Открийте ни и в

СВЯТ

“Чернобил“ – сериалът, който медиите на Путин обичат да мразят

bgvoice

публикувано

на

ИЛЯ ШЕПЕЛИН, Moscow Times

Изглежда през последните седмици всяка руска медия се чувства длъжна да изкаже на висок глас мнението си за сериала “Чернобил” на HBO.

В Русия чуждестранният канал излъчва само онлайн и срещу платен абонамент, но минипоредицата се превърна в национална сензация, а прокремълските медии подеха своеобразен кръстоносен поход срещу шоуто.

“Комсомолская правда”, най-популярният вестник в Русия, изказа съмнения, че конкуренти на държавната “Росатом” използват продукцията, за да опетнят реномето на страната като ядрена суперсила.

“Аргументи и факти” – издание, известно сред по-възрастната руска аудитория, разкритикува сериала и го описа като “карикатура и тотална измислица”.

“Единственото нещо, което липсва, са мечките и акордеоните”, надменно се пошегува Станислав Натанзон, лице на “Россия 24” – един от водещите руски новинарски канали. Той например показва кадри от поредицата, на които се виждат модерни дограми на прозорци, за които се предполага, че се намират в Припят от 1986 г.

Тези детайли са видими само при многократно увеличение на образа, но Натанзон ги използва като доказателство за немарливо заснемане на иначе скъпо струващите епизоди на “Чернобил”. А много от критиците не се занимават с дребни елементи, а включват в действие

сериозни пропагандни методи

Една от основните сюжетни линии е как ученият Валери Легасов не само ръководи операцията след аварията в ядрената електроцентрала, но и използва своите открития, за да разобличи открито недостатъците на руската атомна индустрия.

В шоуто си по “Россия 24” Натанзон намира обширна статия на Легасов – отново от “Комсомолская правда”. Материалът би трябвало да послужи като доказателство, че HBO и сценаристът Крейк Мазин грешат, като посочват, че съветските власти не са искали да признаят грешките си и тази тяхна упоритост е довела до ужасяващите последици на Чернобил.

Статията на Легасов, публикувана в толкова изтъкнато издание, според водещия е неоспорим аргумент, че сериалът лъже.

За съжаление държавният апарат и близките до него медии често се опитват да опровергаят едно кълбо от предполагаеми лъжи, като използват друго. Да, вярно е, че Легасов пише изобличителна статия за вестника малко преди смъртта си, но редакторите отхвърлят материала като “безинтересен” и отказват да го публикуват.

По онова време Легасов вече е с разклатено здраве и психика. Академията на науките отхвърля идеите му и призивите за модернизация на руските реактори. Съветският лидер Михаил Горбачов отказва да го награди с почетната титла “Герой на социалистическия труд”, въпреки че с нея удостоява други, които са работили на терен след аварията. След поредната среща в Академията на науките

Легасов се беси в дома си

Две седмици след самоубийството му “Комсомолская правда” променя решението си и решава да публикува статията му.

Но на моменти Натназон може да изглежда дори уравновесен пред ултра просъветски настроения журналист Анатолий Васерман, който е най-краен в оценките си за сериала.

Според него, ако англосаксонци снимат нещо за Русия, то със сигурност няма да е вярно. Васерман не си губи времето да търси алуминиева дограма в съветска панелка, а е категоричен – западняците винаги бъркат за Русия и точка.

Всъщност руснаците рядко правят филм за Русия, който да не предизвика бурни противоречия в Родината си. Защо тогава прокремълските медии толкова яростно нападат “Чернобил” още от първия му епизод?

Причината е стара като света – ревностно негодувание. Само руснаците смятат, че са достойни да филмират собствената си история и произведения. Затова и не дават на никого да се меси току-така. Така че отрицанието на “Чернобил” като продукт без никаква стойност казва повече за критиците му, отколкото за качеството на самия сериал.

Благодарение на поредицата на HBO много от по-младите руснаци вече имат друга представа за Чернобил. Повечето филми за бедствия завършват със самата катастрофа, но тук тя е само началото на истинското действие. След инцидента в АЕЦ “Владимир Илич Ленин” започва

мъчителната и погубваща саможертва

на много руснаци, за да се справят с последиците от експлозията.

И това са хората, които са спасили Европа с цената на животите си.

Да гледаш “Чернобил” означава поне малко да вникнеш в трудностите, с които те са се сблъскали. Русия обаче не ги почита като герои, още по-малко има навика да отдава чест на отделния индивид като герой.

Един бърз поглед в официалния сайт на Кремъл показва как президентът Путин обръща внимание на оцелелите от Чернобил, много от които все още са живи и страдат от редица болести заради огромните дози радиация, които са поели. Единствените места, на които тези хора са споменати, са 25-ата и 30-ата годишнина от инцидента. Нито дума повече.

Всъщност Русия никога няма да отбележи подобаващо датата, на която Чернобил избухва. Ако даден повод не може да се превърне в парад на националната гордост и величие, значи е по-добре да се правим, че никога не се е случвал.

Но Москва ще направи опит да хвърли изцяло друг поглед върху събитията от нощта на 26 април.

Руската НТВ вече обяви, че

ще снима собствена версия на “Чернобил”

на базата на версията, че аварията е плод на саботаж от страна на ЦРУ.

Като доказателство на това идват и думите на режисьора на продукцията Алексей Мурадов, според когото много историци и специалисти не отричат, че в нощта на експлозията на смяна е бил и американски саботьор.

На мястото на почитта към героите, които са пожертвали всичко, за да преодолеят последиците от катастрофата в АЕЦ “Чернобил”, Русия ще направи вълнуващ детективски филм, според който КГБ ще се бори с американски шпиони – измислени злодеи в една напълно реална човешка трагедия.

Фактът, че западна, а не руска телевизия разказва за руските герои, е източник на срам, който медиите, близки до властта, не могат да преглътнат. И това е истинската причина да ненавиждат сериала “Чернобил”.

 

СВЯТ

Загадъчната смърт на американски туристи в Доминикана

bgvoice

публикувано

на

от

Доминиканската република може да изглежда екзотично и привлекателно място за мнозина, но от известно времето се превърна в кошмар за американските туристи. Само за година при тайнствени, необясними и дори съмнителни обстоятелства са загубили живота си няколко американски граждани, а причините за това варират от насилие до евентуално натравяне с пестициди.

Според бившия съдебен токсиколог от Ню Мексико и консултант на ФБР Джон Трестрейл, който е участвал като експерт в разследването на много криминални случаи на отравяния, включително и това на полубрата на Ким Чен-ън в летище Куала Лумпур през 2017 г., случващото се в Доминиканската република действително изглежда съмнително и има повод за тревога.

Жертви на поредицата от смъртни случаи са

 видимо здрави физически туристи на средна възраст

от САЩ, които внезапно умират в хотелските си стаи в луксозни хотели в Доминиканската република от юни 2018 г. насам. Други са сериозно болни. А нещата изглеждат, сякаш са причинени от смъртоносен пестицид.

Все повече хора съобщават, че техните близки са починали при странни обстоятелства в страната през изминалата година, включително и магнатът в бизнеса с недвижими имоти Барбара Коркоран. Тя заяви, че  иначе здравият й брат е починал в курорт в Доминикана през април, а местните медицински органи са посочили като причина за смъртта инфаркт.

От години насам държави като Мексико, Ямайка и Сейшелските острови са си създали лошо реноме на опасни зони за западните туристи, които често са нападани, упоявани с наркотици и в крайна сметка обирани. Понякога дори има и смъртни случаи. Но дори на този фон  Доминиканската република изпъква с някои притеснителни истории, които звучат като сцени от трилър или извадени от страшен роман на Стивън Кинг.

Трестрейл определя цялата ситуация като много странна и съмнителна и разказва за някои от най-тревожните случаи, които е намерил. “Най-трудното в случая е да се опиташ да разгадаеш всичко това от толкова далеч. Най-тревожни са онези случаи, при които хората умират заедно по едно и също време от едни и същи симптоми. Първо мислите за отравяне с въглероден диоксид, но тези случаи не отговарят на подобни отравяния. Един от различаващите се симптоми е, че белите дробове на жертвите са пълни с течност. Това ме навежда на мисълта за органофосфатните пестициди”, коментира експертът.

Органофосфатите и фосфинът от алуминиев фосфид са смъртоносни химикали, които

 се използват за прочистване и дезинфекциране

 на хотелски стаи. Тяхната употреба невинаги се регулира в развиващи се държави като Доминиканската република, а проблемът нерядко е неглижиран. Тези химикали  се споменават във връзка с подозрителни смъртни случаи на туристи и други хора по света през последните години. Това, което буди тревога, е, че има твърде малко прозрачност, осведоменост или отчетност за използването им.

Органофосфатите всъщност не са нещо ново. Те се използват още от времето на Втората световна война, като тогава нацистите дори проучват възможността да ги използват като химическо оръжие. През годините те влизат в състава на различни инсектициди, хербициди, нервни агенти и т.н.

Първоначалните доклади от аутопсията от Доминиканската република показват, че някои от жертвите са починали от оток на белите дробове и дихателна недостатъчност, а това изключва отравяне с въглероден диоксид или с некачествен алкохол. Тези симптоми обаче не изключват пестицидите като фактор.

Днес много унищожители на вредители използват отрови, базирани на фосфина и органофосфатите. В конкретните случаи обаче става въпрос за често доста луксозни и скъпи комплекси. А експертите подчертават, че аутопсиите въпреки огромния напредък на науката показват само неща, които патологът е склонен да види.

Полицията, политиците и хотелиерите в страната естествено заемат съвсем обяснима позиция. Макар да твърдят, че разследват случаите и търсят истината за смъртта на жертвите и настояват ФБР с по-големите си ресурси да направи допълнителни токсикологични анализи, те все пак се опитват да омаловажат инцидентите. И дори понякога обвиняват медиите, че търсят сензации и преекспонират  случаите. Доминиканският министър на туризма Франсиско Хавиер Гарсия заяви на пресконференция, че 30 милиона души са посетили Доминиканската република и тези смъртни случаи са

 „достойни за съжаление“, но са само „изолирани инциденти“

в които медиите не трябва да се фокусират толкова свирепо.

Според токсиколога Трестрейл обаче единственият начин карибската държава и хотелските вериги да се спасят от неприятното  петно върху реномето си не е да избягват и да заобикалят темата така ожесточено, а да разгадаят мистерията и да представят на света истината по трагичните случаи.

Един от интересните случаи е с 41-годишната Миранда Уорнър. Тя умира на 25 май – само два часа след като се настанява със съпруга си в луксозния курорт Grand Bahia Principe на южното крайбрежие на Доминиканската република. Едва пет дни по-късно 63-годишен мъж и 49-годишната му съпруга са намерени мъртви в съседен хотел. Според доминиканската полиция Уорнър е починала от инфаркт. Причините за смъртта на втората двойка се изясняват, като се очаква токсикологично изследване да осветли случая. И в трите случая обаче общ момент от аутопсиите е течността в белите дробове и дихателната недостатъчност.

На фона на тези два случая двойка от Колорадо съобщава, че също е имала подобни симптоми при своя престой в Доминиканската република. Те включвали повишено отделяне на слюнка, обилно потене, парене на очите и сълзене. След появата на симптомите двойката  резервирала незабавен полет обратно към дома, за да избегне влошаване на състоянието си. Жената обяснява, че освен всичко друго е имала и силни болки в корема. “Сякаш резачка преминава през червата ми”, твърди тя.

Двойката съди курорта за 1 милион долара

Оттам отказват да им възстановят парите и да им дадат информация за химикалите, които използват за третиране на стаите.

Във всеки един от тези случаи теорията за пестицидите изглежда най-близо до рационално обяснение за смъртните случаи и заболяванията. Истински сериозният проблем обаче е, че нещата не свършват само с пестицидни натравяния. Друг неотдавнашен случай с туристка в Доминиканската република за малко да завърши фатално, след като жената си взела от минибара на същия хотел Bahia Principe безалкохолна напитка в кутийка. Но още след първата глътка осъзнава, че това не е напитка, а нещо, по-скоро напомнящо на белина. “Веднага усетих, че ме изгори, изгори устата ми, изгори езика ми. Устните ми изгаряха от болка. Когато се изплюх в мивката в банята, видях, че плюя кръв. Затова продължих да изплаквам устата си”, обяснява жената.

Пестицидите не звучат като обяснение и за смъртта на също принципно здравия 67-годишен Робърт Уолъс през април. По думите на племенницата му той се почувствал много зле, след като изпил малка бутилчица скоч от минибара на Hard Rock Hotel & Casino. Мъжът починал три дни по-късно.

Друг смъртен случай след питие от минибара на хотел Bahia Principe от юни 2018 г. е на 51-годишната Ивет Монит Спорт. Близките й твърдят, че тя е изпила питието и след това й прилошало. За да й мине, тя легнала да поспи, но така и не се събудила, разказва сестрата й Фелесия Нюес пред медиите. Като причина за смъртта й е посочен сърдечен удар. Семейството на жената иска токсикологичен доклад, но все още не са получили никакви резултати. Те обаче не вярват 51-годишната Ивет да е умряла случайно

 без никакви признаци за здравословни проблеми преди това.

Доун Маккой също оспорва смъртта на съпруга си Дейвид Харисън през юли 2018 г. в доминикански курорт. Тя разказва, че след първата прекарана вечер в хотела съпругът й започнал да се оплаква от трудно дишане, а малко след това починал. Лекарите определили като причина за смъртта оток на белите дробове и инфаркт. Съмненията на Маккой за нещо нередно обаче се засилили, след като се появили информациите и за други жертви с идентични симптоми.

Още по-объркваща става ситуацията след необяснимата вълна от насилие към чужденци в страната. Бившият играч на бейзболния Boston Red Sox Дейвид Ортис беше застрелян в бара в родния си Санто Доминго, а случаят му е само един от десетки други.

Каквато и да е причината за смъртта на толкова американски туристи в Доминиканската република, това със сигурност оказва негативно влияние върху реномето на държава, иначе привлекателна за туристите. Дали Доминиканската република е опасна, или това е просто паника и преувеличаване – засега никой не може да каже със сигурност, дори и експертите.

Починалите при странни обстоятелства вече са осем

Още един американски турист почина в Доминиканската република и така броят на загадъчните случаи със смърт на американци през последната година стават осем.

53-годишната Лейла Кокс е починала на 10 юни в хотелската си стая в  Excellence Resorts в Пунта Кана, съобщи CNN. От хотела твърдят, че преди това Кокс се е почувствала зле и е била откарана в болница, но в неделя е починала в хотелската си стая. Причината за смъртта, която посочват от хотела, е инфаркт, като цитират доклад на разследващите. В заявление на хотела се казва, че „дълбоко съжаляват“ за последните инциденти в Доминиканската република. „Разбираме, че сигурността е от огромно значение за всички туристи и винаги сме вземали изключителни мерки сигурността да е приоритетна за всички наши гости“, се посочва в съобщението. От хотела допълват, че си сътрудничат с местните и американските власти и поднасят искрени съболезнования на всички засегнати от последните инциденти.

Синът на Лейла Кокс обаче изразява съмнение в твърденията на хотела относно смъртта на майка му и казва, че не вярва, че тя е починала от „естествени причини“. „Вярвам, че, ако тя се намираше някъде другаде по света, извън Доминиканската република, щеше да е още жива“, казва Уил Кокс. „Надявам се да получа отговори“, допълва той.

 

 

Продължете по-нататък

СВЯТ

Китай вече не иска пластмасите на Запада

bgvoice

публикувано

на

от

Западните страни трябва все повече да се справят с трудностите, свързани с изхвърлянето на пластмаси, защото Китай и много страни от Югоизточна Азия вече не ги искат.

