При заразяване между двата приема на ваксината срещу COVID-19 човек трябва да чака да оздравее за втората доза. Периодът между двете имунизации е 21 дни. "За вече преболедувалите не е противопоказво да се ваксинират, но въпросът се доуточнява", сподели пред "24 часа" вирусологът доц. Ивайло Алексиев. "Може да настъпи заразяване успоредно с поставяне на ваксината. Затова е много важно да спазваме всички мерки. При ваксини, които изискват 2 дози, с втората се цели подсилване на имунната система. Но и след една доза е възможно да има ефективен имунитет. Ваксина се поставя само ако пациентът е здрав", категоричен е медикът.

Той обясни още, че човек може да се разболее след ваксинация, защото невинаги се развива имунен отговор веднага. Именно това налага и реимунизация, включително сега при коронавирусната инфекция. Имунната система може да създаде надежден отговор и от една ваксинация, но в някои случаи има нужда от "напомняне", за да бъде генериран траен имунитет. При някои патогени е нужно да се извършват регулярни реимунизации. Така е и с ваксината срещу детски паралич - една от първите, които се поставят на бебетата. Тя има 2 реимунизации. "Не всички ваксинирани реагират веднага. Когато ваксинираме децаза детски паралич, 60% не реагират, затова се прави втора и трета ваксина", казва шефът на центъра проф. Тодор Кантарджиев. Все още обаче не е ясно дали ще трябва да се ваксинираме всяка година срещу SARS-CoV-2. Вирусът ще остане сред хората, а сценариите все още са неясни. Сигурно е обаче, че засега новият щам открит във Великобритания все още не е открит и в България. "В центъра следим разпространяването на въведените в страната вируси, техните мутации и филогенетичната им принадлежност. Чрез целогеномно секвениране се анализират вирусни изолати от пациенти с COVID-19 от различно време и от различни региони на страната. В началото на следващата година ще бъдат анализирани и проби от края на 2020 г.", обясни още Кантарджиев. Все още няма достатъчно доказателства дали новите мутации променят ефективността на ваксините. Имунният отговор е поликлонален, което означава, че антителата са насочени към множество структурни участъци на един и същ протеин, в случая спайк белтъка. Така че ако се промени една част от структурата му, пак ще има антитела за непроменените участъци. Вирусологът обясни още, че все още се очаква въпросът да бъде изяснен. Обаче новата мутация не може да компрометира признатите досега методи за изследване. Причината е, че ключовите мутации са тъкмо в спайк белтъка, който по принцип се избягва при разработването на диагностични методи, включително PCR тестовете. Доц. Алексиев увери още, че не е установено по-тежко протичане на болестта при новата вирусна линия, наречена VUI-202012/01. Но една от ключовите мутации N501Y има повишен вирусен товар. Това означава, че се рециклират повече вирусни частици. В допълнение нараства и R числото - един заразен инфектира повече хора.