възхитен от атракциите и най-малко 100 000 души се стичат в мемориалния колизеум, където е събитието. Циркът предлага 400 различни номера. Не всичко минава по вода, защото при едно от представленията един от слоновете се опитва да избяга, но като цяло публиката се съгласява, че циркът с право се нарича „най-великият цирк в света“.

През есента на следващата година Ал Добрич поема на плещите си още по-грандиозен проект – откриването на казино „Цирк, цирк“, което се предава на живо в „Шоуто на Ед Съливан“. Собственикът Джей Сарно се доверява напълно на българина в пресъздаването на магията на цирка в най-новото казино във Вегас.

Преди откриването шоуменът Съливан показва 30-минутно предаване за Добрич. Било е предвидено празненството да приключи до 2 часа след полунощ, но хората са се забавлявали много и са останали до 6 сутринта. Съчетаването на цирк с казино се оказва трудна работа. Джина Лолобриджида е трябвало да репетира до тигър, който захапал роклята й. Работници е трябвало да пробиват дупки в покрива, за да могат да закачат прожектори. По време на представлението при номер с балансирането на горящ полилей върху сабя акробатът губи баланс. Горящото тяло запалва близката съблекалня. Въпреки всичко откриването е запомнено като едно от най-интересните събития в града. По- късно Добрич е вписан и като част от хората, работещи редовно за казиното на заплата.

През 1970 г. Добрич мести централата на цирковата си компания в града. В знак на признателност кметът обявява месец юли за месец на цирка. Добрич също така планирал да отвори

училище за циркови артисти и клоуни

По това време обаче продуцентът е застигнат от лоши финансови години. Спорeд някои медии обаче истината била, че се опитвали да го лъжат и му плащали по-малко от обещаното.

Ал Добрич умира на 11 март 1971г., като скача от 15-тия етаж на хотел „Минт“ във Вегас. Според полицията той се e самоубил най-вероятно заради финансови проблеми и предстоящ съдебен процес. Но списание „Фабюлъс Лас Вегас“ открехва друга истина. Член на семейството на Добрич се е замесил с наркокартелите. Наркодилърите искали от него баснословна сума. Добрич разбрал за това и завел загазилия от семейството му направо в офиса на ФБР да даде показания. Агентите не могли да направят нищо, защото това били само заплахи, а и нямали други доказателства срещу пласьорите.

Семейството на Добрич не могло да се отърве от наркодилърите. Започнали заплахи и към него самия, че трябва да плаща. Ако не – ще види сина си с отрязани ръце и крака. Със знанието на ФБР той се опитал да извърши граждански арест на изнудвача и да го предаде на федералните. Добрич завел изнудвача в апартамента си и го

задържал на мушка с пистолет

и се обадил на агентите. Но неочаквано бил нападнат от задържания. При опит за самозащита Добрич пребил изнудвача. В резултат бил задържан за побой и опит за убийство.

След като излиза от ареста, Добрич се сблъсква с нови неприятности. Собствениците на казино „Цирк, цирк“ го уволняват, а са имали намерение да го направят акционер. Пресата го разнищва и го нарича гангстер и мафиот. Много хора му обръщат гръб. Негов приятел завежда дело срещу него за изнудване за пари.

Но въпреки ареста и многото загуби, „Фабюлъс Лас Вегас“ настоява, че той е имал договор за снимки на телевизионни предавания за цирка, снимките на които щели да бъдат в София, Москва, Париж и Лондон. Добрич умира, преди да се яви на делото срещу него за изнудване. Именно делото според мнозина може би е причина за вероятното самоубийство. Според полицията няма следи от насилие. Но близките и познатите му настояват, че той е бил в отлична форма и винаги оптимист.

След смъртта на Ал сестра му Лола живее в Сарасота, Флорида. През 2003 г. е удостоена с наградата цирков пръстен на славата. Умира през 2008 г.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Две сестри възродиха славата на българската роза по света (СНИМКИ)

Ина и Росица са създали уникални продукти, които се търсят в САЩ, Канада и др.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: кадри: NOVA

Две сестри от България успяха със собствени усилия и труд да създадат уникални продукти с българска роза, които днес се търсят в САЩ, Канада, Китай, Япония и много други страни по света.

Те са Ина Абаджиева и Росица Длъгнекова от София.

Ина завършва туризъм, но от ученичка иска да работи нещо, с което да рекламира България. Тогава не знае какво, нито пък защо. Разбира го по-късно.

Росица пък научава как се брандира един продукт, докато учи реклама в Милано, наблюдавайки как италианците превръщат в запазена марка всичко родно. Именно там тя решава да направи същото и с български продукт. Кой да бъде той, й хрумва случайно.

„Занесох като подарък сладко от рози и хората, на които го подарих, изключително се впечатлиха, че в България се отглеждат рози, които са премиум, използват се в парфюмерията, а на всичкото отгоре и са ядливи“, разказа Росица пред Nova.

Всичко започва през лятото преди девет години, когато Росица се прибира в България, а идеята, която си донася от Италия, става все по-натрапчива. Споделя я със сестра си и двете започват да проучват продукти, в състава на които има рози. Откриват френски макарон с вкус на роза, розов сироп и много козметика, но не откриват нито една компания, включително и българска, фокусирана изцяло върху

розата като ядливо цвете

Убедени, че това е ниша за запълване, инвестират по 5000 лева лични спестявания. Запретват ръкави и разработват концепция.

„Едно от най-логичните неща, с които решихме да започнем, беше сладкото, с чай от рози и сушен розов цвят. Впоследствие добавихме нещо ново и наистина много интересно – направихме първия шоколад с роза“, споделя Ина.

Росица пък допълва, че шоколадът им е не само визуално украсен с роза, а в него има вложено и розово масло.

Следва серия сладка, която е изцяло променена в сравнение с традиционно познатите, създават продукти без захар, добавят плодови вкусове. Бутилират концентрирана дестилирана розова вода за кулинарни цели – за разреждане, за подправяне, за приготвяне на коктейли.

Преди две години сестрите решават да обърнат поглед към Европа като потърсят програми, финансирани от Европейския съюз. Откриват такива за иновативни бизнес начинания в сферата на функционалните храни. Кандидатстват. На първия кръг се класират в топ 100, а на следващия – в топ 10. Те са единствените от България. И

получават 100 000 евро

безвъзмездна помощ, която инвестират в оборудване, но най-вече в реклама.

Розовите им продукти започват да излизат от България и постепенно завладяват света – САЩ, Канада, Япония, Китай, арабските емирства, Европа. През последните години продуктите на Ина и Росица се продават навсякъде. А двете сестри държат да ги има и в България.

„Едното направление са туристите – работим с добри сувенирни магазини, които продават продуктите ни. Второто направление са хората, които търсят натурални и биохрани и които търсят интересни вкусове. Ресторантите и заведенията имат интерес към розовата вода“, споделя Росица.

Ина пък изтъква полезните свойства на продуктите с роза. „Когато розата е под формата на сладко, там се наблюдава ефект за добро храносмилане, когато розата се превърне в розово масло, нейните плюсове са в забавянето на стареенето на клетките. Когато си направиш чай от роза, трябва да знаеш, че розата е един от най-силните антидепресанти“, споделя тя.

Росица пък допълва, че за съжаление с много малка част от розата и от суровините, които се извличат от розата, се създават крайни продукти с висока добавена стойност в България.

„България бива доста подценявана и ние можем да помогнем в тази посока“, категорични са двете млади жени. Ина и Росица смятат, че на розата трябва да се гледа като на национален ресурс, и призовават за подкрепа за розопроизводителите.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

„Монолог в антракта“ – българска премиера в Ню Йорк (СНИМКИ)

Лентата е една от трите чуждестранни филма, селектирани в най-известният фестивал за кино и танц

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Веса Тонова в „Монолог в антракта“, Сн.: IMDb

Български филм ще има своя световна премиера в Ню Йорк. Документалната лента „Монолог в антракта“ е селектирана за участие в най-престижния световен фестивал за кино и танц Dance on Camera, Dance Films Association.

Това е и най-голямото признание за документалния филм до момента. Фестивалът в Ню Йорк е най-старият и най-популярен световен форум, на който се показват всяка година едни от най-добрите

кино образци, посветени на танца

В състезателната програма тази година за първи път има българско участие. „Монолог в антракта“ разкрива сложния живот на най-прочутата българска съвременна примабалерина Веса Тонова. Авторският филм на Петър Вълчев е част от селекцията на общо 27 световни фестивали за документално кино.

