Открийте ни и в

Български истории

Юлиан, който пробива успешно и от двете страни на Океана (СНИМКИ)

bgvoice

публикувано

на

Снимка: Katerina Basarbolieva Photography
БОРЯНА АНТИМОВА

Силата на българския дух… Много хора са се опитвали да разгадаят откъде идва. Но е факт, че където и да сме по света, успяваме. Стига да искаме, разбира се. И стига да си вярваме. „И сега ще успеем“, казва Юли. Разговаря весело и спокойно от скования от паника Лондон. Току-що се е върнал от сет. „Сега се снимам като италианец в един британски ситком“, казва актьорът.

Британците продължават да „дърпат“ назад най-успелия български актьор на Острова, макар че от октомври 2018 г. се е пренесъл в Ел Ей. А Юлиан Костов не се уморява да прекосява Океана и да поддържа топла връзка с Лондон, където е високо оценен от филмовата гилдия. „Откакто съм се установил в Ел Ей, за година и половина ми се събират само 7 месеца живот в Щатите. Непрекъснато съм на снимки в Европа

и за американски, и за британски продукции

сподели през смях актьорът пред BG VOICE. Използва принудителната пауза, за да пише своите сценарии, пълен е с идеи и не се „панира“ от кризата.

След като приключи успешно участието си в известния сериал „Berlin Station“, Юли участва отново във „висока топка“ продукция – сериала „Treadstone“. Той следва митологията на романите и филмите за Джейсън Борн, и по-конкретно програмата „Тредстоун“. По нея се създават агенти спящи клетки, които живеят нормалните си животи, неподозирайки, че са шпиони и машини за убиване. „Това е една от любимите ми филмови поредици и бях много щастлив, че се включих. Беше много интересен проект, не само заради невероятната актриса, с която си партнирах, а и защото всичките ми сцени бяха на „руский“ език, а трябваше да науча доста реплики“, казва актьорът.

Обяснява, че както за „Централа Берлин“, така и от тази продукция отново са му пратили учителка по руски, с която „тренира“ руски диалекти, а самият той от години отработва различни диалекти на английски. „Седмици наред работихме с нея и се постарах много да звуча адекватно, защото за мен изпипването на детайлите е от изключително значение. А тя остана горда от резултата. По време на снимки от време на време идваше и ми казваше: „Звучиш като българин на това изречение, промени този и този звук“, разказва актьорът.

За разлика от доста негови проекти, в този не се бие и стреля с добрите (или лошите – въпрос на гледна точка). Основното му занимание е да крещи застрашително и

да се целува с героинята на Емилия Шуле

една от най-големите звезди в Германия.

„Тредстоун“ следва две времеви линии и неговият герой Юрий Леньов участва и в двете, като в настоящето се превъплъщава в страхотния, по неговите думи, грузински актьор Мераб Нинидз (МакМафия), а той играе героя през 1973-та. „Аз започнах снимки пръв, така че Мераб трябваше да усвои моето поведение“, смее се Юли. В Щатите сериалът може да бъде гледан по „PRIME VIDEO“ (“AMAZON“) или в сайта на „USA network“. „Ако обичате екшън трилъри, възползвайте се от карантината, за да избягате от проблемите си в стил Джейсън Борн“, казва Юлиан.

В момента се намира в Лондон, тъй като наскоро е завършил снимките по сериала на „Netflix“ – „Shadow and Bone“, базиран на едноименните бестселър романи за „Гриша“ вселената на Лий Бардуго. Снимали са в Унгария от септември допреди няколко седмици. Проектът е от изключително висок ранг, от продуцентите на „Stranger Things“. Сценарист е Ерик Хайсерър, номиниран за „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий за лентата „Arrival“ (2016). Както холивудското списание „Deadline“ наскоро съобщава – ролята на българския красавец e на Федьор Камински – високопоставен „Гриша“ офицер, „сърцеразбивач“ във Втората Армия на кралство Равка. Повече няма право да коментира на този етап.

И на продуцентския фронт нещата му се развиват прекрасно. Филмът му „The Dare“ вече се разпространява в САЩ и може да бъде закупен или нает в Itunes (link – apple.co/32fSWox).

Хорърът е сниман в България в „Ню Бояна Студиос“ с американски, австралийски, английски, немски и български актьори и печели „Наградата на публиката“ на фестивала „Popcorn Frights“ в Маями. Критиците в Щатите го определят като „Оne of the most suspensful, original movies of the year“ (“един от най-смразяващите, оригинални филми на годината“. „Ако си падате по хоръри като „Saw“ или психотрилъри, гледайте „The Dare“! Ще ви размаже от кеф! И

моля читателите на BG VOICE, които го гледат

да напишат ревю и да го оценят, както смятат в itunes, imdb, rotten toamtoes и т.н.“ Ще го оценим, разбира се. Защото е продукция на един талантлив и суперуспешен българин.

„Идеята беше да се установя в Ел Ей, а ето на, зациклих в Европа и Лондон и не мога да се прибера от ангажименти“, усмихнато казва Юли. За последната година се е снимал в 4 сериала и 2 филма. Ролите са все различни и интересни, както и жанровете. Играл е полски бизнесмен в криминалния сериал „Wild Bill“ по ITV с Роб Лоу. После руски майор от КГБ в „Тредстоун“, след това българин в късометражния филм на BFI (“Британския Филмов Институт“) – „Going Country“, който скоро ще започне фестивалния си тур. После идва поканата за „Shadow and Bone“, където Юлиан сам си измисля акцент, който да пасва на фантастичния свят, в който тези герои живеят. „Неформално го наричам „европейски фентъзи акцент“, казва Юли.

После е избран да се превъплъти в белгийски селянин през Втората световна война, в партньорство с Лиам Кънингам от „Игра на тронове“ и Саша Лус „Анна“. Снимките обаче са отложени за пролетта, а при Юлиан празно няма. В освободения график той се включва в снимките на британския ситком „Back“ по „Channel 4“. Играе италианец, с което отново доказва, че е един широкоспектърен актьор. В главните роли са известните британски комици Дейвид Мичъл и Робърт Уеб от „Peepshow“.

„Естествено, както винаги, това звучи прекрасно, но голяма част от тази година и половина мина нелеко, в търсене на следващ проект – споделя Юлиан. – Направих и голяма финансова реинвестиция в кариерата ми – освен смяната на континента, държавата и града – актинг класове, нови снимки с фотограф, препоръчан от мениджъра ми в Щатите, пътувания в последния момент Ел Ей – Лондон за проби, като на два пъти стигнах до „финалната права“. За двата проекта стигнах до последната двойка за ролята, избраха другия актьор, но нищо…“ Казва, че за последната година е имал

над 120 кастинга и е спечелил 5

което се води добър процент успеваемост, макар да не се усеща така в месеците на несигурност! „Мотивацията обаче не трябва да пада, просто трябва да се действа систематично и градивно“, казва актьорът.

Сега индустрията в Холивуд, както и светът, е в паника и е в пауза поне две седмици. Всички големи продукции са в почивка, дори „Батман“ е спрял снимки. По-малките проекти обаче засега продължават в Англия и той е снимал на сет „Back“ вчера, вторник, защото в Англия ситуацията е „business as usual“ (“бизнес както обикновено“). През следващите няколко седмици кастингите ще намалеят и ще продължат от вкъщи. Прочел е, че Том Ханкс и съпругата му са заразени, но като цяло избягва новините. Гледа видеа и чете какво казват учените, а не политиците и таблоидите.

Могат ли българи да пробиват в Холивуд? По този въпрос Юлиан Костов си остава един от най-големите оптимисти. Посочва за пример Христо Живков, който с успех се снима в главна роля в грандиозната продукция на Мел Гибсън „Страстите Христови“. От миналата година Костов е създал мениджмънт компания, работеща тясно с малък брой клиенти, а тази година отваря и агенция за български актьори. Целта и на двете компании е да се осигурят възможности, кастинги и know-how за увеличаване на шансовете на клиентите им за пробив в чужбина. А клиентите са преди всичко талантливи и амбицирани български актьори, които търсят реализация в Холивуд и на Острова.

Казва, че създаването на инфраструктурата ще отнеме време, защото има пречки и в България. Начинът, по който работят театрите в България, е различен. Театърът в Америка и Англия не е репертоарен както при нас, което означава, че представлението се играе от 1 до 6 месеца или година почти всеки ден. След това актьорите вече са приключили тази роля, вероятно завинаги, и са свободни да правят друга пиеса, филм или сериал. А в България, ако един актьор иска да играе в театър, трябва да остане там 5-10 години, като играе 3-4 пиеси по едно-две представления, разпръснати през месеца. „От това се създава проблем със заетостта, защото никоя чужда продукция няма да се съобразява с хаотичния график на театрите ни, нито шефовете комуняги имат изгода да си пускат актьорите и така

шансовете им за пробив през годините са смачквани

и отвътре“, коментира актьорът.

„Време е да покажем на света, че можем да играем не по-зле от американците, англичаните и другите европейски народи, а напротив – имаме нещо различно и интересно, което масовата публика не е виждала досега – споделя Юлиан. – Сега не мога да издам една пикантна тайна, но много скоро дългогодишните ми предсказания ще се сбъднат. Но сега трябва да се фокусираме да преживеем пандемията с минимални човешки загуби. Да бъдем отговорни за здравето на всички околни и да опазим възрастните. Както каза генерал-майор Мутафчийски, „сега не е време за купон“! Аз лично не скучая, използвам паузата, за да пиша собствените си проекти. Пожелавам здраво тяло и ум на всички читатели на BG VOICE в идните нелеки времена.“

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Децата на Прехода – 400 000 българчета родени извън Родината

Стабилен остава броят на българските бебета в САЩ и Канада

Боян Димитров

публикувано

на

Виж цялата статия

Родените извън България деца от началото на Прехода, който продължава вече 32 години, вече са близо 400 000. Това показват последните данни на НСИ, информационната система ГРАО и на различни граждански организации.

В световните класации България се води като страната, загубила най-голяма част от населението си след падането на Берлинската стена досега. Най-просто казано, това е следствие от съвпадането времево на икономическия и политически преход с демографския такъв, пише блогърът Боян Юруков.

Половината от това намаление се дължи на вътрешни демографски процеси, които може да проследим до 50-те години на 20-ти век. Другата половина обаче е заради емиграцията и именно тя ще има най-силен ефект върху бъдещите поколения.

До 2018 година родените извън България деца са били 299 481. Те са се появили на бял свят между 1990 и 2018 година. Година по-късно в ГРАО влизат за регистриране още 32 000 деца. Данни за изминалата година все още се очакват.

Близо от половината деца са родени в Турция, още 11% са родени в страни с предимно натурализирани българи като Молдова и Северна Македония.

Страните със силно застъпена българска диаспора също подпомагат значително статистиката. Така близо 200 000 българчета са родени в САЩ, Великобритания и Германия.

Забелязва се тенденцията в страни като Испания и Гърция, които са имали много новородени българчета, да изостават. Пикът е основно в Германия и Великобритания. След Брекзит обаче се очаква тези данни да се променят.

 Колко и къде са децата?

От разделението по държави се вижда, че за тези почти 30 години най-голям дял имат децата, родени в Турция. Те представляват една трета от всички. Това са наследници на жертвите на изселването на български граждани през 80-те в Турция, които са получили паспорт по право след 90-та година. Малка част от тях живеят в България. Мнозинството са все още в Турция и една немалка част ще намерим в Западна Европа. Интересното за Турция е, че броят на децата с българско гражданство, родени там, расте относително постоянно до 2010-та, след което се стабилизира около 5000 на година, изчислява Юруков.

Като общ брой следват Германия, Испания и Великобритания. Огромната част от децата в Германия и Великобритания са се родили в последните 12 години. В Испания и следващата държава – Гърция – има силно намаление след пика преди 10 години.

Има стабилен брой през годините от САЩ

който обаче е подценен, тъй като административната тежест заради разстоянието и недостатъчното консулско обслужване прави много трудно за доста да си извадят български паспорт, освен когато не е крайно наложително.

Виждаме доста деца в Северна Македония, Молдова и Русия. Това са както деца на натурализирани граждани, така и такива, които са родени през 90-те, но са натурализирани едва наскоро. Предвид колко е бавна и изпълнена с корупция процедурата, последното надали е толкова рядко. В тази връзка може да очакваме все повече деца с българско гражданство, родени в Албания, предвид пика от натурализирани граждани от там в последните години.

Дори да имаме такива данни обаче, трудно може да кажем със сигурност кой какъв е. Отново – всичко зависи от дефиницията на „българин“. Има немалко смесени бракове. Ако погледнем още едно поколение назад, практически всички в Турция и Северна Македония ще имат роднини, родени в България. Затова е невъзможно да се направи строго класифициране на данните. Натурализирани българи, емигрирали във Великобритания например, са им се родили деца там, които в България причисляват към броя деца на „емигрирали българи“.

Това, което е по-лесно, е разделение по континенти. Виждаме, че мнозинството от българчетата, родени зад граница, са в Европа. В Азия почти всички са в Турция. Очаквано

най-много са в САЩ и Канада

Всъщност, в Канада има учудващо много българчета предвид, че имат аналогични проблеми и предвид заявките на някои в местната общност в щатите, че там е имало стотици хиляди българи.

Ако изключим държавите, където има предимно натурализирани българи, виждаме, че силно намалява броят деца в Азия. Има деца, родени в някои интересни страни в последните 30 години – 78 в Нигерия, 4 на Сейшелите, 9 в Хонконг, 42 в Чили, 24 в Судан, 41 деца в Южна Корея и дори едно регистрирано в Северна Корея, към 2020 година.


Приносът на консулствата

Законът за гражданска регистрация задължава всеки българин да извади български акт на детето си, където и да е родено то. Също така задължава дипломатическите и консулските представителства, когато научат за такова дете, да изискват по служебен път чуждестранния им акт за раждане, да го изпращат в България, за да се извади български. По същия закон всеки български гражданин може да даде акта за раждане на детето си, родено там, и да иска по административен път да му се издаде български, който да получи пак в консулството.

Оказа се доста трудно да се разбере колко често се случва това. Това е отчасти заради привидното незнание на Министерството на външните работи какво се случва.

Основната причина обаче е, че има много различия – в местните условия, във взаимодействието с приемната държава, в самата диаспора и нуждите им, в административното обезпечение и отдалечеността на консулството. По неофициална информация актовете за гражданско състояние, каквито са тези за раждане, следва да се изпращат единствено и само по дипломатическа поща. Тя обаче е скъпа и се случва рядко, особено за по-отдалечените места.

Това означава, че ако искате да ви се издаде акт в консулството, почти сигурно е, че ще чакате поне шест месеца, а понякога и година, докато мине пощата.

 


Служебно регистриране

От събраната информация става ясно, че 4550 акта за раждане са били препратени от консулствата на МВнР между 2015-та и декември 2019-та. По същия начин са минали още 4102 акта за брак и 3247 – за смърт. Това е на фона на 79471 раждания, регистрирани в ГРАО за същия период. Следователно за 94.3% от българите зад граница е било по-лесно да пътуват до България за акт на детето си, отколкото да го направят в близкото консулство.

Между държавите също има големи разминавания в тези услуги. Отново – местните условия го предполагат. В Германия, Великобритания, Франция, Белгия и Швеция между 1.5 и 3% от актовете се изпращат от консулствата към МВнР. При някои родителите сами ги изпращат, но в повечето случаи местната страна ги изпраща служебно на консулите, те проверяват дали родителите вече са ги подали в ГРАО и ако не – препращат ги за служебна регистрация. Затова ако дете е родено в тези страни, има вероятност да има българско ЕГН заради законовите изисквания дори родителите му да не са предприели тази стъпка.

 


Как да получите BG гражданство за роденото в САЩ дете – по пощата

Според българското законодателство всяко дете, на което поне един от родителите е български гражданин, съответно е български гражданин по произход. За да има дете, родено в чужбина, българско гражданство и ЕГН обаче, родителите трябва да го регистрират в Родината. Така е по закон, но все по-малко родители го правят.

Процесът по регистрация на новородено в чужбина българче за много родители обаче изглежда тромав и труден.

„Според зависи на какъв човек попаднеш, за съжаление. Може да попаднеш на много услужлив, който ще направи всичко възможно, за да ти помогне и ще оцени, че

искаш да изкараш ЕГН на детето си

което е родено в чужбина, но може да попаднеш и на човек, който ще ти създаде пречки“, казва Елица Желязова, чийто син Майкъл е български гражданин, роден в Чикаго. Тя успява да му издаде ЕГН в града си по местоживеене в България през лятото, докато е на почивка там за 2 месеца. Не всеки родител обаче може да си позволи това.

За улеснение на българите в САЩ, регистрацията на българче, родено тук, може да стане и по пощата.

Нужни са три документа: заверен превод на американския акт за раждане с поставен апостил и молба в свободен текст до дипломатическата ни служба – посолството или консулството.

Първата стъпка от процеса е поставянето на апостил върху удостоверението му за раждане. Той се получава в офисите на щатския секретарият по местоживеене. Таксата в Илинойс например е 2 долара. „Това е вид легализация, с която документът може да се използва не само на територията на Съединените американски щати, но и в чужбина“, обяснява консул Евгения Иванова от службата в Лос Анджелис. Oфисите на Secretary of state във всеки щат извършват тази услуга и по пощата. За улеснение на родителите на българчета тук, Консулските ни служби в САЩ също приемат заявления по пощата.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българка омая Флорида със сладкиши и торти

Даниела от Правец работи като счетоводител, но е и любимият сладкар в града си

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Instagram

Българка от Правец вече почти 20 години омайва американците в градчето Нейпълс във Флорида със сладкарските си умения. Малко са онези, които остават безразлични пред нейното творчество с вкус на сметана и захар, а сънародничката ни им връща доверието с часове работа и изпълнение на светкавични поръчки.

Всъщност

Даниела Калсиано е самоук сладкар

Нейната професия е съвсем друга – тя работи като счетоводител денем и едва след работно време влиза в „дрехите“ на любимия сладкар на жителите на Нейпълс.

Даниела се мести в САЩ преди 16 години и там слага основите на новия си живот. Тя е щастливо омъжена, има прекрасни приятелства и се запознава с различни хора. Но не крие, че все така тъгува за сестрите си в Родината.

Американското приключение на българката с тортите започва с една изненада за рождения ден на колега. Даниела се опитва да възроди традиция на служителите в хотел „Мариот“ (Mariott Hotels), която повелявала всеки да получава „персонализирана“ торта като подарък за рождения си ден. Тази вълнуваща практика обаче с годините спряла, а сънародничката ни запретнала ръкави да я възобнови. Резултатът бил първата й торта – ванилова, с кокос и изпълнена с еклери и украсена с маслен крем. След въодушевлението на близките й решава да се впусне в новото начинание.

Българката разкрива пред „Труд“, че успехът на тортите зависи от продуктите, които се използват за тях, и големината им. „Едни отнемат 5 часа от забъркването до украсата, а други – цял ден“, казва тя. Даниела споделя, че най-дълго се е занимавала с правенето на

сладкиш на тема „80-те“

„Беше за 40-годишен човек, който искаше да се включат много детайли и компоненти, които да представят тази година. В тортата са изобразени MTV, бялата ръкавица на Майкъл Джексън, уокмен, плоча и други, но работата отне между 16 и 20 часа“, разказва нашенката.

Друго предизвикателство, с което Даниела се сблъсква, е спешна поръчка за минидесерти за 300 човека, но и него преодолява бързо. Притеснява се и за сватбена торта с фондан, която трудно се запазва в перфектно състояние на топло време. „Трябваше да сложа триетажната торта на открито на повече от 30 градуса и си мислех, че ще „експлодира“. Този тип торта не се слага в хладилник, но беше наложително, за да я спася и успях“, казва още българката.

Даниела разкрива, че за нея сладкарството не е трудно и обича да я вадят от зоната й на комфорт с различни идеи. „Колкото по-различно, толкова по-добре, дава ми се шанс да науча още нови неща“, споделя тя. Българката разказва, че в САЩ има много голяма конкуренция в тази сфера, а американците познават всякакви кулинарни култури. „Но според мен те не знаят какво е „вкусен десерт“, защото той е много скъп и не се продава на масовия пазар“, казва Даниела и допълва, „но който е хапнал от баницата ми, все още си я спомня“.

За българката най-голямото щастие и успех е, когато й се обадят за нова поръчка, след като са научили за нея от други доволни клиенти. Винаги е готова да помогне и да приготви нещо, особено ако е за изненада.

Българската сладкарка разкрива, че работи за откриването на

собствено тортено студио

в което да приготвя вкусни и качествени изделия. Иска в него да готви с деца, на които им е интересен сладкарският свят и заедно да се учат и творят.

Даниела участва и в сладкарско състезание. Тя случайно попада в социалната мрежа на онлайн надпреварата „The Greatest Baker“, което включва участници от цял свят, които се конкурират за награда от 10 хиляди долара. Тя се записва и в нейната категория за „торти“ се състезава с около 70 души, завършвайки на 11-то място. Събраните средства отиват за фондация „No kid hungry“, която се бори да няма гладуващи деца.

Българката участва с вкусотиите си и в кампания за набиране на средства, с които да помогнат на тийнейджъри с аутизъм и други увреждания да имат незабравима абитуриентска вечер. Средствата от кулинарния форум са използвани и за закупуване на рокли и костюми за балната нощ, а инициативата е ръководена от Фондация „Night to Shine“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Американец, женен за българка, иска да е кмет на Лондон

Българският зет ще променя британската столица, а съпругата му Мариана е плътно до него

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Той е роден в Америка, женен е за българка и иска да стане кмет на Лондон. Брайън Роуз влезе в предизборната кампания за градоначалник на британската столица и се превърна в един от най-колоритните участници в нея.

Сегашният кмет на Лондон, Садик Хан, е с пакистански произход и политиката му през последните години събра доста недоволни лондончани. Въпреки това прогнозите го определят като фаворит за втори мандат. Основен негов съперник се очаква да бъде кандидатът на управляващата Консервативна партия Шон Бейли. А сред другите кандидати е и Брайън, който е женен за Мариана, притежава You Tube канал и води доста нестандартна онлайн кампания.

„Причината, поради която реших да се кандидатирам за следващ кмет на Лондон, е, защото обичам този град. Живея тук 21 години, това е моят дом, този град ми дава всичко – семейство, бизнес, цел в живота“, разказа той пред БНР. Брайън е категоричен, че не може да стои настрана и само да наблюдава как сегашните политици водят към дъното града, който обича.

„Аз имам бизнес от 30 години и никога не съм искал да се занимавам с политика, но сега ще ми се наложи, защото искам промяна. Искам да направя Лондон по-добър, защото ще живея остатъка от живота си тук, моите деца ще израснат тук и ще бъда погребан тук“, обясни още българският зет.

Причините му да се впусне в надпреварата се различават от тези на останалите кандидати. Те се стремят към поста, защото правят кариера в политиката, принадлежат към политически партии. А той е независим кандидат с независим глас, който

сам финансира кампанията си

да направи този град едно по-добро място.

Първите 10 години от общо 20-годишния престой в Лондон Брайън работи като банкер в лондонското сити. Последните 10 се занимава с медии. В You Tube е от почти 10 години.

„Нашите канали имат милиони абонати и милиарди зрители. Ние знаем как да представяме идеи чрез онлайн платформа. Освен това имаме много билбордове, имаме и дигитален автобус, оборудван като студио, който обикаля по улиците. Пуснали сме листовки в пощенските кутии на милиони лондончани. Но също сме много добри в излъчването на видеоматериали в You Tube, Facebook, Instagram и знаем как пряко да контактуваме с гласоподавателите. Мисля, че това е бъдещето. Не е нужно да имате вестник, телевизионен канал или дори политическа партия „като портиер“, за да разговаряте с гражданите“, допълни Брайън Роуз.

А това, че съпругата му е българка, му помага да разбира по-добре малцинствата.

„Аз идвам от Америка, Мариана идва от България. Този град е изграден от хора, дошли от други държави. От римляните, от викингите, от келтите, от саксонците. Всеки е дошъл тук от различно място, за да направи този град велик. Аз обичам разнообразието, ценя го високо. Винаги искам да знам мнението и на другите. За последните 10 години в това студио чух толкова много мнения на хора от различни страни, различни религии, различни етноси, различни философии и съм ги слушал по 2-3 часа, без да ги прекъсвам“, споделя Брайън.

Той обожава това, че в Лондон има хора от целия свят.

„Когато наблюдавам Европа, понякога виждам градове, в които няма такова разнообразие. И не мисля, че те са силни, че се развиват бързо, че се променят към по-добро.“

Мариана и Брайън се срещат преди около 13 години.

„Брайън дойде в магазина, в който работех – „Долче и Габана“ на Бонд Стрийт – и…

беше любов от пръв поглед

Отне му шест месеца да ме попита да излезем заедно и оттогава сме все заедно…“, разказва Мариана. Тя е плътно до него в кампанията и го поддържа по всякакъв начин.

„Брайън често казва, че аз съм в основата на всичко, което се случва. Ако вкъщи децата не са добре или каквото и да било друго, аз усещам, че съм тази, която държа всички заедно. Моята подкрепа, моите думи, вечерните разговори, които водим, преди да заспим, му дават сила и вдъхновение да прави това, което прави… Ние и двамата сме емигранти и си устроихме живота в този град. Много добре знаем какво е да кандидатстваш за Национален осигурителен номер и издаването му да бъде забавено или пък да кандидатстваш за паспорт. Минали сме през всички неща, през които минават емигрантите“, разказа Мариана.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Генерал проф. Венцислав Мутафчийски: Рано е да се каже, че сме овладели заразата от коронавируса

Премиерът Бойко Борисов пристигна на "Дондуков"2 заедно с министрите и ген. Мутафчийски на среща в президентството, където бяха обсъдени мерките...

Затвори