Стефан Данаилов си отиде, но остават много му роли, интервюта и реплики, от които ще продължаваме да се учим. Ето някои от тях: “Ауу. Ти знаеш ли, че имаш страшни очи! - Да. Това си остана една фраза от филма, но никога не съм я употребявал в личния живот.” “Никога не тичам по жени. Винаги ги оставям те да тичат по мен”. “За раздяла искам да си кажа - аз вярвам в България, вярвам в това, че българския театър го има и ще го има”. “Близки и приятели казват - Абе ти знаеш ли колко си обичан!?” “Животът тече и минава бързо, въпросът е да има някакво съдържание в живота ти, това е много важно. И когато се наложи да се укротя и да седна тук сам, в размисли, установих, че моят живот е минал пълноценно, бил съм щастлив, защото за един актьор най-тъжното е, когато няма работа”. “Винаги безкрайно много съм ви обичал. Аз съм си обичал публиката. И затова съм получил много обич”. “Не забравям, че доверието е най-непостоянният капитал, който човек може да е трупал с десетилетия, а после само с един жест да го срине за дълго време”. “Обръщам се и на витрината се залепили трудови гражданки, а на вратата малки патриотчета стоят и ме зяпат. В следващия момент чувам как децата викат: “Бате, Серго! Гледай, мамо, той е! Той е!”, а аз все едно цял живот това съм чакал и високо им отвръщам: “Ми аз съм бе!”. Това са върховни изживявания и радостни мигове, които никой и по никакъв начин не може да ми отнеме”. “Колкото повече човек дава, толкова повече получава, независимо дали даваш обич или помагаш. Убеден съм в това, въпреки че могат да ме сметнат за луд”. "На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва. И на инструктор не се отказва" „Дами канят“ (1980 г.)
