Открийте ни и в

Български истории

Цирк, дрога и подозрително самоубийство – животът на Ал Добрич в САЩ (СНИМКИ)

публикувано

на

Плакат на цирка на Добрич, сн. Worldpoint.com

България има в историята си велики циркови артисти. Един от тях – Александър Добрич – стига до Америка и през 60-те години на миналия век прави eдни от най-грандиозните представления за това време из цялата страна. Той дори създава цирк „Добрич“ на американска земя, обикаля с него от град на град и навсякъде обира бурни овации. В Америка той е известен като Ал Добрич. Умира при странни обстоятелства, които водят към версията за самоубийство, но близките му и медиите се съмняват, че може и да е бил убит.

Признат е за един от най-известните продуценти, тъй като не само намира артисти с уникални номера, но успява да наложи цирка в телевизията. Под негово ръководство в „Шоуто на Ед Съливан“ (предшественикът на Дейв Летерман в Си Би Ес) са излъчени множество епизоди с циркови изпълнения.

Добрич също е

продуцирал програмата „Супер цирк“ по Ей Би Си

Българинът е второ поколение акробат. Племенник е на легендарния Лазар Добрич, който се счита за баща на българския цирк. Именно от чичо си Лазар и баща си (също Александър) Ал Добрич възприема идеята, че цирковото изкуство няма граници и вълнува еднакво силно публиката, както в Родината, така и в чужбина.

Зад граница чичото и бащата на Ал Добрич гастролират още от 1900 г. Те се появяват във Варшава, Париж, Франкфурт и Америка (в цирк „Барнум“). Двамата били пратени да учат в чужбина, но в крайна сметка избрали цирка за своя професия и така радвали хиляди хора по света.

В България братята Лазар и Александър създават първия постоянен цирк „Колизеум“, който съществува от 1919 до 1926 г. През 1933 г. Лазар го преименува на цирк „Роял Добрич“ и е негов директор до 1948 г., когато е одържавен и наречен цирк „Родина“. Отделно Александър Добрич-Старши създава цирк „България“, с който обикаля Румъния, Югославия, Австрия, Италия. Паралелно с цирка Александър-Старши има успешна кариера като борец. Изявява се с борби и в цирковите шатри.

Ал Добрич-Младши е роден през 1915 г. в Равно поле, Софийско. От малък се представя в цирка. Имигрира в Щатите през 1949 г. По това сестра му Вера вече живее отвъд Океана, приела е псевдонима Лола Добрич и играе в цирка „Ринглинг Брадърс“ с номер с ходене по въже.

Aл Добрич се жени за полякиня на име Пия

и започва циркова кариера с нея в „Ринглинг Брадърс“. Двамата се наричат Duo Dobritch. С Пия имат и син на име Александър – Санди.

През 1953 г. Добрич става продуцент и създава продукцията „Супер цирк“, която сe излъчва по канала Ей Би Си от Чикаго всяка неделя. В предаванията участва и синът на Ал – Санди. Той се превъплъщава в клоуна Scаmpy, който грабва вниманието и на Ед Съливан и водещият го кани в шоуто си над 50 пъти. В средата и края на 50-те години Добрич вече управлява импресарска къща „Добрич Ентерприсис“. През 1956 г. тя има офиси в Ню Йорк, Чикаго и Франкфурт, Германия. Добрич често пътува до Европа и България и намира артисти, които да доведе в Америка и обратно.

През 1961 г. Ал Добрич създава „Dobritch International Circus“ в съдружие със съпругата си Пия и друга жена. Ал имал дял от 49 акции, Пия – 48, приятелката им взела три акции. Седалището на цирка на Добрич е в Лос Анджелис.

На следващата година обаче Ал и Пия се разделят. После Добрич се жени за актрисата Ръсти Алън, (известна с филма „Момичешко щастие“ с Елвис Пресли). Прекъсва за кратко връзката си с нея и се жени за стриптийзьорката Бранди Уайлд (1968 г.), а после отново се връща при Ръсти (1970 г.). През това време продължава да прави представления в различни градове. През 1962 г. Добрич участва като продуцент в заснемането на лентата „Джъмбо“. Филмът събира над 5 млн. долара приходи.

Под купола на „Dobritch International Circus“

гастролират много знаменити артисти

Адам Уест като Батман, Саймън Метц като Човека с глава-топлийка, наричан просто Шлитци, Чък Корнърс като Каубоя, Карла Валенда като акробатка на въже (Карла е пра-пралеля на нашумелия в последните години майстор на безумните разходки по въже Ник Валенда, който премина по този начин над Големия каньон), други членове на фамилията Валенда и други.

Най-интересна е историята на Шлитци. Шлитци е роден с микроцефалия, има необичайно малък мозък и череп и малък ръст (около четири фута или 122 см). Шлитци остава следа в историята с ролята си във филма на ужасите „Freaks“ на Тод Браунинг от 1932 г. В цирка той намирал подкрепа и уважение, които не срещал другаде, тъй като много му се подигравали. Умира през 1971 г.

Сестрата на Добрич – Лола, също е била част от едноименния цирк. Нейният коронен номер е да ходи по въже на пръсти, като ползва голямо перо, с което пази баланс.

В цирка си българинът успява да покаже и животни, които след това стават звезди и са търсени за участия в различни шоута, чуждестранни циркове и телевизионни програми като тази на Ед Съливан. Шимпанзето Джинкс е само един от примерите. Джинкс кара кънки на лед с треньорката си Дарлийн, което е нещо невиждано по това време. Те са толкова атрактивни, че веднага станали едни от любимците на Ал Добрич, и той им осигурява участия, за които не са и мечтали. По-късно Джинкс има и други сценични партньори, но това не му пречи да демонстрира таланта си.

За популярността и мащабността на „Dobritch International Circus“ можем да съдим от пресата от това време. Циркът редовно

присъства на страниците на изданието „Circus Report“

както и списание „Билборд“ и в местната преса. Постер на цирка от 1966 г. за представление в Бостън например дава информация, че циркът е имал три манежа и шоуто е било с продължителност 2 часа и половина. Сред споменатите хитови изпълнения са Батман, Летящите Валенда, лъвовете на Зербини и семейство Зачини, които се пъхат в огромен топ и са изстрелвани от оръдието. Билетите за възрастни са стрували 2, 3 или 4 долара според мястото, а децата под 16 години са били таксувани наполовина.

През март 1967 г. циркът на Добрич гостува в Лос Анджелис за 11 дни. Градът остава възхитен от атракциите и най-малко 100 000 души се стичат в мемориалния колизеум, където е събитието. Циркът предлага 400 различни номера. Не всичко минава по вода, защото при едно от представленията един от слоновете се опитва да избяга, но като цяло публиката се съгласява, че циркът с право се нарича „най-великият цирк в света“.

През есента на следващата година Ал Добрич поема на плещите си още по-грандиозен проект – откриването на казино „Цирк, цирк“, което се предава на живо в „Шоуто на Ед Съливан“. Собственикът Джей Сарно се доверява напълно на българина в пресъздаването на магията на цирка в най-новото казино във Вегас.

Преди откриването шоуменът Съливан показва 30-минутно предаване за Добрич. Било е предвидено празненството да приключи до 2 часа след полунощ, но хората са се забавлявали много и са останали до 6 сутринта. Съчетаването на цирк с казино се оказва трудна работа. Джина Лолобриджида е трябвало да репетира до тигър, който захапал роклята й. Работници е трябвало да пробиват дупки в покрива, за да могат да закачат прожектори. По време на представлението при номер с балансирането на горящ полилей върху сабя акробатът губи баланс. Горящото тяло запалва близката съблекалня. Въпреки всичко откриването е запомнено като едно от най-интересните събития в града. По- късно Добрич е вписан и като част от хората, работещи редовно за казиното на заплата.

През 1970 г. Добрич мести централата на цирковата си компания в града. В знак на признателност кметът обявява месец юли за месец на цирка. Добрич също така планирал да отвори

училище за циркови артисти и клоуни

По това време обаче продуцентът е застигнат от лоши финансови години. Спорeд някои медии обаче истината била, че се опитвали да го лъжат и му плащали по-малко от обещаното.

Ал Добрич умира на 11 март 1971г., като скача от 15-тия етаж на хотел „Минт“ във Вегас. Според полицията той се e самоубил най-вероятно заради финансови проблеми и предстоящ съдебен процес. Но списание „Фабюлъс Лас Вегас“ открехва друга истина. Член на семейството на Добрич се е замесил с наркокартелите. Наркодилърите искали от него баснословна сума. Добрич разбрал за това и завел загазилия от семейството му направо в офиса на ФБР да даде показания. Агентите не могли да направят нищо, защото това били само заплахи, а и нямали други доказателства срещу пласьорите.

Семейството на Добрич не могло да се отърве от наркодилърите. Започнали заплахи и към него самия, че трябва да плаща. Ако не – ще види сина си с отрязани ръце и крака. Със знанието на ФБР той се опитал да извърши граждански арест на изнудвача и да го предаде на федералните. Добрич завел изнудвача в апартамента си и го

задържал на мушка с пистолет

и се обадил на агентите. Но неочаквано бил нападнат от задържания. При опит за самозащита Добрич пребил изнудвача. В резултат бил задържан за побой и опит за убийство.

След като излиза от ареста, Добрич се сблъсква с нови неприятности. Собствениците на казино „Цирк, цирк“ го уволняват, а са имали намерение да го направят акционер. Пресата го разнищва и го нарича гангстер и мафиот. Много хора му обръщат гръб. Негов приятел завежда дело срещу него за изнудване за пари.

Но въпреки ареста и многото загуби, „Фабюлъс Лас Вегас“ настоява, че той е имал договор за снимки на телевизионни предавания за цирка, снимките на които щели да бъдат в София, Москва, Париж и Лондон. Добрич умира, преди да се яви на делото срещу него за изнудване. Именно делото според мнозина може би е причина за вероятното самоубийство. Според полицията няма следи от насилие. Но близките и познатите му настояват, че той е бил в отлична форма и винаги оптимист.

След смъртта на Ал сестра му Лола живее в Сарасота, Флорида. През 2003 г. е удостоена с наградата цирков пръстен на славата. Умира през 2008 г.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Димитринка от Чикаго кара тир в из САЩ и прави цветя от сапун

Българката и мъжът й Жечо кръстосват с камиона пътищата на Америка

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: „ДобричНюз“

Димитринка, или както всички я знаят, Дида, прави букети от сапун. Това е хобито й, на което с удоволствие се отдава, когато не пътува. Защото тя често е на път, това е работата й – шофьор е на тир – и кръстосва пътищата на Америка. Дида е от Добрич, но от години живее в Чикаго. Тук са съпругът й, децата й, а вече има и внуци. Затова казва, че сърцето й е в Америка, но душата й е в Родината – където са брат й, близначките й, техните деца и цялото й голямо семейство.

Димитринка, мъжът й и децата им заминали за САЩ, след като спечелили зелена карта през 2002 година.

Когато заминали, те имали успешна работа в България – магазин за хранителни стоки „Звезда“ и бизнес в Албена. Но потеглили заради американската мечта на мъжа й Жечо – да отидат, да видят Статуята на свободата, да поработят малко, пък после да решават. И така вече 18 години. Междувременно децата им пораснали, устроили се, синът им вече е семеен, имат и внуче. А те през цялото време работили, работят и ще продължават да го правят, докато се пенсионират или не решат, че вече е време да се прибират, разказва историята на Димитринка и Жечо вестник „Про Нюз Добрич“.

За тези 18 години те успели да се приберат в България около 6 пъти – по веднъж на всеки три години, защото работата и сегашната обстановка не позволяват да отсъстват. Двамата

семейно са шофьори

на тир и имат договори за изпълнение. Карат собствен камион от 15 години, през годините ги увеличили до три, но трудно намирали работници. Затова ги продали и сега са само двамата. Работата и животът в чужбина са ги променили, направили ги по-предпазливи, по-затворени. Липсват им срещите с роднини и приятели, но са щастливи и благодарни.

