„Често хората ми се чудят защо, като съм винаги толкова усмихнат, пиша такава драматична музика - смее се Ангел. - Казвам им, че музиката е такава, какъвто е животът ми. А той никак не беше лек...“ Няма дори и бегъл спомен от дома за сираци в Пловдив, откъдето е осиновен на 3 годинки. Не знае кои са истинските му родители, а само че е плод на мимолетна авантюра между българка и индиец - оттам и мургавият му тен. В дома обаче съдбата му протяга ръка в лицето на известния диригент Кирил Търпов. Той се е разделил със съпругата си и иска да си осинови дете от дом и да му даде път в живота. А Ангел е истинско слънчице. Когато някой възрастен отива в дома, детето буквално се втурва към него, усмихнато до ушите. Така посреща и Търпов, а той решава моментално: Ангел ще е. [su_image_carousel source="media: 107547,107548,107549,107550,107551,107552,107553,107554,107555,107556" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="0"] И сега е такъв - много позитивен и светкавично бърз в разговорите. „Отрасъл съм в Ню Йорк и няма как да не съм отворен“, смее се Ангел. Когато Кирил Търпов го осиновява, много бързо разбира, че е случил на изключително музикално и артистично детенце, но му се иска синът да не поема по неговия път. Първата година се опитва да насочи вниманието му към други неща. Купува му конструктори лего и други играчки, които да развиват интелекта му. Ангел обаче не се вълнува от нищо друго освен от музика. Един ден бащата сяда на пианото, а Ангел му изпява „Зайченцето бяло“. Търпов минава на все по-високи тоналности и установява, че детето има перфектен слух. Мечтата на малкия Ангел е да стане певец и да е на сцена, но когато е на 4 години, таткото го записва на уроци по виолончело. През 1999 г. бащата заминава за Щатите. „Бях на 6 години и цялото ми израстване и

обучението ми по чело премина в Ню Йорк
свири на улицата
скитат от хостел на хостел
вратите към световната слава
ANgel живее и твори в Лондон