В основната зала на Дома паметник на БКП, по-известен като Чинията на Бузлуджа, могат да се монтират около 400 седалки и в нея да се провеждат конференции, концерти или изложби. Тя е с диаметър 30 м и площ 1000 кв. м. Това е проект, изготвен от участници в международната конференция за следвоенното архитектурно наследство, пише "24 часа". От тавана ще се спускат екрани, които ще служат за прожекции или за фон на събитията в залата. Прозорците на външния ринг ще бъдат остъклени. Те ще могат да се отварят, за да се наслаждават посетителите на красивата гледка отвън. Когато са затворени, върху тях също може да има екрани. На терасата встрани ще се разположи кафене, а пилонът с височина 70 м ще бъде изолиран за отделни посещения. На върха му ще има стъклен покрив, до който ще водят три асансьора, два от които - панорамни, външни. Отделно ще бъде монтирано стълбище, което ще минава през червената петолъчка на пилона.

Това са част от идеите за Чинията, за които разказва известният архитект и сценограф от Германия проф. Уве Брюкнер. Професорът работи в Щутгарт и преподава в Берн, Швейцария. Известен е като автор на музея на БМВ в Мюнхен и на Центъра за посетители на колайдера в Церн. Проф. Брюкнер бе сред участниците в международната конференция на тема “В действие: Следвоенно архитектурно и художествено наследство в Централна и Източна Европа - интегрирани подходи към дисонантните обекти”, която завърши на 23 юли в Казанлък. В основата на дискусията беше бъдещето на Чинията на Бузлуджа. Гостът от Германия призна, че чул за първи път за този обект преди 6 г., но вече го е посещавал 5 пъти. Целта му е да превърне паметника в център за култура, “като запазим духа и харизмата на тази руина, символ на политически режим, точно обратен на бъдещето”. Домът паметник на БКП е построен в годините 1974-1981 основно от Строителни войски. Целта е била да се възвеличае 90-годишнината на управляващата тогава БКП и 1300-годишнината на българската държава. По най-общи сметки е струвал към 16,5 млн. лв., част от които са дарени от хиляди българи. След Закона за национализацията на имуществото на тоталитарните партии и организации от 1991 г. е изоставен без охрана и е разграбен. Постоянно се руши. В последните години отново се заговори за този паметник, който предизвиква огромен интерес, особено в чужбина, заради оригиналната си архитектура, дело на арх. Георги Стоилов. Конструкцията наподобява летяща чиния. Архитект Дора Иванова в дипломната си работа, защитена с отличие в Техническия университет на Берлин, определя някогашния Дом паметник като “най-впечатляващото материално творение на социализма”. От 2015 г. тя се е заела да вдъхне нов живот на руината. Някои грешно мислят, че арх. Иванова иска да възстанови някогашния монумент в цялото му величие и блясък. И бъркат - целта е първо Чинията да бъде предпазена от по-нататъшно разрушаване, да се консервира и обезопаси в сегашния си вид, а след това да се намери най-оптималното решение за нейното използване като обект на туризъм, включително и културен, от който може да се печели. Партньор в това начинание е и община Казанлък, на чиято територия е кацнала Чинията. Неслучайно кметът на общината Галина Стоянова казва, че каузата “Бузлуджа” не е нито политическа, нито идеологическа, а е шанс за развитието на туризма, който трябва да се използва. И то в интеграция с другите уникални обекти наоколо, каквито са Паметникът на свободата на връх Шипка, гробниците от Долината на тракийските царе, ритуалите в дните на розобера. “Нашият План за опазване и управление има три фази”, обясни пред “24 часа” арх. Добрин Цветков от столичното студио “И Хауз аркитектс”, което е българският партньор на проф. Уве Брюкнер. “Първата е аварийни мерки, през която трябваше да се отстранят преките физически заплахи за паметника. Втората е консолидация, при която ще се гарантира най-подходящият микроклимат в помещенията, и третата - адаптация. Тя ще продължи 10 години, в това време ще се обсъди и приеме планът за конкретното използване на обекта. Засега само даваме идеи, които ще се дискутират.” В рамките на този план вече бяха консервирани и защитени успешно мозайките от вътрешния кръг на Чинията и след последната зима по тях нямаше повече поражения. Сега предстои да се направи същото и с мозайките от външния кръг. За целта са необходими още 64 000 лв. За да бъдат осигурени, наскоро на Бузлуджа се проведе благотворителен фестивал “Музика за мозайките”, който събра доброволци от цялата страна. Изследвания показаха, че все още една трета от всички мозайки във вътрешността на паметника, които са с обща площ 937 кв. м, са добре запазени, но няма да оцелеят дълго без грижи през следващите години. Тепърва ентусиастите, както ги определя проф. Уве Брюкнер, ще търсят финанси за проектите си. “В зависимост от това каква технология ще бъде избрана, само за задължителния ремонт на покрива ще са нужни 3-5 млн. лв.", разкри пред “24 часа” арх. Дора Иванова. Без този ремонт по-нататък всичко друго се обезсмисля. Очакванията са, че ще помогне и държавата. Не като се бръкне в джоба, а като най-сетне Чинията получи статут на недвижима културна ценност с национално значение. Ако обектът е с такъв статут, много по-лесно ще може да кандидатства за финансиране по различни международни програми, обясняват експерти. Едновременно с това той осигурява и стабилна териториално-устройствена и юридическа защита на обекта и ангажира държавата, и не само нея, в по-голяма степен да положи грижи за опазването на културната ценност. Първата крачка в това отношение вече е направена - през миналата седмица след сериозна дискусия Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности предложи бившият Дом паметник на БКП на връх Бузлуджа да придобие искания статут. Сега вече се чакат само добрата воля и подписът на министъра на културата, който и да е той.