Историята на Чикаго е свързана с много размирици и бунтове в различни периоди на съществуването му, но едни от най-кръвопролитните са тези, свързани с расизма. Безмилостни нападения, безнаказани убийства и насаждане на страх бележат първите десетилетия на миналия век.
Тогава започва така нареченото Голямо преселение на чернокожи от Юга към Севера, а една от най-популярните му дестинации е Чикаго. Хората бягат от нарастващото ограничение и сегрегацията, налагани на Юг, и се надяват там да намерят ако не истинско равенство, то поне на теория повече права и свободи.
Голямото преселение е подпомогнато от това, че моментът съвпада с идването на Първата световна война и Чикаго изпитва истинска нужда от работна ръка. По това време и миграцията намалява и афроамериканските работници са наистина добре дошли. Още повече, че местните чернокожи до този момент живеят необезпокоявани и дори в просперитет. След навлизането на голямата миграционна вълна от Юг обаче нещата се променят и напрежението между различните общности не просто се засилва, а ескалира. Чернокожите стават обект на нападение при всеки повод, при който успеят да си надигнат главата и да бъдат забелязани.
Такъв е случаят от юли 1919 година, който отприщва събития, наречени по-късно Червеното лято в Чикаго. В горещия 27 юли жителите на града препълват бреговете на езерото Мичиган, за да се разхладят. Един чернокож младеж, Юджийн Уилямс, обаче навлиза отвъд психологическата граница, поставена от белите, и става тяхна жертва. Гневът на белите е толкова голям, че
те се нахвърлят с камъни
да контролираме щатските избори
