„Често ме питат приятели как успявам да се справям с толкова много неща и аз честно си казвам: „Не знам“, споделя Бойко Антонов. Той е един от малкото българи, работещи в библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон, където е на отговорна позиция. Съучредител е на българското училище „Христо Ботев“ в столицата на Америка. Един от създателите е на Асоциацията на българските училища в САЩ и е един от най-ревностните пазители на българския дух в сърцето на Америка - Вашингтон. Дълъг и изпълнен с много успехи е пътят му до там. Потомствен пловдивчанин,

правнук на един от кметовете
на Пловдив - Петър Янъков. Расте в семейство на инженери и педагози. Родителите му са преподаватели по физика, баба му - по български език и литература, а чичо му е един от най-известните инженери електроници в България. От дете мечтае да е инженер по автоматизация. Завършва математическата гимназия в Пловдив и след това осъществява мечтата си - става инженер по автоматизация на производството във ВИХВП.

Бойко расте като много буен младеж. Влече го екстремното. На 15 години скрива от грижовните си и отговорни родители, че скача с парашут. На 17 години тайната му страст е разкрита, а след семеен съвет баща му казва: „Не можем да ти забраним, но все пак внимавай, това е опасен спорт“. „В такова семейство съм израснал - строго, но ми и даваха достатъчно свобода, за да мога да следвам мечтите си“, казва Бойко.

След парашутизма, където получава контузия, той продължава с лудите си хобита - подводничарство, яхти, подводен риболов и т.н. „Предпочитам адреналина да го вземам натурално, от природата, вместо да го гледам по телевизия, с филми на ужасите например“, споделя българинът. Междувременно Бойко се

запалва по компютрите
и изчислителната техника. Започва работа в БАН, в Централна лаборатория по автоматизация и научно приборостроене. Занимават се със сериозни проекти в областта на електрониката - компютъризирана апаратура за ядрени изследвания.

Имал е много причини и поводи да емигрира. След промените преценява, че е достатъчно инициативен да започне собствен бизнес. Но в мутренските времена това е невъзможно за хора, които не са от тази закваска, и той се проваля и задлъжнява. Решава, че му е нужна смяна на обстановката. Не вижда перспектива в България за възможностите си. Опитва със семейството си да отиде на екскурзия в Америка - да види какво е. Не дават виза на никого от тримата. През 1994 г. той заминава за Малта при съученик от математическата гимназия, IT специалист като него. Там работи 4 години. Попада на прекрасно място - в одиторска фирма „Прайсуотърхаус Купърс“ - най-голямата от петте големи в света. Изгражда изцяло компютърната система на фирмата. Когато напуска, в петте сгради оставя изградена мрежа. Именно на плещите на българина Бойко Антонов лежи пълната автоматизация на „Прайсуотърхаус Купърс“ в Малта до 1999-та, когато той напуска. 

 Иска да потърси по-благоприятно място за развитие и перспектива и прави проучване за 5 страни - Австралия, Нова Зеландия,vera kostoff Канада, Венецуела и Съединените щати. И тъй като за САЩ му е отказана веднъж виза, решава да приложи друг подход. Създава яхтен клуб в Малта, с който стават членове на асоциацията на Джошуа Слокъм - първият човек, самостоятелно обиколил света с яхта. В Ню Йорк се отбелязва 100-годишнината от обиколката на Слокъм около света и екипът на яхтклуба на Бойко Антонов също е поканен. Така българинът си взема първата виза за САЩ. „Половината ми приятели мразеха Щатите, другата половина ги боготворяха и аз нямах вярна информация“, спомня си Бойко. - Хареса ми, че в САЩ

всеки човек е на мястото си
и което е по-важното, е щастлив точно на това място. Тук дори човекът, който мие улиците, е горд, че прави нещо хубаво, има достойнство, има едно много особено чувство... Който не е бил в Щатите, не го е усетил, и затова много хора не разбират какво е да си американец.“ Харесва му в Щатите, но не е никак лесно да отиде там за постоянно. През 1997-ма успява - прехвърля се като специалист в рамките на „Прайсуотърхаус Купърс“ в САЩ. Довършва си проектите в Малта и през 1999 г. пристига във Филаделфия. Започва като най-обикновен консултант, въпреки че в Малта е мениджър на доста добро ниво. Той решава проблема на най-голямата болница на Източния бряг, като свързва в компютърна мрежа 6-те небостъргача, пълни с лекари и апаратура.

В национална носия.[/caption] „Стигнах си до нивото, което трябваше, след това бях в IBM, която не ми беше любима компания, защото консултант там означаваше продавач“, споделя Бойко. Постъпва в компания, която работи за „Сенсус бюро“ - преброяването през 2010 г., в което са свързани над 200 големи компютърни системи. Занимават се с интересни казуси, например как да се избегне вписването на един човек на 2 места едновременно. В „Сенсус бюро“ той е старши системен архитект и прави цялостната архитектура на всичките 200 системи. Създава диаграма, която дълги години след това се нарича „Диаграмата на Бойко“. През 2010 г. той

създава собствена компания
за компютърни системи и програмиране. Печели конкурс за библиотеката на Конгреса на САЩ - най-голямата библиотека в света. „За работата си там не мога да говоря, нямам разрешение. Мога само да кажа, че това е най-интересното и най-престижното място, на което съм работил“, споделя българинът.

През 2014 г. двамата с Бойка Попова създават

българското училище
„Христо Ботев“ във Вашингтон. В началото срещат големи трудности. Децата на българите са в различни селища около Вашингтон и на родителите им коства по час-два в едната посока, за да закарат децата си на българско училище.

 
 „Началото мога да опиша с красивите думи на партньорката ми Бойка Попова - споделя българинът. - Тя беше написала: „Девет невероятни учители 36 неделни дни в годината забравяха, че денят е почивен и прегръщаха с поглед и думи своите възпитаници. Майки и бащи ставаха частни неделни шофьори на децата си по дългите пътища на Америка, за да пребъде род и родина. Над 50 прекрасни деца, горди с произхода си, идваха с желание на училище и се научиха да сричат и да познават българските царе. Заедно изградихме отворено и динамично микрообщество в столицата на Америка. Семената на знанието и доброто са посяти в сигурна почва“. Той започва да

организира театрални постановки
и музикални концерти с български изпълнители и актьори. На сцената на училище „Христо Ботев“ са били едни от най-големите български таланти - групи „Фондацията“ и Б.Т.Р., Стоянка Мутафова, Митко Щерев, Дони, Шкумбата, театрални постановки като „В часа на синята мъгла“ за Яворов, Лора и Мина. В училището се организират танци, песни, други артистични изяви. Отбелязват се с концерти всички български празници, провежда се зелено училище. На една конференция на езиковите училища Бойко Антонов се среща с Анжела Хъшева и Силвия Костова. Тримата решават да създадат Асоциация на българските училища в Америка, за да защитават правата на децата, изучаващи български език в Щатите. На 9 октомври е поредната годишна конференция на Асоциацията, която по традиция се провежда в училище „Христо Ботев“. На 20 ноември тръгва нова инициатива - конкурс фестивал на детски произведения. Включва авторски песни, авторски театрални постановки за деца и поезия и проза, написана от деца.

Бойко е решил да живее малко встрани от Вашингтон, тъй като е израснал в град и го влече селото. Живее в голяма къща с двор в селцето Дийл, на брега на залива Чесъпийк. От прозореца си вижда вълните, което го вдъхновява за много неща - пише проза, автобиографични разкази, които публикува в алманаха „Любословие“ и в други издания. В двора си има две езерца, отглежда зеленчуци и много цветя като рози, божури. Гледа и кокошки и пъдпъдъци. Милка, неговото куче, е потомка на българското каракачанско куче. Има три дъщери. Най-голямата, Емилия, живее в Калифорния, омъжена е и го е дарила с 6-годишен внук. Най-малката Симона учи в Софийския университет и върви по следите на баща си, като е записала компютърна техника и програмиране. Деница, средната дъщеря, живее близо до него, също е омъжена. „Направихме й фантастична българска сватба тук, на брега на реката Потомак. Облякохме американците в народни носии, всичко беше по сценарий“, разказва Бойко. „Мислил съм много дали да се върна в Родината - споделя той. - България ми липсва, но за съжаление носталгията ми се изпарява след няколко минути на българска земя, още на летището. Аз съм късметлия, защото успях да се внедря, да се интегрирам в Америка. Смятам, че в живота си съм постигнал много, и съм на мястото, на което трябва да бъда. Оставам един български американец.“