Часове след като последните американски войски и дипломати напуснаха Афганистан, президентът на САЩ Джо Байдън заяви в обръщение в Белия дом, че Вашингтон ще продължи да подкрепя афганистанците и ще защитава основните им права, особено тези на жените и момичетата, пише "Ройтерс". "Бях ясен, че правата на човека ще бъдат е центъра на външната ни политика", каза той, повтаряйки предизборно обещание, което често даваше в речи след встъпването си в длъжност на 20 януари. Коментарът подхранва нарастващия скептицизъм сред критиците, които твърдят, че САЩ са изоставили точно тези хора на талибаните.
Прегледът на досегашните данни на администрацията на Байдън показва, че опасенията относно правата на човека няколко пъти са отхвърляни в полза на приоритетите на националната сигурност и за да се осигури продължителен ангажимент с чуждестранните сили. Застъпниците казват, че Байдън е нанасял удари в решаващи моменти. В Близкия изток подкрепата за авторитарни лидери, като генералният президент на Египет Абдел Фатах ал-Сиси, продължи въпреки реториката за демокрацията и правата на човека, твърдят защитници. В Саудитска Арабия администрацията показа вътрешно разузнаване, свързващо коронования принц и фактическия владетел Мохамед бин Салман с убийството на журналиста Джамал Kашоги, но се отказа от всякакви действия срещу самия престолонаследник. По отношение на Мианмар администрацията осъди военния преврат и наложи санкции срещу своите генерали, но остави основен източник на приходи за хунтата - офшорни природни газови находища, включващи международни фирми, включително базираната в САЩ петролна компания Chevron. И поне на една среща на високо равнище с турския президент Реджеп Ердоган, тревогите за правата на човека и свободата на пресата бяха заметени от други въпроси, казаха пред "Ройтерс" източници, запознати със срещата. Докато защитниците казват, че администрацията на Байдън е поставила много по-голям акцент върху насърчаването на правата на човека, отколкото този на неговия предшественик Доналд Тръмп - който похвали авторитарни лидери, включително руския президент Владимир Путин и на Северна Корея Ким Чен Ун - те казват, че това не може да се разглежда като постижение. "Това не е правилният критерий", казва Ейми Хоторн, заместник-директор по изследванията в проекта за демокрация в Близкия изток. Истинският тест бе колко е готов Байдън сам да се ангажира с правата на човека, каза Хоторн. "Ето какво означава да поставите този въпрос във външната си политика. Не виждам доказателства за това." Защитавайки администрацията, висш служител на Държавния департамент заяви, че дипломатите често повдигат опасения за правата на човека пред чуждестранните лидери, включително в трудни разговори с противници, включително Китай и Русия. В някои случаи, допълва длъжностното лице пред "Ройтерс", повдигането на опасения за правата на човека насаме може да бъде по-ефективен подход. "В някои контексти не е полезно публично да хокате правителства, които правят грешни неща, а да повдигнете нещата насаме", каза служителят, който поиска анонимност за да говори за политиката на САЩ. Понякога въпросът може да бъде твърде проблемен, за да бъде повдигнат дори насаме. Източници казаха, че на среща на високо равнище през юни с Ердоган, Байдън не е обсъдил притесненията относно Турция в областта на правата на човека и вместо това се е съсредоточил върху въпроси, включително бъдещето на летището в Кабул, приоритет, тъй като ръководените от САЩ войски се изтеглят от Афганистан. Двамата съюзници в НАТО вече са в противоречие по въпроси, включително закупуването от Анкара на руски оръжия за противовъздушна отбрана, а американските представители заявиха, че всеки дебат относно отношението на Турция към дисидентите и пресата може да добави напрежение. Турските власти го приеха като сигнал, че Вашингтон няма да настоява сериозно за правата на човека, казват източниците, въпреки многократните публични критики от администрацията на Байдън относно отношението на Анкара към опозиционните групи и официалното признаване, че убийствата на арменците през 1915 г. от Османската империя са геноцид. Защитниците на правата и някои американски служители са обезпокоени от пропуснатата възможност за позиция. "При недемократичните управници нищо не е по-силно от това да го чуете от самия президент", казва Ани Бояджиян, директор във Freedom House. Първият тест за ангажираността на Байдън към демокрацията в чужбина дойде няколко дни след като той встъпи в длъжност, когато военните на Мианмар превзеха властта и затвориха избраните политици. Байдън отговори със санкции срещу членове на хунтата, но не се насочи към газовите проекти в морето, които представляват приблизително половината от приходите на Мианмар в чуждестранна валута. Администрацията все още обмисля дали да наложи санкции върху газовите проекти, каза висшият американски представител, но добави, че голяма част от населението на Мианмар, както и съседният Тайланд, разчитат на газа. Предстоящ тест е дали държавният секретар Антъни Блинкън продължава политиката на своите предшественици да отменя проверката на Конгреса за военна помощ за Египет, като предоставя изключение за около 300 милиона долара за правителството на Сиси по този аргумент, че това е в интерес на националната сигурност на САЩ. Решението се очаква до края на септември. Повече от дузина правозащитни организации казаха на Блинкън в писмо през април, че ако той откаже да освободи средствата, "САЩ ще изпратят ясно послание, че са сериозни в ангажимента си да подкрепят правата на човека в чужбина". Сиси, който свали Мюсюлмански братя през 2013 г., е обвиняван за репресии срещу инакомислието, които се затягат през последните години. Той отрича да има политически затворници в Египет и казва, че стабилността и сигурността са от първостепенно значение. Американски представители казват, че Вашингтон преразглежда отношенията си с правителствата в Близкия изток, включително правителството на Сиси. "Ние публично, както и частно, изразихме загрижеността си относно многото нарушения на правата на човека в Египет и ще продължим да го правим", коментира служителят.
