Открийте ни и в

История на имиграцията

Шпионите на властите в България отвъд Океана

Когато историческата епоха имаше „черен печат“ от човечността

публикувано

на

Шпионите на властите в България отвъд Океана
Американска вечеринка в България с участието на Цветанка, Флоранс. Гергьовден, 1963 г., София. Снимкa: Архив на автора

Повечето от старите ни емигранти в САЩ знаят, че доверието е най-скъпото нещо, това е най-атрактивната „стока“, която се разпространява сред сънародниците ни и на практика е конвертируема. Много от емигрантите ни споделяха и споделят, че в годините на комунизма сред тях е имало и хора, които не са били съвсем чистосърдечни, както навсякъде и както при всички, впрочем.

Българката Цветанка Мирчова, или Флоранс Мирчоф, която живя и почина в Калифорния, споделя пред свои близки, че няма доверие на много хора от колонията, защото не ги познава и не знае,

кой какъв е и какви намерения има

Недоверието се появява едва в годините след установяването на комунистическото управление в България. Тогава постепенно страната ни изпраща свои доверени лица, доверени на комунистическата партия, които да шпионират в полза на разузнаването и които да се опитват да „комунизират“ наши сънародници в САЩ. Такова е мнението и впечатлението и на Георги Иванов, който посещава сестра си Цветанка /Флоранс/ в САЩ, през 1971 г. Ето какво записва той в своя пътен дневник по този повод: „…8 май, събота. Вкъщи се приготвяхме за вечеринка. Поводът – Mother day. Всичко беше организирано от българската колония в клуба. Там открихме един мъж, който през цялото време стоеше до вратата. Той

бил партизанин и след войната бил изпратен тук с вируса „БКП“

Горещи танци. Падат дрехи и задръжки: Българка изнудва турски политик

Много са били изпратени такива тук, за да комунизират българската колония. Тогава тя се разделила на две…“.

Шпионите на властите в България отвъд Океана

9 октомври 1971 г. – вечеринка на българи и български емигранти в Лос Анджелис, Калифорния, с участието на Георги и сестра му Цветанка. Снимкa: Архив на автора

Мнението на Георги не е изолиран случай, то се споделя от много хора, с които той общува, които първоначално приемат и него като такъв кадър на комунистическата партия, но след това, когато се опознават, вече се отпускат, за да комуникират свободно с него.

Още в ранните години на комунизма в България партията търси начини да инфилтрира свои елементи сред емиграцията ни не само в САЩ, но най-вече там, за да може да следи нагласите в колониите ни по света и да ги контролира.

Проф. Рубини: При ядрена война първата бомба ще падне в Ню Йорк, а следващата в Москва

Въпросният партизанин, за който Георги споделя, е бил изпратен именно в Калифорния. Той се оказва обаче толкова силно и хронично заразен с вируса на БКП, както авторът на дневника пише, че дори не успява да се прикрива достатъчно успешно и

колонията го изолира по естествен начин

Именно заради това той стои до вратата по време на вечеринката, защото просто не е желан там.

Епизодът е странен, но не и инцидентен. Георги описва и друг случай с други хора, където отново става дума за шпиони, шпионаж и неприятни отношения между хора с различни политически възгледи и цивилизационни ценности.

„…19 юли, понеделник… Отидохме в Милка. Мъжът й е от село Микре, Врачанско. По професия е радиотехник. Имаха женена дъщеря, която живееше отделно. Бащата на Милка през Втората световна война е участвал в бомбардировките над Плоещ в Румъния. Вземаше 1200 долара военна пенсия. Имаше горещо желание да дойде в България, но паспортната служба отказва да му даде виза, защото в България щели да го съдят. Той обясняваше отказа с това, че след войната в дома им живеел българин, на който той разказал всичко. Този човек бил шпионин, изпратен от властите в България, за да го шпионира…!“.

Шпионите на властите в България отвъд Океана

Цветанка в Калифорния с дъщеря си Христина, сина си Фреди и баща й Стойо. Снимкa: Архив на автора

Това е отделен случай за хора, които стават обект на шпионска атака от други, изпратени от България. Комунистическата партия не пести средства и сили, за да внедри свои доверени другари в

средите на политическата ни емиграция

Само така тя може да следи какво става там, какво се говори, какво се планира, въобще – какво се случва.

Опитите да се държи под око емиграцията ни, която често се нарича с епитета „вражеска“, е нещо, от което партията не се отказва дори до края на тоталитарния период в края на 1989 г.

Всичко е подчинено на това да се търсят и открият лостове за влияние, посредством които определени емигрантски среди да бъдат настроени срещу други и по този начин да се упражнява индиректна власт с идеологически привкус.

Хора като въпросния партизанин, както и много други, за които Георги знае, но не е намерил за необходимо да описва подробно, правят живота на много наши сънародници в САЩ, и не само там, по-труден. Създава се една среда на недоверие, на дебнене и непрекъснато проверяване, за да могат хората в крайна сметка да бъдат спокойни, че техните чистосърдечни чувства няма да станат обект на злостни шпионски манипулации. Уви, епохите винаги са имали своя печат, тази епоха имаше черен печат…!

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено