Открийте ни и в

Православие

Църквата почита Светите равноапостоли Кирил и Методий, създали най-старата българска азбука

През 1981 г. първият папа славянин Йоан-Павел Втори ги провъзгласи за съпокровители на Европа

публикувано

на

Българската православна църква почита на 11 май паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий.

През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата.

С нея се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги – т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.

През 863 г. Кирил и Методий отиват в Моравия и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията.

През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги.

В римската църква „Св. Марина” е отслужена литургия на славянски език.

Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент”. Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г.

Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

В края на IХ век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.

Кирил и Методий, двамата славянски апостоли, все още са слабо познати по западноевропейските географски ширини. И то независимо от факта, че в навечерието на 1981 г. първият папа славянин Йоан-Павел Втори ги провъзгласи за „съпокровители на Европа“. Преди 41 години, през 1981-а, този празник за първи път беше тържествено отбелязан.

Незаслужената забрава на славянските апостоли има дълга традиция в Германия: мисията на Кирил и Методий във Великоморавия винаги е била трън в очите на франкско-баварските епископи. Те открай време са смятали, че това е намеса в тяхната сфера на влияние.

Двамата братя са сред най-важните светци на Източната църква. Методий, със светско име Михаил, и Кирил, със светско име Константин, произхождат от Солун, който по онова време е вторият по големина град във Византийската империя. Двамата обичат монашеското уединение, но по молба на византийския император Михаил Трети през 862 година поемат на важна мисия във Великоморавия.

Преди отпътуването за Великоморавия Константин създава азбука на базата на гръцките букви, пригодена към славянските звуци. С помощта на тази азбука двамата братя превеждат и най-важните християнски книги, което поставя началото на славянската писменост. От шрифта на Кирил неговите ученици по-късно създават кирилицата, която и до днес се използва в редица държави на Балканите и в Русия.

Кирил и Методий остават верни както на латинската, така и на византийската традиция, както на западната, така и на източната. Тази тяхна нагласа е истински екуменическа, при това във времена, когато източните и западните християни все още живеят под общ църковен покрив.

Братята правят християнското послание разбираемо за славянското ухо и въвеждат славянския език като литургичен, което отчасти мотивира бохемите, моравците и словаците по-късно да се обвържат с Рим.

Независимо от всичко това Кирил и Методий и до днес си остават позабравени на Запад – макар че са съпокровители на Европа.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено