Открийте ни и в

Български истории

Чичо Дан – българинът, който стана баща на 400 африканчета

С фондацията си доброволецът подслонява, храни и обучава деца от Гана и Уганда

bgvoice

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

„Колко пари са нужни според теб, за да се нахранят 100 гладни африкански деца за един ден? – пита Даниел и си отговаря: – Някакви си 100 български лева, представяш ли си?… За левче на ден едно африканско дете може да получи обяд и вечеря…“ Все още има държави в Африка, където деца умират от глад – тази мисъл не дава мира на българина Даниел Делибашев. Гледа филми, видеа, чете статии в интернет и си казва, че един ден ще замине за Африка, за да помага на бедните деца.

Една снимка на широко усмихнато африканско дете, която не може да забрави, му дава идея да нарече фондацията си „Усмивка за Африка“. Регистрира я, за да разшири мащаба и дейността си и за да има прозрачност в изразходването на даренията на хора с големи сърца – българи и чужденци. Даниел Делибашев е основателят и лицето на

Фондация „Усмивка за Африка“

човекът, който менажира набирането и изразходването на средствата, поради което и все повече от времето си прекарва в Уганда.

Защо един квалифициран финансист зарязва хубавата си кариера и уюта на банковия офис, за да се отдаде на доброволчеството в изключително мизерни условия? „Исках да помогна там, където има най-голяма нужда и където с най-малко средства можех да постигна най-много. Там, където истинското щастие може да се намери, без да е обвързано с материално облагодетелстване“, казва той.

Дарени четки и пасти за зъби. Уганда, 2020 г.

Роден е в Гоце Делчев, а част от детството му минава в село Црънча до Доспат. Основното училище завършва в Црънча, а средното – в Доспат. Следва бакалавър по финанси в УНСС и магистратура по банков мениджмънт в Нов български университет, тъй като вече работи в банка. Намерението му е да гради кариера в банковия мениджмънт, но в един момент Корпоративна банка, където е на позиция шеф на отдел, фалира и Даниел остава без работа. Това, вместо да го депресира, го мотивира най-после да осъществи мечтата си – да тръгне по пътя на доброволчеството в Африка.

Традиционна селска къща в Уганда от глина, пръчки и слама, 2020 г.

През 2017 г. заминава за 5 седмици като доброволец в сиропиталище в Гана с училище и пансион. Заварва потресаваща мизерия, не само там, но и в Уганда, където стъпва през 2019 г. Голяма част от хората живеят в къщурки, измазани

 с глина и покрити със слама

с външни тоалетни. Някои са успели да изградят къщички от тухли със стаи като кутийки, но в повечето от тях вода и ток няма.

В Гана изненадите и изумленията го преследват на всяка крачка. Денят на децата, на които помага, както и неговият собствен, започва в 4-5 часа сутринта. Трябва да си донесат вода от най-близкия източник – кладенец, извор, чешма. Носят вода с кофи, като пътят е от 10 до 20 минути в едната посока. „По-големите деца там носят кофите на главите си, като балансират умело. И аз опитвах, но не ми се получаваше, разплисквах водата и се прибирах целия мокър“, смее се Дани. Банята, силно казано, представлява циментов мръсен под, ограден с ръждясали ламарини. Душ няма, полива се с канче. Рядко децата в Африка, особено в подобни приюти и сиропиталища, разполагат дори с хавлии и четки и пасти за зъби. Липсата на нормални и хигиенични условия, като използване на мръсни външни тоалетни, често води до зарази, не само стомашни, но и урологични, кожни и всевъзможни други болести.

Всекидневната храна на децата е каша от царевично брашно, нещо като качамак, но по-безвкусна. Към нея обикновено се добавя и малко боб – за разкош. Само по празниците като Рождество, Възкресение или Байрам, ако някоя добра душа дари средства, се купуват козичка и ориз и се готви голяма порция ориз с мъничко парченце месце, на което децата много се радват. „В Гана и Уганда децата масово страдат от гастрити и се превиват от стомашни болки заради некачествената или недостатъчна храна“, казва Даниел.

След завръщането от първата мисия си дава сметка колко малко трябва, за да се направи едно африканско дете щастливо, и че това, поне за него, е много по-ценно от придобивките, които всички ние имаме и които въпреки това ни карат да се чувстваме незадоволени и нещастни.