Пещите за изгаряне на смет или депата за отпадъци са две бързи решения, откакто Пекин затвори през януари 2018 г. вратата за някои чуждестранни отпадъци, но специалистите твърдят, че дългосрочните решения трябва да включват по-добро рециклиране или още по-добре по-малко боклуци.

Досега глобалната мрежа за рециклиране не е успяла

да се адаптира, тъй като страните в Азия се отказаха да се опитат да заменят Китай.

„Проблемът е, че количествата са огромни“, каза Арно Брюне, ръководител на бюрото за международно рециклиране в Брюксел (BIR), а потенциалните заместители на Китай са претоварени.

Проблемите също така станаха основа за дъмпингов нелегален внос, по-специално на материали, които е трудно да бъдат рециклирани или изобщо не може да се рециклира, каза Брюне.

“Някои страни за съжаление ще станат новите купчини за боклук в света, най-бедните страни ще поемат отпадъци в замяна на плащане, но ще понасят екологични и социални разходи“, отбеляза Венсан Оре, специалист в консултантската група EY.

Европейските страни рециклират някои пластмаси като прозрачни бутилки, направени от полиетилентерефталат или PET, но транспортирането в чужбина на пластмаси, е или „с лошо качество и стойност“, или не могат да се рециклират, сочи доклад на неправителствената група „Глобален алианс за алтернативи за изгаряне“ (GAIA).

Малайзия разрешава вноса на чиста, хомогенна пластмаса, но предупреди, че ще изпрати обратно стотици тонове замърсени пластмаси в страни по света.

„Действията, предприети от малайзийското правителство, подчертават важността на отговорното рециклиране, използването на спецификации и управлението на процесите надолу по веригата“, обясни Адина Рене Адлер от Института за рециклиране на скрап (ISRI), който представлява американски компании, активни в сектора.

Тайланд също е ограничил вноса на пластмаси и те са пренасочени към страни с по-леки стандарти като Индонезия и Турция, сочи докладът на GAIA.

Западните страни имат малко готови решения

за проблема с пластмасата, която е твърде скъпа за рециклиране.

Те нямат местни потребители на такива рециклирани материали, които китайците често превръщат в нови промишлени стоки.

Изправени пред нарастващи купчини боклуци, западните страни нямат много голям избор в момента, освен да ги изгорят или погребат.

Брюне заяви, че те трябва „да инвестират в научноизследователска и развойна дейност (R&D) на по-подробни и ефективни системи за сортиране“, способни да извличат полезни суровини.

Междувременно „производителите трябва да положат усилия да произвеждат повече продукти с оглед на рециклирането“, добави той, което може да бъде трудно, като се има предвид, че секторът на пластмасите се справя добре въпреки критиките и ограниченията.

За около десетилетие световното производство на пластмаси се е увеличило от 245 милиона тона до 359 милиона през 2018 г. според последните данни на европейската федерация PlasticsEurope.

 

Продължете по-нататък

СВЯТ

САЩ и Китай – нова студена война

bgvoice

публикувано

на

от

Уолтър Ръсел Мийд, „Уолстрийт джърнъл“

САЩ трябва по-добре да разберат своя противник Китай, ако желаят да го победят. Позицията, че Китай е в подем, а САЩ – в упадък, не само отразява позицията на елита, но е вкоренена в масовото съзнание на китайците. Републиканците и демократите трудно намират общ език, техните противоречия подкопават приемствеността и дългосрочната външна политика на САЩ.

От разговорите с чиновниците на всички нива в администрацията на президента Доналд Тръмп могат да се направят два ясни и плашещи извода. Първо, САЩ все по-решително се стремят към исторически обрат в отношенията с Китай. Второ, ние не сме готови за бъдещето.

В някакъв смисъл днешната ситуация е сравнима със средата на 40-те години на миналия век, когато САЩ и Съветският съюз бързо преминаха от военен съюз към студена война. Президентът Хари Труман (1945-1953 г.) и няколко чиновници от Държавния департамент и Пентагона много скоро съобразиха, че отношенията вървят към сблъсък, но общественото мнение реагираше със закъснение. През март 1946 г. легендарната реч на Уинстън Чърчил във Фултън за желязната завеса беше

възприета за прекалено „ястребова“ и беше широко критикувана

Труман, който седеше в залата и аплодираше, трябваше дори да се разграничи от позицията на Чърчил, защото тя изглеждаше прекалено рязка. За да осъзнаят настъпващата реалност на студената война, на американското общество му трябваха комунистическия преврат в Чехословакия през 1948 г., блокадата на Западен Берлин, съюзническия въздушен мост през юни и възобновяване на призива през юли същата година.

Днес както Вашингтон, така и Пекин предприемат редица стъпки, подготвяйки се за дългосрочна конкуренция, но също като през 1946 г. предстоящото противоборство с продължителност четири десетилетия могат да си представят само единици. Нито ние, нито китайците можем да предскажем мащабите на бъдещото съперничество. По всяка вероятност то по нещо ще си прилича със студената война, а по нещо сериозно ще се отличава.

Без отговор остават следните въпроси: как ще се отрази идеологията върху следващата ера в световната политика – т.е. контрастът между китайския авторитаризъм и американския плурализъм?

 Ще се превърне ли съперничеството в главна тема

на срещите на ООН и в столиците на отдалечените държави, както това беше по времето на САЩ и СССР? И къде съперничеството ще се разгърне най-силно: в Източна или Южна Азия? Африка? Латинска Америка? Европа? В Космоса?

Какво то ще донесе във всекидневния живот на американците – икономически протекционизъм, масово следене или военна мобилизация? В каква посока ще се променят технологиите и сферата на висшето образование? Как ще се отрази на разпределението на силите кибиртехнологиите и другите форми на асиметрична война? Ще се смекчи ли дипломатическото и военното съперничество заради дълбоките икономически връзки или, точно обратното ще се изостри?

Никак не е лесно да се подготвим за съперничество с толкова много неизвестни, но древният китайски стратег Сун Дзъ е дал съвет, който все още е актуален: „Ако познаваш противника и познаваш себе си, дори да се биеш сто пъти, няма да има опасност; ако познаваш себе си, а него не, един път ще победиш, но другия път ще загубиш; ако не познаваш нито себе си, нито него, всеки път, когато се сражаваш, ще губиш.“

В началото на студената война Джордж Кенън

 помогна на американците да разберат както себе си

така и съветските противници. Неговата прословута „Дълга телеграма“ от Москва откри сложната взаимна връзка между съветската идеология, руската култура и сталинската политика. Тя се превърна в практическо ръководство за две поколения американски политици. Ключовият аргумент беше следният: марксизмът в Съветския съюз процъфтява отчасти заради пропагандата на непримирима вражда между капиталистическите и комунистическите страни. С нея се оправдава суровият вътрешен контрол, а той е необходим на сталинския режим, за да запази властта си. Според Кенън за постигането на успех Америка трябва да се придържа към своите изконни ценности.

Методът на Кенън по същество може да бъде наречен метод на Сун Дзъ. Той може да бъде приложен и днес. За начало американците трябва да разберат как пекинските политици гледат на околния свят и на самите себе си. След разпада на Съветския съюз мнозинството американски политици направи извода, че Китайската комунистическа партия (ККП) се придържа само формално към марксистката доктрина.

 Но не всичко изглежда толкова лесно

Въпросът е в това дали на Пекин ще му е необходим външен враг, за да оправдаят репресиите срещу напористата средна класа? Марксистките догми за враждата между капитализма и социализма могат да са от полза на Пекин – в крайна сметка от тях се възползва преди 70 години Сталин.

Консенсусът по Китай ще даде на патриотите от двата лагера – републиканци и демократи – неочаквана, но ценна възможност да разгърнат ново сътрудничество. На първо място, Вашингтон трябва да изработи такава китайска политика, която да преминава от една администрация в друга.

 

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено