Учени са установили, че диптерокарпите (лат. Dipterocarpaceae) - доминираща група дървета в тропическите гори на остров Борнео, присъстват на острова от най-малко 4 милиона години, пише NDTV. Изследователски екип под ръководството на Университета в Пенсилвания е изучил фосилизирани листа и е установил, че съвременният пейзаж на острова в Югоизточна Азия е подобен на този, който е съществувал през плиоцена - преди 5,3 до 2,6 милиона години. „Това е първата демонстрация, че характерната доминираща форма на живот на Борнео и всички влажни тропици на Азия, диптерокарпите, не само са присъствали, но и фактически са доминирали. Открихме много повече вкаменелости от диптерокарпи, отколкото от всяка друга растителна група“, казва Питър Уилф от Пенсилванския университет. Учените са установили, че островът е дом на почти 270 вида диптерокарпи, повече от половината от всички видове в света. Освен това диптерокарпите са сред най-високите тропически дървета в света, като някои от тях могат да достигнат височина от около 100 метра. Но вкаменелостите от листа на диптерокарпи са трудни за откриване поради горската покривка и нейната почва. Преди това за изследване на растителния живот на острова е използван фосилизиран прашец, но тъй като прашецът на диптерокарпите се разлага бързо, тези изследвания не показали цялата картина. Сега в новото изследване са използвани не само листа, но и изкопаем прашец, разкривайки древния свят от мангрови гори и блата, граничещи с ниско разположени тропически гори с многообразие от папрати и увивни растения. Изследователите смятат, че последните резултати предоставят допълнителни основания за опазването на такива праисторически гори и много застрашени видове. Тъй като биоразнообразието на тропическа Азия в момента е под сериозна заплаха, островът играе решаваща роля в подкрепата на това биоразнообразие. Според изследователите около 89% от 460-те азиатски вида диптерокарпи в момента са класифицирани като „близко до уязвимото положение“, докато 57% са "застрашени, критично застрашени или изчезнали". „Ако хората не предприемат никакви действия, ще загубим 4 милиона години история на горите“, заключават учените.