„За мен вече нямаше значение в кой курорт ходя на почивка, в колко голям и луксозен апартамент живея, каква кола карам. Целият лукс и прахосване на средства вече ме караха да се чувствам като „риба на сухо“. Престанах да харча пари за скъпи пътувания, почивки и глезотии.

Вече не давах 50-100 лв. на ресторант

 или бар. Вместо тениски от 100-200 лева започнах да си купувам такива от 20-30 лева. Предпочитах да отделям повече средства за децата в Африка и доста по-малко за себе си. Разбрах, че когато човек насочи усилията си да прави другите щастливи, щастието и удовлетворението му са много по-големи, по-зареждащи и по-трайни, отколкото тези, породени от скъпи материални придобивки“, споделя Дани пред „Труд“.

През 2019 г. той заминава отново за Гана за 2 седмици. Оттам лети директно за Уганда, за да провери в какви условия живеят и от какво имат нужда децата там, на които вече от няколко месеца помага, но не е посещавал. Пандемията през 2020 г. обърква плановете му и вместо през април, заминава за Уганда през октомври, за да реализира проекта си да закупи земя и да изгради училище и детска градина. Намира имот с изоставено училище, което обаче е в отчайващо състояние. Организира генерален ремонт, вече я има и новоизградена детска градина. След 5 месеца за кратко се връща в България през март тази година и още на следващия месец се налага отново да замине за Уганда за 3 месеца.

Сградата на училището преди ремонта. Уганда 2020 г.

Освен децата в училището, подпомага и други местни благотворителни организации, като изцяло или частично се грижи за изхранването и образованието на общо около 400 деца. „За в бъдеще целта ни е да имаме и средно училище, но за момента най-належащо е да изградим пансион за 100-150 деца, където да приютим сираци и деца, които не живеят в близост до училището или живеят в много тежки условия“, разказва доброволецът.

Сградата на училището след ремонта.

Докато е в България, Даниел пак мисли за децата в Африка. Разговаря с фирми, с медии за популяризиране на каузата, за привличане на дарения. Среща се с евентуални дарители и съмишленици. Има желаещи да пратят на децата дрехи, обувки, играчки, учебни пособия, но се оказва, че таксата за 20 кг пратка до Африка е 700 лева. Затова Даниел се фокусира в набирането на парични средства. Преди около месец е изнесъл няколко лекции в Щатите, за да привлече хора от българските общности и чужденци за каузата.

Желаещите да направят дарение

за фондация „Усмивка за Африка“ могат да го направят на www.smileforafrica.eu/donate

Защо за африканчета, а не за българчета? Много пъти са му задавали този въпрос, някои от любопитство, други – по-скоро като нападка – „защо там, а не тук“. „Трябва да се прави разлика между деца, които са в нужда, и такива, които буквално умират от глад. Всеки родител с недостатъчно средства първо би лекувал и нахранил детето, а след това би му купил нови обувки, нали? А за мен разлика по цвят и националност между деца няма“, казва Дани.

rptnboz

А децата там му се отблагодаряват по много мил и трогателен начин. Наричат го с любов „Грижовното мече“. Втория път, когато отива в Уганда, го изненадват с българско хоро. Разучават и още няколко наши танца, в чиято хореография талантливите африканчета добавят свои си орнаменти, а също и няколко от най-популярните и хубави български песни. Вълнуващо звучат на един доста правилен български език изпълнените прочувствено и с патос „Горда Стара планина“, „Облаче ле, бяло“, „Моя страна“, „Една българска роза“ и др.

За всичките стотици африканчета българинът е просто Uncle Dan, или чичо Дан. „Тези дечица се радват най-много на дъвка, бонбонче, безалкохолно, сладолед – неща, които получават много рядко, и като им ги дадеш, крещят от радост“, споделя Дани. – Но много по-ценен е емоционалният контакт със сирачетата.“

„Какво ни коства да отидем при някое дете, най-вече при такова, което никога не е почувствало бащина или майчина грижа и прегръдка, и дори без причина да го прегърнем, да поиграем, да поговорим с него? – вълнува се доброволецът. – Имало е случаи по време на път или игра да прегърна някое дете, което е изтощено и с наслада заспива в мен. Те така се вкопчват в мен, че ми е много трудно и жално да ги оставя след това, осъзнавайки, че може би за пръв път са усетили бащина прегръдка, чувстват се сигурни и обичани… Баща на стотици деца? Да, така се получава донякъде…