Дида е благодарна, че със съпруга й са заедно вече 37 години и се подкрепят във всичко. Радва се, че всички са здрави и децата им са с тях. Образовали са ги, реализирали са се успешно и родителите им вече са спокойни, че са изпълнили дълга си. Дори типично по български купили съседната къща, когато собствениците я обявили за продан. Постегнали я, в случай, че някое от децата реши да живее до тях. Така и станало. След работа в друг щат и в друга държава, синът им решил да заживее с новото си семейство в Чикаго. И сега всички са заедно – синът в съседната къща, дъщеря им също е при тях, за да е със семейството и да е по-близо до летището, където е митнически служител, а апартамента си дава под наем.

На повечето празници Дида и Жечо работят. Трябва да се сменят в шофирането на всеки 10 часа според изискванията. Общуват предимно с българи, и то от Добрич. Събират се и празнуват и с българската общност в Чикаго, но все по-рядко заради пътуванията им.

Вече няколко пъти добричкото семейство е обиколило щатите на Америка, все са на път. Шегуват се, че са посрещали новата 2021 година в камиона три пъти заради часовите разлики.

Дида обича да снима залезите и изгревите на местата, през които минава.

Докато е зад волана

има много време за размисъл и мечти. Мечтае един ден да се върне в Добрич, макар да знае, че децата й няма да я последват. Техният живот е в САЩ, но тя е готова да дели времето между двата континента.

Преди няколко години, чрез друга българка, Дида открила етеричните масла и тяхното приложение. Започнала да ги изучава сериозно и така разбрала как могат да се използват за почистване и козметика и да се добавят към готова сапунена основа, за да се придадат различни действие, цвят и аромат на сапуна. Започнала плахо, по малко, само да пробва, но се оказало нейният начин да изразява себе си – нещо, от което имала нужда. Сега твори невероятно красиви произведения от сапун. В някои от тях влага маслата, подходящи за различните типове кожа. Вследствие на дългото изучаване на действията им, има свои рецепти и пропорции. Букетите от сапунени цветя са голямата й страст. Подходящи са за подарък, за декорация и ароматизация, а и винаги можеш да си откъснеш едно листенце и да се измиеш. Успява да продава, макар да няма достатъчно време, за да се отдаде на хобито си и да поема поръчки. Сега твори на тема Свети Валентин и майстори красиви обяснения в любов. Всяко от тях е плод на нейното желание, вдъхновение и нужда да твори. Надява се един ден, когато се прибере в България, да продължи да се занимава с тях като хоби и малък бизнес.

Дида не крие, че й липсва Родината, събиранията с близките на празници и българската музика и танци, но ако може да върне времето назад, може би отново ще реши да замине. Заради децата. Казва, че със съпруга й първото нещо, което усещат, като кацнат в България, е въздухът, защото тук той е различен, много специален и се диша по-леко.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

С българско участие: Зимен успех на К2

Каракорумският осемхилядник беше последният, останал недостъпен през студения сезон

публикувано

на

Виж цялата статия
Целият екип в базовия лагер. Сн.: Chhang Dawa Sherpa/Facebook

Десетима непалци осъществиха първо зимно изкачване на К2 (8611 м) в историята. Постижението им е изключително значимо и ще бъде вписано със златни букви в историята на световния алпинизъм.

К2 е първенецът на планината Каракорум, разположен на границата между Пакистан и Китай.

Макар и да е с цели 237 метра по-нисък от Еверест, вторият по височина връх на планетата е много по-труден за изкачване. С форма на идеална пирамида, към върховата му точка на практика няма лесен маршрут за изкачване.

Освен това, разположен в много по-суровата планина Каракорум, през зимата рискът от лавини е много висок, силни ветрове развиват скорост до 200 км/ч, а температурите достигат минус 50 градуса.

Самият връх се смята за изключително труден за изкачване и е получил прякора „убиецът“ заради броя на катерачите, които са загинали в подножието му.

Върхът е изкачен за първи път на 31 юли 1954 г. от италианците Ачиле Компаньони и Лино Лачедели. През следващите близо седем десетилетия едва малко над 300 алпинисти са достигнали успешно до връхната точка. За сравнение, 6507 души са били на най-високия връх в света Еверест.

Връх К2 Сн.: Уикипедия

Боян Петров и Стефан Стефанов са

единствените българи, изкачили върха

Нито един от 30-те опита през декември, януари или февруари, първият от които е направен още през 1987 г., досега обаче не е бил успешен. Най-високо, до 7650 м, достига казахстанският алпинист Денис Урубко в рамките на полска експедиция през 2003 г.

 

Тази година в подножието на планината се събраха пет експедиции. Най-голямата сред тях, на непалската трекинг агенция Seven Summit Trecks, включва и българина Атанас Скатов.

Използвайки кратък прозорец от ясно и безветрено време, общо десетима души направиха немислимото и стигнаха до върха. Въпреки че бяха членове на три различни експедиции, те се събраха на десет метра от връхната точка, за да стъпят на върха едновременно.

До 8611 метра стигнаха aлпинистите Мингма Гиале и Нирмал Пурджа (който миналата година изкачи всички 14 осемхилядника за 6 месеца), Пун Магар, както и шерпите Гелие Шерпа, Мингма Давид Шерпа, Мингма Тензи Шерпа, Дава Темба Шерпа, Пем Чхири Шерпа, Килу Пемба Шерпа, Дава Тенжинг Шерпа и Сона Шерпа.

Нирмал Пурджа на К2. Сн.: Nirmal Purdja/Facebook

Групата стигна върха в 17:00 часа местно време в събота, 16 януари, след като напусна базовия лагер във вторник (12 януари).

Междувременно трагична новина помрачи радостта от победата на човешката воля срещу К2. Испанският топалпинист Серги Минготе загина след падане при слизане от лагер 1 към базовия лагер. Каталунецът беше един от хората, които опитаха да помогнат на покойния Иван Томов да слезе от Лхотце, след като разви белодробен оток при слизането си от през 2019 г.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Една българка при шейховете в Дубай

От 16 години Диана Фотева декорира палати на хора от кралското семейство

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

„Никога не ми е идвало наум, че да декорираш дворци на шейхове си е безусловен успех – замисля се Диана. – Но като студентка първи курс в Художествената академия разглеждах в библиотеката албуми с тавани на световноизвестни стенописци. Тогава това ми се струваше толкова далечно и недостижимо… Сигурно съм си помечтала един ден да правя това. И ето че сега приказката оживя…“

Неусетно са минали за Диана Фотева 16 години работа като декоратор в Дубай. Днес е успешен художник, дизайнер и собственик на компания с 35 служители – художници, реставратори, бояджии. Декоративни тавани и мазилки, фрески, стенописи и орнаментални композиции – за нея и сътрудниците от фирмата й Artemia Painting няма нещо невъзможно в света на декорацията. Изящество и вкус, красота, пред която немеят дори и шейховете от Обединените арабски емирства, чиито вили и палати декорира.

Проект – частна резиденция в Дубай.

„Аз съм обградена с хора на изкуството“, казва тя пред „Труд“. Родена е в София, израснала е в Бургас. Дъщеря е на най-титулувания ни художник маринист Фоти Фотев. Той е наследил дарбата от дядо си, самоук художник. Брат й Венелин Фотев също е художник. Като дете Диана има друга страст – художествената гимнастика. „Бях неусетно вкарана в релсите на изкуството – казва тя. – Брат ми от малък знаеше, че ще се занимава с изкуство, докато аз освен спорта, пеех, бях солистка на хора на основното училище.

Венелин Фотев, братът на Диана, на скелето в Дубай.

Но една случка преобърна нещата

В един зимен ден, след тренировка по гимнастика, отива при баща си, който води уроци по рисуване в читалище „Фар“ в Бургас, за да се прибере заедно с него, че навън е тъмно. Озовава се пред един натюрморт, а баща й я слага пред един от стативите, дава й палитра и боички да се занимава, докато го чака. Когато по-късно застава зад нея, Фоти Фотев казва за рисунката й: „Оо, ами, татко, то много хубаво се е получило“. Признанието от великия художник я насърчава и когато след VII клас майка й пита математическа или езикова гимназия избира, Диана отговаря: „Рисуване“. Майката не я спира. Именно тя е тази, която навремето предопределя бъдещето на големия маринист Фоти Фотев – насърчава го да кандидатства в академията, защото той не вярва, че може да влезе без връзки. Сега и двете му деца – Венелин и Диана – са също стенописци като него.

На фона на цялостна арт концепция.

Първата година Диана пробва текстил, но преподаватели на брат й откриват у нея сериозно стенописно изграждане. И отново усеща онова силно интуитивно чувство – че й е предопределено да учи стенопис. По-късно завършва и живопис в един от най-големите университети за изкуство и дизайн в Германия – Burg Giebichenstein Kunsthochschule Halle, а живота й променя един филм.

В един дъждовен и мрачен германски ден тя гледа разказа за една германка, останала дълго време без работа в родината си, където процентът безработни е трайно висок. Заминава за Дубай и само след година

вече е успешна бизнес дама с фирма

Диана знае, че с професията си трудно ще намери реализация в България и Германия и решава да опита в Дубай. Излиза й оферта и в рамките на 48 часа документите и визата й са готови.

Първоначално остава там 6 месеца. Искат първо да я ангажират като преподавател на жени и деца в дамски клуб. В Дубай обаче тя среща италианския декоратор Савелио Лучи, който е голямо и утвърдено име там. Лучи е възхитен от работата й и я ангажира веднага. След 6 месеца тя се връща да си довърши изпитите в Германия и година след това отново се връща в Дубай. Там заедно със съпруга й българин основават настоящата фирма. Той е завършил обработка и реставрация на старинни мебели и двамата перфектно се допълват.

Започват с много малки проекти, предимно на местни хора – единични стаи, части от стаи, стени, корнизи, тавани. После преминават към цялостна декорация на вили. Художниците в екипа й работят основно по нейни проекти. Напоследък приемат и оферти за мащабни проекти само като изпълнители. Работят по вече изготвен цялостен дизайн за големи комерсиални обекти – обществени сгради, молове, хотели, които си идват с готовата концепция. Декорират изцяло и частната вила на местен бизнесмен, чиито мащаби – 21 стаи, в представите на европееца я приближават по-скоро към мини дворец. Но за арабските мащаби това е просто вила… Отделно работят по проекти за шейха на съседното емирство – Абдул Азис Алкасими.

„Колкото по-високостоящи са местните аристократи, толкова по-лесно се работи с тях – казва Диана. – Те са деликатни, толерират професионалното ти мнение, абсолютно разчитат на теб, вярват ти, слушат те

Удоволствие е да се работи с тях

Обикновено шейхините, техните съпруги, се занимават с цялостната концепция за декорацията, а шейховете само финансират проектите. Преди проекта Диана прави многократни срещи и води дълги разговори с шейхинята, за да я опознае, да разбере кои са важните неща за нея.

Преди десетина години правят палата на royal family – кралското семейство от фамилията Мактум. Диана няма да забрави първите срещи с шейхинята. „Има нещо приказно в тези жени – облечени красиво, модерно, изискано и с вкус от главата до петите. Шейхинята ми каза: „Диана, искам така, този таван така…“

Дворецът е в стил малко като замък и в него има осмоъгълни помещения. Диана и хората й трябва да изрисуват два средно големи и два огромни тавана, всеки по 120 квадрата. Единият е рисуван в стил „да разчупиш перспективата“, тоест, да създадеш една друга реалност. Рисуват ефект, все едно таванът е пробит и се вижда част от парапет на дворец, от връх, от който надничат палми, птици, носещи венец от цветя. „За съжаление тази красота си остава там, нямаме право да снимаме в дворците на шейховете“, казва Диана.

