Открийте ни и в

Български истории

Шест месеца без Ламбо: Спомен с мушкато и сребърна роза

Avatar

публикувано

на

Стефан Данаилов, Снимка: БТА

В края на май ще се навършат шест месеца откакто си отиде звездата на българското кино Стефан Данаилов. Ламбо си тръгна на 27 декември след тежка битка с болестта, а липсата му остава все така забележима. Остават и спомените, съветите, заветите, ролите, усмивките…

Тези дни стана ясно какво е наследството му, но и също, че той се е погрижил приживе за гроба си. Предплатил е място за 100 години напред до любимата си Мария в Боянските гробища. И е поръчал същата сребърна роза и пред неговата паметна плоча, както пред нейната. Паметникът ще бъде изработен от Георги Чапкънов, но ще бъде поставен година след смъртта му. Дотогава всеки, който отиде да го почете, може да посади мушкато – бяло, розово или бронзово – цвят на отлежало уиски. „Стефан Данаилов ще го хареса… Такова е имало и на терасата му“, пише „24 часа“.

Изданието разкрива и какво е завещанието на легендарния актьор. 300 хил. лв. той е оставил на сина си Владимир. На доведения си син Росен Цанков и племенницата Росица Обрешкова пък

оставя личния си архив и богатата си библиотека

Стефан Данаилов е разпределил наследството си приживе със завещание, разказаха близките на великия актьор.

Голяма част от наследените от сина Владимир пари всъщност са дошли от доведения син на Ламбо Росен Цанков. Приживе Данаилов му продал половината от апартамента в „Лозенец“ срещу 97 хил. лв., разказа пред „24 часа“ кинопродуцентът, чийто баща е режисьорът Вили Цанков. В жилището Ламбо живееше със съпругата си Мария.

Снимка: БТА

Майката на сина му Владимир, актрисата Ирен Кривошиева, потвърди, че е получил наследство.

„Дадохме смъртния акт на Стефан и на Росен Цанков да му послужи за доказателство, че е наследник. Синът ми Владимир обаче официално се води като такъв. Написа ми пълномощно, но от вас научавам за каква сума става дума – не ми е казвал, не съм и питала. Вече сметките са на негово име“, обясни тя. Владимир дошъл да си уреди нещата лично. Сега тя движела делата му, но нещата се забавили заради карантината.

„Разбира се, знаех, че апартаментът в „Лозенец“ е продаден, но никога не е ставало дума за пари“, разказа майката на единственото дете на Стефан Данаилов. Сега тя е „прикована“ в България – иначе живее в САЩ, за да се грижи за възрастната си майка.

Владимир Данаилов също живее в САЩ, където в момента учи медицина. През 2014 г. той се ожени в Америка за приятелката си Виктория.

Владимир Данаилов на сватбата си. Снимка „България днес“

Стефан Данаилов е имал и

15 декара апетитна земя в Родопите

Тя също отива при сина му Владимир, самият Росен Цанков призна, че няма претенции към нищо от наследството на актьора, защото то по право се полага на кръвния му наследник. Цанков и Росица Обрешкова обмислят да дарят библиотеката и архива на Данаилов на НАТФИЗ или на Националната библиотека, където да бъде направен фонд в негова памет.

Апартаментът в кв. „Лозенец“ в София, който Росен Цанков е изкупил от Данаилов, е едно от най-митичните жилища в столицата. Той е на нисък етаж в един от малкото много високи блокове в тази част на града.

Обща площ 145 кв. м, 10 кв. м кабинет – пълен с книги и ръкописи на пиеси и сценарии на филми, 15 кв. м спалня и голям и светъл хол представлява апартаментът на Стефан Данаилов и Мария. Актьорът продал своя дял на Росен Цанков преди години с условието да остане в жилището, докато е жив.

В този дом Данаилов събирал учениците си – често над 20, когато имунната му система рухна след лечението от сарком и беше опасно да не се зарази дори от най-лекия грип, но той не се отказа да бъде учител. И то строг професор от НАТФИЗ. Там се влизаше през малко антре, а после в голям хол с камина.

Мастера винаги чакаше учениците си

с баница и напитка на масата

В театралните среди се говори, че Аня Пенчева усилено работи по книга за Ламбо и събира богат снимков материал. А биографичната книга на самия Данаилов „Романът на моя живот“, също богато илюстрирана и много откровена, се продаде в небивал за нашия пазар тираж. Всъщност приживе Мастера е имал два влога, които в момента наследява синът Владимир.

Веднага след кончината на баща си той долетя от Америка да уреди делата си в България. Баба му – майката на Ирен Кривошиева, е на 90 г. – една от най-възрастните адвокатки у нас, но още работи в кантората си. Преди много години дори е била кметица на София, а наскоро издаде книга с мемоари.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

ИСТОРИЯ НА ЕМИГРАЦИЯТА: Българската загадка на „Титаник“

Имало ли е нашенец в оркестъра на злополучния кораб?

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Уолс Хартли, диригент на оркестъра на „Титаник“. Сн.: izsofia.blogspot.com
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

В оркестъра на „Титаник“ е свирил и българин. Това се твърдеше доскоро. Сред митовете и градските легенди се носеше и мълвата, че софийски музикант бил харесан от диригента на оркестъра Уолъс Хартли и той го взел на борда на кораба. Друга версия пък разказваше, че нашенецът, по някакви неизвестни причини, пропуснал да се качи и така се спасил от сигурна гибел в океана. Всъщност, яснота в историята внесе наскоро внукът на българския музикант Христо Серафимов – Славчо Серафимов, с когото успяхме да се срещнем в родната му Сапарева баня.

Оказва се, че Христо е бил виртуоз на кларинета, самоук музикант в оркестъра на Гвардейския на Негово величество полк. Серафимов се надсвирвал с диригента на оркестъра на най-известния емигрантски кораб, по всяка вероятност – в градското казино в София, днес – Софийска градска художествена галерия. Христо успял да надсвири чужденеца и онзи му дал билет за „Титаник“. Българинът обаче е военен музикант в оркестъра и не го пускат от войската, което и спасява живота му, за да не потъне с „Титаник“. Две години по-късно, след много перипетии, той все пак се освобождава от армията, уволнява се от оркестъра и заминава за САЩ.

Легендарният „Титаник“…! Сн.: www.ozone.bg

Тук обаче липсва нещо. Едва ли Уоръс Хартли е носил в джоба си билети за „Титаник“! Та това все пак е бил най-модерният за времето си кораб, едва ли някой ще даде, било то и на диригента на оркестъра, билети, които той да раздава наляво и надясно по своя воля. И все пак тази история има своя живот.

Тя много силно прилича и на една друга история, тази на Стойо Крушкин, който е много близък приятел и колега на Христо, с когото по-късно двамата наистина

заедно заминават за Америка

 Семейното предание твърди, че и Стойо е трябвало да пътува на „Титаник“. Той заминава с влак до град Шербур, където е трябвало да се качи на знаменития кораб. Случва се обаче така, че влакът закъснява и той пропуска да се качи на кораба. Връщането му отнема известно време, защото не е подготвен за него. През това време обаче „Титаник“ потъва в океана и съпругата на Стойо, Николица, прави молебен за заупокой в София, защото е убедена, че мъжът й е загинал. Изненадата й е голяма, когато той се завръща жив и здрав.

Христо Серафимов (вляво) и Стойо Крушкин (вдясно). Сн.: Архив на автора.

Изследовател на пътуването на „Титаник“ се обърна преди време към нас с писмо, което хвърля светлина върху историята. В него се казва: „…Имам информация, където пише име – С. Крушкин, дата, кога е бил на кораба… прочетох, че Стою Крушкин е трябвало да пътува с „Титаник“ от пристанище Шербур-Франция. Ползвал съм енциклопедии и още много форуми, статии и данни от книги и документални филми. В един от списъците във форум за „Титаник“ и списъците на архиви от Ловешко и Троянско се споменава и Стою Крушкин, който е бил музикант на кораба и се качва от Шербург…“. Данните обаче не са точни, защото историята наистина е доста по-различна.

Всъщност предложение, придружено с билет за „Титаник“, вероятно наистина е било отправено към Христо Серафимов. Христо не може да замине и съществува голяма вероятност той да е предложил билета, ако наистина е имал такъв, на своя най-добър приятел и колега Стойо, откъдето и идва историята за неговото „несполучливо пътуване“ на „Титаник“.


Какво сочат данните от архивите?

Справка в Централния военен архив във Велико Търново сочи, че Стойо, който също е военен музикант, през януари 1911 г. за добро поведение и усърдие към музикантското изкуство е произведен в чин вахмистър. След това не се споменава да е освобождаван от армията, но веднага след горната информация в справката е посочено, че „…съгласно Височайша заповед № 123/1913 г. по Действащата армия му се зачита двойно изслужено време от деня на мобилизацията 17 септември 1912 г. до деня на сключването на мира 28 юли 1913 г. /Заповед по полка № 125& 16/8 август 1913 г./.

Ако предположим, че той е ангажиран с войската повторно, едва при мобилизацията на 17 септември 1912 г., то вероятно той е бил свободен към април 1912 г., когато именно пътува „Титаник“. Това дава основание да се предположи също, че е бил в състояние да приеме билетът, който евентуално Христо Серафимов е спечелил.

Двамата заминават за Америка на 23 септември 1913 г. от пристанището в Ротердам с кораба „Ураниум“ към Ню Йорк, където пристигат на 6 октомври. Данните са от сайта libertyellisfoundation.org.

Енциклопедия „Титаника“ пък ни дава допълнителна информация за оркестъра на легендарния кораб. Там са отбелязани осем музиканти, които са изписани с имената им и с номерата на билетите им. Всички те са се качили на кораба още в Саутхямптън и всички са били настанени във втора класа, което е достатъчно документално доказателство, че български музикант на „Титаник“ не е имало!

Историите на Христо Серафимов и Стойо Крушкин също са твърде достоверни, защото няма как две фамилии да си измислят независимо една от друга една такава зловеща игра със съдбата на двама души!

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Кметът на Чикаго и Станислав Иванов агитираха българите да се ваксинират

Всеки, който реши да бъде ваксиниран на събитието, получи безплатни билети за следващия домакински мач на футболния клуб Chicago Fire

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

С намаляване броя на желаещите за ваксина срещу коронавируса, здравните власти в Чикаго търсят всякакви начини да достигнат до повече хора, които не са го направили. Част от стратегията им е да достигнат до различните имигрантски общности. В събота кметът на Чикаго Лори Лайтфут и българският футболист от „Chicago Fire“ Станислав Иванов участваха в инициативата „Join the Team“ в полския културен център Copernicus. Посрещнаха ги българският генерален консул Светослав Станков и полският му колега.

Много хора дойдоха да се ваксинират на място и да се позабавляват. Посетителите, които пожелаха, получиха безплатна ваксинация. За дошлите бяха осигурени храна, напитки, хубава музика и оживление след едногодишното затваряне заради коронакризата.

Организаторите бяха помислили за всичко – от места за паркиране до присъствието на преводачи от български.

Всеки, който реши да бъде ваксиниран на събитието, получи безплатни билети за следващия домакински мач на футболния клуб Chicago Fire. Станислав Иванов се присъедини към клуба през февруари, но на тренировка се контузи и от няколко месеца

лекува тежката травма

Лекарите са оптимисти, че скоро Станислав ще излезе на терена на Soldier Field. Той още преди това даде пример, като са ваксинира с препарата на Pfizer.

Кметът на Чикаго Лори Лайтфут също дойде на ваксинационното събитие и заедно със Станислав Иванов и консул Светослав Станков се снимаха с българите и поляците, получили ваксинация.

Събитието е част от инициативата „Join the Team“, на която Лори Лайтфут е привърженик. Тя има за цел да обедини влиянието на спортните клубове в Чикаго и да го насочи към популяризиране на ваксинациите срещу коронавирус сред техните фенове.

Така в преследването на една обща цел се сплотиха Chicago Bears, Blackhawks, Bulls, Cubs, Fire, Red Stars, Sky и White Sox.

Освен статичните мобилизационни центрове градът поддържа

множество мобилни клиники

и организира събития, за да намали бариерите пред кампанията по ваксинация и да направи ваксините срещу коронавируса по-достъпни за хората, а именно – на местата, където те живеят и работят.

Ваксинациите са безплатни и не се изисква застраховка или документ за самоличност. Могат да се ваксинират всички, навършили 12-годишна възраст. Повече информация за ваксинациите в Чикаго може да се намери на www.chicago.gov/covidvax.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българско вино от Калифорния: Историята на успеха

Петър Кирилов очарова американците и буди носталгия в сънародниците си

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: winetourmaker.com, kukeriwines.com

Калифорния е мястото, дало едни от най-хубавите вина на САЩ и на света. Един българин обаче пренася традицията на българското вино и оставя отпечатъка на Родината там. Петър Кирилов мачка гроздето по начина, по който го е учил баща му в Тополовград, и кръщава продукцията си с една от най-българските думи – „кукери“. Калифорнийските „Кукери“ провокират интереса на американците и печелят много награди.