 Баща, чичо, приятел

Даниел е на 40 години. Рано е станал баща, синът му Дани вече е на 19 години, студент. Засега го вълнуват други неща, но Даниел смята, че с времето ще се включи в тази кауза, защото и самият той на 19 не е предполагал, че един ден ще осъществи мечтата си. Казва и че не би се върнал отново в банковия сектор, дори и да му предложат ръководна и добре платена позиция. „Дори и да изкарвам повече средства, прекарвайки повечето си време в България, моето място е там, на „бойното поле“. При децата. А и те често ме питат кога отново ще ме видят. Харесва ми да съм част от тази кауза, да виждам радостта в очите на тези деца, които ми показват колко малко е нужно, за да сме щастливи… ама истински и неподкупно щастливи“, казва доброволецът.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

История на имиграцията

Как езикът на емигрантите влияел и на родния им говор

Езиковите особености са образ на историческото време, в което са пребивавали нашите предци в чужбина

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Пощенска карта, изпратена от Охайо, 1919 г. - работа в металургичен завод. Репродукции: Архив на автора

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Много неща се променят, когато човек смени мястото, където живее. Казват, че когато смениш дори даден „диалектен“ регион, постепенно и собственият ти диалект започва да се влияе от това. Например човек от Шопския край, ако заживее в Русенско, постепенно езикът му „омеква“. Неизбежно е и лингвистите обясняват това освен с влиянието на масовата култура, така също и с факта, че човек търси начини да се приспособи на подсъзнателно ниво, което подпомага адаптацията на съзнателно ниво.

Забелязали ли сте как говореше и до голяма степен все още говори така последният български монарх Н.В.Симеон ІІ, който само допреди няколко години беше и министър-председател на България? Той

използва много архаизми

поставя ударенията на думи на места, където днес не поставяме такива, дори ползва словесни конструкции, които днес се употребяват за различен тип смислови обяснения. Например, когато той говореше за летателните екипажи в Българската армия, използваше не думата „екипаж“, която е възприета днес, а „персонал“, което е неточно. Разбира се, това не беше нещо кой знае какво, но демонстрираше как езикът, говорът на човека на даден език, макар и родният му, се променя, когато се наблюдават чужди лингвистични инфилтрации и дифузионни лексикални процеси.

Хора, които дълго са живели извън България, обикновено говорят на малко „по-странен“ български език. Нормално е, защото все пак, ако един език, бил той и родният ни дори, не се практикува редовно, постепенно той се забравя или поне се изменя звуковата му същност.

Много пъти хора са подлагали на саркастично съмнение говора на някой българин, който след известно пребиваване извън страната се завръща и говори „завалено“, сякаш е забравил майчиния си език. Да, това наистина е комично, когато се извършва съзнателно, но има много случаи, в които хората наистина имат известни затруднения с родния си език, когато дълго не са го практикували

в далечни краища на света

Пример за подобен случай е първата „Мис София“ – българката Вера Костоф. Тя заминава за Америка в края на 20-те години на миналия век и се завръща само няколко пъти в Родината си. Разбира се, в САЩ комуникира основно на английски език, но в семейството си говорят на български език, защото Вера е омъжена за българина Атанас.

Факсимиле от пощенската карта, изпратена от Христо Серафимов от Чикаго до Стойо Крушкин в Стилтън, Пенсилвания.

Вера обаче много често използва думата „пълисмън“ за полицай. Тя не казва „няма“, а ползва по-остарялото и диалектно „нема“. Сред останалите думи, които се открояват в речта й, са „хлеб“ вместо „хляб“, „место“ вместо „място“ и т.н.

Макар че като дете семейството й е било близко до Иван Вазов, а и Вера често е стояла в скута на писателя, в писателското кафене близо до днешната руска църква в София тя така и не променя говора си, който се съхранява автентичен от времето, когато Вера напуска България. Тогава така се е говорело в София и Вера говори именно по този начин в началото на 90-те години на миналия век, близо 70-години след като напуска Родината си за дълго.

Друг показателен пример за промяна в езика е пощенска карта, изпратена от емигранта Христо Серафимов, съдружник и приятел на Стойо Крушкин

също емигрант в САЩ

а и съосновател на оркестър „Bulgarian Balkan Band“. Картата е изпратена до „Мейн стрийт“ №143 в град Стилтън, Пенсилвания, където по това време живее Стойо. Христо пък се намира в Чикаго. Датата на картата е 9 декември 1915 г. Текстът, който може да се прочете само на отделни места, гласи следното: „Драги Стою, ида да ти собща радостната вестъ, че днес на 9-ти т.м. в 9 часа сутринта съобщихъ наи сетне на генералъ боса на нашия флоръ (апартамент № 2343) за моятъ отъ давна желателен квит, да тръгна за Steelton при теб. Днес по целата…. а като гръм се разнесе…. регателно уволнени…. о. поздрави всички п…съ поздравъ Христо…“. В страни на картата, почти в полето, е записано следното: „че наи сетне и туй се свърши“.

Отбелязаните думи са или архаизми, или „англицизми“, които са инфилтрирани в българската емигрантска реч, която постепенно придобива символична собствена визия. Това също е често наблюдаван процес да се ползват частично или изцяло видоизменени „английски“ думи в разговорната реч между български емигранти, които естествено преминават и в писмената реч.


Чарът на диалектните форми

Езиковите особености в никакъв случай не могат да бъдат проблемни. Те са по-скоро един образ, или поне фонетично подобие на лика на историческото време, в което са пребивавали нашите предци – емигранти в различни точки по света.

Диалектите са едно от богатствата на един език. Малко са държавите като България, в които има толкова много и разнообразни диалектни форми, които придават освен цвят и пъстрота на изказа, така също и една неповторима вербална уникалност.

Влиянията на чуждите езици и най-вече на английския, които нахлуват със зачестяването на пътуванията отвъд Атлантика, особено между двете Балкански войни и след Първата световна война, придават още по-голям колорит на изказа и отварят българския език към света не за злонамерени и вредни влияния, а за осъвременяване и разумно модернизиране.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Църквата „Нов живот“ в Чикаго – 25 г. в служба на българите от САЩ и по света

Сънародниците ни преоткриват вярата в Бог, казва пастор Танев от храма

Цветелин Пенев

публикувано

на

Виж цялата статия

Първата българска евангелска църква „Нов живот“ в Чикаго отбелязва 25 години от основаването си през 1996 г. Днес, въпреки пандемията, тя събира десетки вярващи – българи и американци. Богослуженията й, които се провеждат и онлайн, се радват на голям интерес от наши сънародници и в други райони на САЩ, а също и от български семейства във Великобритания, Испания, България и дори в Китай.

„Българите преоткриват вярата в Бог“, сподели в интервю за BG VOICE пастор Станимир Танев – един от „бащите“ на църквата в американския град.

Той е убеден, че след падането на социалистическия строй пред българите се открива не само възможността за свободно изповядване на вярата, но и за нейното преосмисляне.

„Ние бяхме много неинформирани за християнството. Информацията за християнството беше повече суеверна и повече от някои исторически факти, но нищо повече. По време на тези 45 г. комунизъм

комунистите атакуваха религията

много жестоко“, разказа пастор Танев и добави, че е израснал в християнско семейство, което е коствало много на него и на семейството му по време на комунистическия режим.

„Моята сестра не беше допусната да учи във висше учебно заведение, защото ходеше на църква. Тези неща всъщност потискаха практикуващите християни“, сподели той и изрази възгледа си, че човечеството без Бог няма бъдеще, колкото и категорично да звучи.

Според него християнството е над националната идентичност, което обаче не трябва да се налага на хората, а да се приема индивидуално.

„За мен християнството е повече от това да си българин. Аз го разграничавам, макар че ние, българите, сме християни поради това, че Борис I ни покръсти. Това нещо го приемам и това е факт. Но християнството е личен избор, а не защото някой ти е наложил, някой ти е казал. Това е записано и в самата Библия, че е личен избор, че не е нещо, което е наложено“, поясни Станимир Танев.

Преди пандемията от коронавирус на богослуженията в „Нов живот“ присъстват около 180-190 вярващи.

Сега те са около 130-140

като много хора ги гледат онлайн, стана ясно от думите на пастора. Той подчерта, че богослуженията се водят на български език, но превеждат за американците и пускат песни на английски език, защото искат да не изолират младежите, които се чувстват по-спокойно. Присъстващите американци на богослуженията са предимно от смесени бракове.

С оглед на безопасността на хората, от църквата изискват да се носят маски. Също се поддържат всички изисквания за чистота и достъп до дезинфектанти.

Пастор Станимир Танев каза, че през миналата година за период от няколко месеца е имало забрана да се събират повече от 10 души заради вируса и са преминали изцяло онлайн.

„Онлайн форматът го запазваме, защото служим на други хора от различни части на Америка, както и в Китай, където има семейство българи, което ни гледа. Имаме много семейства от Англия, Испания и Италия, има и възрастни хора от България, които гледат нашите богослужения. Средно се включват между 40 и 80 IP-та, ние водим статистика на нашите събирания. Знаем, че трябва да продължим. Аз мисля, че определено имаме какво да кажем на хората, които ни слушат“, смята той. По думите му все повече се слушат проповедите на главния пастор на църквата Владимир Георгиев, като хиляди хора ги следят в YouTube.

Пастор Танев сподели, че имат и

неделно училище „Нов живот“ за възрастни

в което се разискват теми, които не могат да се обсъждат по време на литургията. По време на училището се повдигат теологични въпроси, изучават се книги. В момента преминават през темата за брака, семейството и др.

„Вярваме, че Библията ни е дадена да се научим как да живеем. Ако има един създател, той е събрал тази книга, и когато следваме тази книга, всичко е добре. В тези неделни уроци разглеждаме тази книга“, отбеляза пасторът и поясни, че отделно в неделното училище има вероучение за децата.

Танев посочи, че основната форма на финансиране на църквата е с дарения, „както е посочено в Библията – доброволни дарения“. Имат две сгради, като едната е до църквата за неделното училище.

Църква „Нов живот“ също активно участва в благотворителна дейност. Има няколко пастора, които специално се занимават с благотворителност.

„Няколко пъти организирахме мероприятия за събиране на средства за нуждаещи се българи в Чикаго. Преди 2 г. с „Малинчо“ направихме

 малки ваучери за 100 долара

които предоставихме на хора в нужда, за да отидат в „Малично“, и за тях им беше подготвен пакет за 110 долара. Където видим, че има нужда, ние помагаме“, заяви пасторът.

Тази църква, по думите на Танев, е едно от благословенията на българската общност.

„Нов живот“ е в много добри отношения и с Българската православна църква.

„Ние сме помагали на Българската православна църква, когато те имаха проблем със събирането на средства. Ние сме в много добри отношения с техните свещеници. Не се бъркаме в доктрините и различията. Ние сме християни и се подкрепяме, подпомагаме се един друг. Тази българска общност има нужда от събиране, а не от разцепване. Българите ни имат доверие. Ние сме тук за тях“, заяви един от основателите на първата българска евангелска църква в Чикаго.

 

За педофилията в Католическата църква

 

В последните години Католическата църква е разтърсвана от грандиозен скандал – широкоразпространена педофилия и затваряне на очите на висшия клир.

Пастор Станимир Танев осъди по най-категоричен начин извращенията в Католическата църква и изтъкна, че това се получава заради липсата на отговорност.

„Ние го осъждаме, това е пошлост, мерзост го нарича Библията. Ние осъждаме това, което и Библията го осъжда. Когато човек сложи ръката си върху нещо и започне да го преправя както си иска, той го извращава. Много лесно е това да стане. И заради това ние сме против“, коментира той.

„И за да се пазим от такива неща, ние сме отговорни пред други хора, отговорни сме пред организация. Ние винаги искаме да имаме хора, които са над нас, които просто ни държат отговорни да живеем живота си и да правим това, което правим по правилния начин. Човек, когато избяга от отговорност и няма кой да го наблюдава, винаги върши глупости – за съжаление точно такива са тези хора. Грехът е във всеки един от нас“, каза още пастор Танев.

 

МОЖЕ И КАТО КАРЕ

История на църква „Нов живот“

 

Църквата е открита през октомври 1996 г., като идеята се заражда след формирането на българската общност в Чикаго, което започва да се осъществява след Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. Зад този проект се откроява името на Любомир Мичевски, който заедно с няколко български семейства „повярвали“ – чували за Бог, знаят за Православната църква, но никога не са прогледнали или никога не са чели Библията, не са погледнали християнството като нещо повече от религията“, разказа Танев и добави, че истинското християнство е това взаимоотношение с Бога.

През 1995 г. малката група от евангелски християни посещава американски пастор, който отваря вратите на църквата си за българската група. Но впоследствие българите започват да се събират и да организират изучаване на Библията. Година по-късно решават да установят българска евангелска църква с богослужения на български език.

За 25-ата годишнина църквата е организирала на 15-17 октомври „истинско празнуване“, на което е поканен Йосиф Димитров – президент на Европейската теологическа семинария в Брюксел. Конференцията ще бъде отворена за всеки българин, „ще го направим достояние за цялата българска общност, за да може българите да празнуват с нас“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Компания, създадена от българи, бе оценена на $900 млн. в САЩ

Dynamo Software Inc. е създадена от Дилян Павлов и Красен Драганов

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Красен Драганов (вляво) и Ханк Боунър. Сн.: Капитал

Пореден успех с българска следа в САЩ. Едно от най-големите дружества за частни дялови инвестиции – Blackstone – се присъединява към Francisco Partners и ще инвестира в основаната от българи софтуерна компания Dynamo Software Inc. За това съобщи Wall Street Journal. Според запознати със ситуацията сделката оценява компанията на около $900 милиона.

Dynamo Software Inc. предоставя услуги, които обслужват индустрията за алтернативни инвестиционни фондове, но включва и управлението на частни капиталови инвестиции.

Dynamo Software Inc. е създадена в София през 1998 г. от Дилян Павлов и Красен Драганов. Тогава тя се е казвала Netage Solutions. В момента осигурява базирана в облак технология, която

помага на инвестиционните компании

да управляват своите отношения с клиенти. Базирана е в Уотъртаун, Масачузетс, и клиентите й включват дружества за рисков капитал и частен капитал, както и хедж фондове и компании, инвестиращи в недвижими имоти. Dynamo работи и с институционални инвеститори, като фондации и дарители, и счита Francisco за един от своите клиенти.

При създаването си през 1998 г., когато все още се казва Netage Solutions, Dynamo Software Inc. се занимава с дизайн на интернет страници. Постепенно преминава към разработка на CRM системи за управление на инвестиции и инвестиционни портфейли. Продуктът се използва от стотици клиенти, които управляват активи за над 3 млрд. долара.

През 2017 година Dynamo Software Inc. стана поредната българска софтуерна компания, сменила собствениците си с чуждестранни. Сделката, с която тогава американският фонд за дялови инвестиции Francisco Partners придоби мажоритарен дял в българския разработчик, се превърна във втората по големина продажба на българска софтуерна компания досега.

Американският фонд инвестира $70 млн.

за контролен пакет от акции, като членовете на мениджмънта, както и служителите запазиха дял в компанията. Десет милиона от сумата бяха раздадени на служителите.

В България Dynamo оперира през българското дружество „Динамо софтуер“, чиито приходи за 2016 г. достигнаха 5.9 млн. лв. при печалба 1.64 млн. лв. В офиса в София работят десетки души.

Софтуерът на Dynamo позволява на потребителите да намират и следят сделки, да управляват отношенията си с инвеститори, да наблюдават представянето на портфейлите си. Освен това помага при набирането на средства и маркетинга.

Тя има над 1000 клиенти и над половината са в сферата на частния капитал според главния изпълнителен директор Ханк Богнер.

Сега Blackstone инвестира чрез своя отдел за растеж, който осигурява капитал на бързо разрастващи се компании, за които фондът смята, че в бъдеще ще бъдат лидери в своите сфери, каза Венсан Летери, управляващ директор в компанията, цитиран от Bloomberg.

Сн.: Bloomberg

Blackstone подкрепя Dynamo със средства

от своя фонд за растеж

който достигна тавана си от $4,5 млрд. долара през март. Летери казва, че компанията обикновено влага между $150 и $600 милиона долара във всяко дружество, което подкрепя с пари от фонда.

Ханк Богнер казва, че Dynamo планира да използва новия капитал да подкрепи продължаващия растеж на компанията, включително чрез инвестиции с развитие на продуктите, както и придобивания и допълнително разширяване на дейността в чужбина, особено в Европа и Азия.

В момента Dynamo има офиси освен в САЩ и в България, Обединеното кралство, Сингапур и Хонконг.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Бебе на 55 дни е с COVID-19 в болницата в Стара Загора

Детето се лекува в университетската болница в града

Затвори