Автобиографията на бившата Първа лейди на САЩ Мишел Обама „Моята история“ вече е световен бестселър, тиражът й е над 8 милиона и половина копия, издадена по целия свят, включително и в България.
Ето откъс от нея в издание на „Софт прес“.
През онова лято започнах да си водя дневник. Купих си тетрадка с черна подвързия и лилави цветчета на корицата и я държах до леглото си. Вземах я със себе си, когато пътувах в командировка за „Сидли и Остин“. Не пишех вътре всеки ден, нито дори всяка седмица. Посягах към химикалката само когато имах време и сили да анализирам обърканите си чувства. Записвах редица неща в рамките на седмица, после оставях дневника за месец или повече. По природа не бях склонна да се самоанализирам. Цялото упражнение по записване на мисли беше ново за мен – навик, който поне отчасти вероятно възприех от Барак, който смяташе писането за терапевтично и проясняващо ума занимание и си водеше дневници от много години, макар да не пишеше редовно.
Когато студентите от „Харвард“ излязоха в лятна ваканция, той се върна в Чикаго и този път не отиде в апартамента на приятеля си, а направо се нанесе при мен на „Юклид“. Така не само се учехме истински да живеем заедно като двойка, а и имаше възможност да опознае семейството ми отблизо. Приказваше си за спорт с баща ми, докато той се готвеше да тръгва за работа. Понякога помагаше на мама да пренесе покупките от гаража. Беше хубаво чувство. Крейг вече бе оценил характера на Барак по най-щателния и показателен начин, който знаеше – като един уикенд го включи в оспорван баскетболен мач с група приятели, повечето – бивши играчи от колежа. Всъщност направи го по моя молба. Мнението на Крейг за Барак беше важно за мен, а брат ми умееше да преценява хората, особено по време на игра. Барак премина теста. Движел се пъргаво на игрището, каза брат ми, знаел кога трябва да подаде, но и
не се страхувал да стреля
но пробвайте да живеете с нея
да стъпя на земята бързо и здраво