120 кв. м рисуван таван в палата на шейх Джума, Забийл.

 

Няколкомесечната работа на Диана и екипа е истинско приключение. Участва и брат й Венелин. Палатът е в центъра на Дубай. Цялото имение е заобиколено от огромна ограда. Паркът около двореца е направен, за да се радват възрастните и най-вече децата. С много редки растителни видове, огромни дървета, специално докарани от Азия, Индия, с говорящи на няколко езика птици – арабски, английски…

Когато влизат, Диана и екипът й, докато стигнат до палата, пресичат огромната райска градина и по пътя си срещат диви животни. Първо минават край клетките на два жирафа. Има гнута, пауни, които се разхождат свободно и понякога лягат на пътя им. „Всеки ден знаехме кога идва обядът, защото виждахме през прозореца как по едно и също време, като по часовник, минаваха стадо понита“, разказва Диана.

А обядът всеки ден е от приказни ястия с риба – навик, останал у дубайците от преди, защото там няма местни плодове. Затова

глезят художниците с блюда

от екзотични плодове, докарани отдалече. Дворецът разполага с голям набор от прислуга, а храната им сервира красива етиопка. „Всичко беше както в арабските приказки, които бях чела като малка. Сякаш го изживявам това, случва ми се на живо“, споделя с вълнение Диана.

Един ден шейхинята пристига с малката си дъщеричка, момиченце на около 6-7 години. Цялата огромна всекидневна е със скелета, около които има параван с малък процеп за влизане. Рисува се таванът, на който има композиции от кошници с рози. Детето надниква зад паравана и пожелава да нарисува само една роза, и тя да бъде неговата роза. Вземат я при тях, дават й бочки, обясняват й как да работи и я оставят да нарисува своята роза. „Беше много мило“, казва Диана.

Детайл от стенопис в частна резиденция.

„Тук отношението към труда ни е коренно различно – допълва тя. – Когато завършихме проекта, шейхинята, в знак на благодарност, ни направи скъпи подаръци. На мен подари колие от бяло злато с диаманти, на брат ми – последен модел телефон, а на мъжа ми – часовник от много скъпа марка. Да, хонорарът беше достоен, но за мен винаги по-важно е било отношението и признанието за нашата работа.“

„Може би един от най-емблематичните проекти, които съм изпълнявала, беше в частната ферма на покойния шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян, основателят на федерацията на ОАЕ, наследена от неговия син шейх Тахнун в пустинята на Абу Даби, защото там имах удоволствието да се докосна до богатството на местния бит и култура“, казва дамата.

Рисуван таван в официален меджлис – гостна.

Докато разтоваряме, се чува чуруликането на диви птички. „Да, седнала съм навън, в градината. Може би чуваш и патенцата – казва Диана.

Живеем на брега на езеро

Някой беше изоставил тези патенца, които са гледани във ферма и навън не биха оцелели, затова ги прибрахме да си ги отглеждаме в двора.“ Една допълнителна радост за 11-годишната й дъщеря София. И тя рисува хубаво, но засега Диана не бърза да я насочва към това. Детето свири на пиано от 4-годишно и вече е стигнало забележителното III ниво.

Диана с дъщеря си София в хотел „Палас“.

Как Диана Фотева си обяснява успеха? Солидна обширна поливалентна подготовка по стенопис, живопис, плюс средата, в която е израснала. Вече „Artemia Painting“ е с изграден много сериозен имидж. А най-добрата реклама при резиденциите са самите членове на кралското семейство. Когато някой от роднините им отиде на гости в новия палат и е възхитен от работата на Диана, също си поръчва декориране на своя дворец. За нея обаче Дубай е мястото, където е реализирана по най-добрия начин – търсена, ценена и уважавана като художник.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
200 коли катастрофираха в Канада, десетки са пострадали (ВИДЕО)

Канадската полиция съобщи, че десетки хора са пострадали вчера при верижна катастрофа с близо 200 автомобила в района на град...

Затвори