Петър е израснал с традициите на лозето. Вероятно заради това никой от близките му не се учудва, когато избира да учи винопроизводство в Хранително-вкусовия университет в Пловдив, нито пък когато отива на стаж в Америка.

Сн.: kukeriwines.com

На 25 години Петър Кирилов решава да изпробва късмета си и подава документи за зелена карта. Печели и пристига в САЩ. И докато днес последните статистики показват, че българите с интерес към зелената карта намаляват, Петър е категоричен, че

животът в Америка му харесва

и няма намерение скоро да се прибира.

„Реших да дойда тук, тъй като ми харесва начинът на живот, на работа, отношението на хората. Тук имам възможност да се развивам“, сподели той пред NOVA.

В Калифорния започнал работа като работник и постепенно започнал да се издига. Един ден късметът му се усмихва отново. Гроздов хълм му разкрива нов хоризонт – дава му идея.

Сн.: kukeriwines.com

„Забелязах, че лозето в тази планинска част е специфично, по-интензивно и исках нещо да създам“, разказа мъжът. И така започва – смачква първото грозде за своята продукция през 2010 година.

С името на готовата продукция Петър заздравява българския си корен, но и предизвиква умиление у сънародниците му зад океана. „Кукери“ будят и любопитство у американците.

„В България съм бил и коледар, виждал съм и кукерски игри. Кукерският фестивал е древна традиция в България, свързана е с виното и бог Дионисий“, спомня си Петър. Той разказва, че чрез спазването на този обичай хората се надявали на по-добра реколта.

Сн.: kukeriwines.com

В сърцето на винарската индустрия на Щатите, Петър твърдо застава зад традицията и решава да произвежда виното по стар български обичай.

„Мачкам го на ръка, нещо, което съм правил с баща ми в България. Обяснявам на хората кои сме и откъде идваме, за нас това си е гордост. Аз се гордея, че съм българин и винаги съм го заявявал“, споделя още Петър.

Успехът след всеотдайността му не закъснява. Българското вино, което расте на американска почва

печели медали и отличия

Наградата за едно от вината му миналата година е най-голямото му удовлетворение.

Ценителите на вина зад океана не пропускат да попитат за нетипичното име на вината. На етикета на всяка бутилка е описана цялата традиция. Така Петър става посланик на нашите обичаи, като ги популяризира на хиляди километри от Родината. Мислил е и за това да събере кукери в Калифорния.

Сн.: kukeriwines.com

Самият той все по-рядко се прибира за кукерските празници у дома. По-скоро се пренася в родния Тополовград чрез социалните мрежи. Така води там и двете си дъщери Дария и Ивон на фестивала. Те са родени и израснали в Америка.

„Човек, като живее по-дълго време, разбира, че това са два различни свята, няма как да съпоставяш България и Америка, просто трябва да си адаптивен“, споделя Петър. И едно от нещата, което му прави впечатление в САЩ, е, че тук децата не разчитат на родителите си. „Семейството ни не е толкова сплотено като в България. Когато станат на 18 години, децата започват да се оправят сами. В България никой не ти казва кога да се изнесеш от вкъщи“, казва българинът и допълва: „Тук живеят за момента – отива, купува си нова кола, къща, джет, каквото му харесва. Няма такова нещо като трябва да мислиш за децата си“.

Според Петър американската мечта е мит. Представите на хората за това как се живее в Щатите не е особено реалистично. Стъпването на американска земя не е гаранция за успех.

Сн.: winetourmaker.com

„Разходите са много големи, но хубавото е, че тук е голям пазар – ако искаш да правиш нещо и хората го харесват, може да направиш големи пари“, смята българинът.

Засега той не планира да се прибере в България, но и не изключва някога да се върне при бащините лози.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Как от българското кисело мляко не стана антибиотик

ГЕОРГИ А. АНГЕЛОВ, Dewtsche Welle Тайната на дълголетието на българите се крие в киселото мляко. Това заключава в началото на...

Затвори