През 2019-а филмът е отличен с награда за най-добър български документален филм от фестивала Master of Art, както и за най-добър монтаж от CineMuskoka Film Festival. Сред престижните номинации на филма от 2020 година е и фестивала FIFA „International Festival of Films on Art“.

„Тази година само три чуждестранни късометражни филма имат честта да участват в селекцията на Dance on Camera. Щастливи, сме че „Монолог в антракта“ е един от тях“, коментира режисьорът Петър Вълчев. Екипът на филма изказва и специалните си благодарности към вдъхновението и главния герой – примата на танца Веса Тонова.

Филмът е заснет преди, по време на и след последния спектакъл на балета „Лебедово езеро“ от Чайковски на сцената на Софийската национална опера и балет, в който тя изпълнява главната роля на Одета-Одилия. В своята гримьорна по време на антракта Веса Тонова прави

едни от своите най-съкровени изповеди

Талантът й е оценен още като ученичка в Държавното хореографско училище, което завършва през 1989 г. Възпитаничка е на примабалерината Емилия Драгостинова. От 1989-а е в състава на Националната балетна трупа. Изпълнява главните роли в „Ромео и Жулиета“, „Жизел“, „Лешникотрошачката“, „Спящата красавица“, „Пепеляшка“, „Лебедово езеро“ и др.

На Международния конкурс Джаксън, САЩ, 1986-а, се класира на четвърто място. Удостоена е двукратно с Награда за постижение на балетна двойка в младша възраст с партньор Владимир Роже на Международния балетен конкурс във Варна (1986, 1988, 1990), финалистка е на конкурсите в Осака (1988) и Москва (1989).

Веса Тонова е възпитаник на Националното училище за танцово изкуство, профил „Класически танци“. От 1998 до 2003 г. следва балетна педагогика, хореография и режисура в Държавна академия „Панчо Владигеров“ и АМТИИ – Пловдив. Носител е и на наградите „Кристална лира“ (2004) и „Кристално огърлие“ (2014). От 10 години Веса Тонова се занимава професионално с педагогическа дейност.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

През Атлантика с гребна лодка: Максим и Стефан разказват…

За вълните като хълмове и безкрайните звезди – от първо лице

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Стефан Иванов и 16-годишният му син Максим изкараха 12 дни в океана като част от тяхното голямо приключение – да го прекосят Атлантика с лодка. Двамата стартираха на 14 юни от Португалия, а целта им е да изминат 6000 км, гребейки сами, в подкрепа на донорството и на инициативата на Министерството на здравеопазването в България „Да! За живот!“. Мисията им се казва „Неверест“, на името на гребната лодка, с която се предвижват и която са направили сами.

Двамата планират плаването им да продължи 60 до 70 дни. Ако е успешно, то ще остане в историята като първата българска океанска гребна експедиция. А Максим Иванов ще бъде най-младият гребец, прекосил океан.

На 26 юни двамата българи бяха принудени да спрат заради проблем с автопилота на лодката.

В момента те се намират на остров Лансароте, който е част от Канарските острови, и изчакват доставянето на част, с която ще могат да поправят автопилота и да продължат напред към бреговете на Бразилия.

Какви са първите им впечатления от плаването в открити води?

„Физически сме напълно подготвени. Нямахме някакви мускулни трески, не бяхме съсипани от гребането като усилие. Някои хора казват, че първите два-три дни си като пребит, не можеш едва ли не да разгънеш лакътя си, толкова силно са ти се схванали мускулите. При нас нямаше такива проблеми, дори и мазоли нямаме или някаква преумора“, сподели Стефан Иванов пред „Дневник“.

Той обаче признава, че със сина му не са били готови за

техниката на гребане в големите вълни

които са се изпречили на пътя им.

„Просто не бяхме срещали такива вълни. В океана е много странно това, че няма хоризонтална повърхност. Дори когато гледаш в хоризонта, виждаш едни големи хълмове, които се движат към теб или в друга посока. Върху тези хълмове има вълни и върху вълните има по-малки вълни. Непрекъснато си в някаква разбушувана стихия. Първоначално това е малко стряскащо, защото не знаеш къде е границата, не знаеш кое вече е опасното. Струва ми се, че първите вълни са опасни, а после се оказва, че може да гребеш със затворени очи над тях“, разказва той.

Сред непредвидените проблеми по време на плаването досега се е оказал автопилотът, който започнал да изключва самостоятелно. А това е опасно, защото той е уредът, който поддържа посоката на движение. Затова се наложило да спрат и да го поправят.

Сред другите проблеми, които се появили в първите дни, се наредил и силиконът, който макар да бил предназначен за морски цели, не издържал и всички складови помещения на лодката се напълнили с вода. Двамата са доволни, че храната им е останала непокътната, защото била вакуумирана.

Гребането през нощта също се оказало изпитание.

„Все едно те хвърлят в една нова реалност. Все едно се учиш да ходиш. При нас е точно така – учим се да гребем в неблагоприятна среда с тези вълни. Надяваме се да не се преобърне лодката. С времето човек придобива увереност и усещане“, казва Стефан. Синът му Максим обаче няма проблем с гребането през нощта. „През деня тренирах за този момент с гребане за 5-10 минути със затворени очи, за да се уверя, че дори и без да виждам вълните, ги усещам и мога да греба. Баща ми има голям проблем с това. Той въобще не обича да не вижда вълните и мрази да се изключва топовата лампа. Ако я изключиш, не се вижда и на 1 метър“, споделя младежът.

А опасностите в океана не са за пренебрегване.

„При големите вълни лодката се вдига над тях. Опасни са гребените, вливащите се вълни, които вече могат да залеят лодката и да я преобърнат. Височината на вълните не е чак толкова опасна. Дори средната вълна да е 2.5 м, на две-три минути минава вълна, която е два пъти по-голяма, а след няколко часа преминава три пъти по-голяма

вълна с височина около 7.5 м

Не може да се каже, че гребеш в еднакви условия и вълни. Това е нещо като нов спорт. Все едно се учиш да караш сноуборд и минаваш различни хълмчета. Всеки склон е различен, някои са по-заледени, други са по-отвесни, при трети трябва да сечеш напряко склона. По същия начин е и с вълните“, споделя Стефан.

Максим и баща му гребат на смени през два часа. В паузите ядат, спят и се подготвят за следващото гребане.

„Със сигурност храненето ми беше най-трудното. По-трудно е от физическото натоварване, по-трудно от спането и от постоянното слънце. Човек, когато е в тази кабина, някак си не му се яде. Не само че лодката се клати постоянно, но е и ужасно задушно и топло вътре. Заедно с потта и умората на човек въобще не му се яде. Със сигурност знам, че съм ял по-малко, отколкото е трябвало. Вероятно съм отслабнал повече от планираното. Задачата ми, като тръгнем отново, е да се фокусирам повече върху диетата и да поддържам калориите, които са ми нужни“, споделя 16-годишното момче.

„В смените трябва да се вплете превеждането на прогнозата на вятъра, което правим поне два или три пъти на ден. Да изсушим нещо намокрено, да търсим из складовете на лодката за нещо, което ни трябва и не знаем къде сме го сложили,

да напишем имейл на съпругата ми

Чрез нея държим контакт със света. Нямаме достъп до интернет, а по-скоро изпращаме няколко реда на нея и тя ги публикува. Провеждаме разговори с нея, с някои приятели и нашите навигатори по сателитния телефон. Времето лети и тези 12 дни по-скоро бих казал, че са шест или седем“, разказва и Стефан.

По време на плаването си имали и други изпитания. Лодката им например се оказала в полезрението на пирати, но са успели да им се измъкнат. А освен страшните моменти са имали и приказно красиви. „Звездите на небето бяха безброй, тъй като нямаше луна, а едновременно с това във водата имаше фосфоресциращ планктон. Изглеждаше сякаш милиони светулки са плъзнали във водата. Чувството беше сякаш се намираш в Космоса и отвсякъде има звезди. Гледката беше приказно красива“, спомня си Стефан.

Двамата са убедени, че ще бъдат изправени пред нови предизвикателства и са готови да се изправят пред тях.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено