Когато през ХV век Христофор Колумб се завърнал от Новия свят, той донесъл със себе си едно растение, което било наречено бергамот (Citrus Bergamia) на италианския град Бергамо. Дотогава италианците не познавали този плод. Днес бергамотът се култивира главно в Южна Италия. Той е кръстоска между кисел портокал и лимон. Сокът от него е малко по-горчив, отколкото на грейпфрута, но е по-сладък от лимоновия сок. Някои го наричат сладък лимон. Отначало бергамотът се е употребявал като чай. Неговият аромат и досега се усеща в чая „Ърл Грей“. Есенцията от бергамот пък е основна съставка в много парфюми. А лечителите в Италия открили, че маслото от кората на плода има широко медицинско приложение. Те започнали да го използват срещу депресия и стрес, мускулни и ставни болки, лошо храносмилане, кашлица и диабет. Съвременните учени потвърдиха, че бергамотът
облекчава състоянието на тревожност
ускорява заздравяването на рани
полезно дори при главоболие
понижава кръвната захар
