Химиците и всички други, които са работили в различни лаборатории във втората половина на миналото столетие, сигурно си спомнят, че в нарочен шкаф на работното им място задължително – заедно с други предпазни средства – имаше закачено азбестово платнище. Смисълът на тази предпазна мярка беше използването на платнището в случай на неочаквано възникване на опасност от пожар. Запаленият обект (дори да е човек, работещ в лабораторията) веднага трябваше да се изолира плътно с азбестовото покривало. Всички знаеха, че то е напълно негорливо и служи за предпазване от изгаряния и от възникването на пожар. Мина време и неочаквано дойде забрана не само за използването на азбестовите покривала за защита, но дори за съхраняването им в лабораториите. Всички азбестови покривала бяха отстранени. На работещите в лаборатории скоро стана ясно, че азбестът крие някакви неподозирани опасности за здравето. „Азбест" е събирателно наименование на няколко тънковлакнести минерала, повечето от които са от групата на магнезиевите силикати. Думата „asbestos" е гръцка и означава „неразрушим", „непреходен". Още от времето на древността от азбест са били изработвани най-различни изделия, използвани в бита и промишлеността. Много по-късно кралят на франкската държава, смятан и за „баща на Европа" Карл Велики (747 или 748-814) демонстрирал на многобройните си гости как изработена от азбестови влакна покривка, върху която след продължителна гощавка имало остатъци от храна, оставала непроменена, след като била поставена да стои дълго време в пламтящ огън. Същевременно хранителните отпадъци върху нея изгаряли напълно. Вече в по-ново време се доказва, че действително азбестът остава непроменен и при температури над 1,000 градуса. Заедно с това обаче се доказват и някои негови стряскащи свойства. Азбестът уврежда здравето в степени, непознати за други, използвани от човека, вещества. Според данни на специализираната служба към ООН от предизвикани от азбест болести годишно умират около сто хиляди души! Доказва се, че азбестът предизвиква най-вече рак на белия дроб. Причина е преди всичко вдишването на азбестов прах. Канцерогенното действие на азбеста се доказва и чрез експериментални изследвания върху опитни животни. Върху проучвания на канцерогенното действие на азбеста започват да работят авторитетни научни колективи от целия свят. Техните резултати събуждат интереса и тревогата не само на учените, но и на обществени и административни дейци. Така се стига да приемането на Международна конвенция № 162 от 1986 г., в която се предвиждат мерки за защита и профилактика на работниците от въздействието на азбест. Азбестът е причислен към канцерогените от първа категория по класификицията на Международната агенция по изучаването на рака (International Agency for Research on Cancer, IARC). През осемдесетте години на миналия век използването на азбест за всички възможни практически цели е забранено в почти всички страни. Тук виждаме как резултатите от теоретични и експериментални изследвания довеждат до общовалидни организационни и административни последици, които допринасят за здравето и благополучието на хората. Нека отбележим, че от много време насам на изследвания за възможно канцерогенно действие се подлагат стотици хиляди вещества, които биха могли да влязат в контакт с човека и да застрашат неговото здраве и живот. Според степента на своята опасност като канцерогени изучаваните вещества се подреждат в няколко категории. Видяхме, че в такава подредба азбестът е поставен в категорията на особено опасните представители. Но контактът с него почти сигурно води до онкологично заболяване Опасни канцерогени има сред вещества от различно естество – природни продукти, какъвто е например афлатоксинът, синтетични вещества като винилхлорида, етиленоксида, диметилнитрозамина, диоксините и много други. Тези вещества са силно реактивоспособни и тяхното канцерогенно действие се дължи в значителна степен тъкмо на това. По-различен е механизмът на канцерогенното действие на азбеста. Той в значителна степен е „химически инертен" и способността му да предизвиква злокачествени тумори се дължи на други, все още не напълно изяснени причини, вече има доказателства, че фини наночаопици, подобни по структура на азбеста, могат да предизвикат възникването на злокачествени тумори. Доказателство в това отношение виждаме в резултатите от изследванията на Татяна Чернова (Tatyana Chernova) и нейните колеги от Медицинския изследователски център (Medical Research Council Toxicology Unit) в Лейчестър (Leicester). Татяна Чернова и сътрудници провеждат експерименти с мишки, на които въвеждат както азбестови влакна, така и въглеродни нанотръбички с различна дължина. Както азбестът, така и въглеродните нанотръбички оставали в тъканта, в която са въвеждани. Не след дълго време веществата прдизвиквали хронично възпаление. Авторите подчертават, че подобни хронични възпаления играят важна роля за появата на тумори, предизвикани от въздействието на азбест при човека. Подобно явление се наблюдава и при третирането на изследваните животни с азбест и въглеродни нанотръбички. При това било установено, че размерът на частиците има значение – късите и удебелени нанотръбички бързо били атакувани от имунната система на експерименталното животно и отстранявани, докато тъкмо дългите и тънки нанотръбички и азбестът довеждали до възникването на злокачествени тумори – мезотелиоми. Татяна Чернова и съавтори намират, че такива тумори се образуват при десет до 25 процента от изследваните животни, третирани с веществата. Обръща се внимание на това, че очевидно не само азбестът, но и други подобни на него материали биха могли да представляват опасност за здравето. Ето защо всички нови вещества, сходни на азбеста, които биха могли да намерят по-широко практическо приложение, трябва да се проучват предварително и за възможно канцероганно действие.