Всяка година на 1 март всички българи по света се окичваме с бяло-червени мартеници - те са за здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта. Колко е древна тази българска традиция няма как да знаем. „Според традиционното народно мислене, заедно с добрите сили през пролетта се събуждат и някои демонични сили. И, за да бъде предпазен човекът от зловредни влияния, народът ни си е измислил едно отгонително средство. Заедно с това с нея се пожелава и дълголетие - символът на белия цвят, червеният цвят е едно обредно универсалие, което откакто свят светува по българските земи мартеницата е гонела беди, болести, нещастия, пазела е от уроки“, каза етнографът Йорданка Манкова. Стара легенда подсказва, че мартеници се връзвали по българските земи и по времето на траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, именно в съчетанието между белия и червения конец. Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две. Обичаят е разпространен не само в България, но също и в други балкански страни. През 2017 г. е вписан е в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония.