Открийте ни и в

Православие

Църквата почита преподобни Давид Български – брат на Самуил, имен ден празнуват Асен, Аспарух, Крум, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар

Давид Солунски имал дарбата да изцелява болни

публикувано

на

На 26 юни Светата Православна църква почита преп. Давид – цар Български, както и паметта на преподобни Давид Солунски.

По времето на цар Симеон Велики България била силна и мощна държава. След неговото царуване гърците успели да превземат столицата Преслав и голяма част от територията на България. В Югозападна България защитата на страната поел силният болярин комит Никола заедно с четиримата му сина.

Свети цар Давид Български, наречен Мокри, бил велможа от югозападната част на Първото българско царство през втората половина на X в. Той е брат на цар Самуил и най-големият от четиримата синове на комит Никола, които през 976 г. повеждат борба срещу Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците пет години по-рано.

Предполага се, че Давид владее непосредствено област, намираща се в югоизточната част на историко-географската област Македония, между реките Вардар и Бистрица, или на югозапад, в Преспа.

Предполага се също така, че умира още през същата 976 г. или малко по-късно.

Сигурни са сведенията за това как Давид умира – той е убит от скитащи власи в местност по пътя между Преспа и Костур, наречена “Красивите дъбрави”. Дали власите всъщност не са пазителите на прохода между Костур и Преспа, или убийството му е организирано от Византия, е предмет на догадки.

В памет на най-големия си брат Давид и на родителите си Никола и Рипсимия, през 993 г. цар Самуил поставя каменен надпис, открит в черквата от 10 век при село Герман до Преспанското езеро.

Неговият лик е изобразен на в притвора на главната църква в Зографския манастир на Света гора, рисувана през 1817 г. от Митрофан Зограф. Захари Зограф го изографисал в Троянски и Рилски манастир.

Свети Паисий Хилендарски го споменава наред с останалите български светии в „История славеноболгарская”.

Има икона, на която Свети Давид, цар Български, е изобразен с книга в ръка и надпис: „Всяко царство, което се разделя само в себе си, ще запустее.”

Заради уникалния му живот днес пък повод да почерпят имат всички с хубавите имена Асен, Аспарух, Крум, Панайот, Румен, Румяна и Чавдар.

Преподобни Давид Солунски, в чест на когото е издигнат благолепен византийски храм в Стария град на Солун, живял по времето на император Юстиниан I (5 век). От младежка възраст той следвал волята Христова, бил просветител и благодетел.

По-късно, след като раздал всичко, което имал, на бедните, заживял като отшелник. Първоначално се приютил в клоните на едно дърво, което било негов дом в продължение на три години, а после в безлюден район на страната.

Но слухът за него и добродетелта му привлекли много ученици. Той имал и дарба да изцелява болни. Доверието и обичта на солунските управници и народ го подтикнали да отпътува за Константинопол, за да разреши техен проблем, свързан с управлението на града.

Преподобният починал по време на своето завръщане, като сам уведомил за това. Тялото му било пренесено на мястото на покаянието му в Солун за поклонение.

Днес мощите му са в мъжкия манастир “Света Теодора”, който се намира недалеч от раннохристиянската базилика “Св. София” в центъра на Солун.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА