Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) реши, че България е нарушила правата на двама свои граждани при опита им да учредят политическа партия през 2009 г., съобщи "Дневник". Казусът има отношение към Чл. 11 на Конституцията, в който се забранява създаването на партии на религиозна основа, и особено към датиращият от 1951 г. насам текст на чл. 166 от Наказателния кодекс. На тях се позовава българският съд, когато ги осъжда условно, макар да признава, че няма ясно правно определение на термините в НК. В сегашната си версия (в сила от 1982 г. и изменяна за последно през 2009 г.) този член изглежда така: "Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против държавната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание." Всъщност, чак през април 2009г., т.е. 20 години след падането на комунизма, в чл.166 изразът "народна власт" е сменен с "държавна власт". Текстът на този член на НК от 1968 г. почти дословно (единствената друга разлика е "и с глоба до 400 лева") копира чл.305 от Наказателния кодекс от 1951 г., създаден скоро след като БКП завзема властта, провежда масов терор и се установява сталинисткият режим на Вълко Червенков. Делото от Страсбург е за Росен и Атанас Йорданови от село Славяново, по-известни като братя Юзеирови, които през 2018 г. бяха осъдени условно за проповядване на национална, етническа и религиозна омраза в България. По това време те от години живееха в Белгия. Те организират на 26 септември 2009г. в селото близо до Попово събиране с идея да бъде обсъдено учредяване на партия "Мюсюлман-демократичен съюз" (по-късно те обясняват, че тя следвала същите принципи като християн-демократическите партии) на тържество за края на Рамазана с почерпка и музикална програма, се казва в документите на съда. Но само за 15 минути това събиране на стотина души прераства в учредително събрание (за което по закон се изисква предварително съобщение), спорно е броенето на гласовете, а след това e пуснат османския военен марш "Джелем джелем", обявен са химн на партията. Няколко дни след това срещу Росен и Атанас Йорданови е започнато наказателно разследване и в крайна сметка те са осъдени, но в крайна сметка се оплакват в съда в Страсбург, че по този начин неоправдано е ограничена свободата им да се сдружават, която е защитена от член 11 на Конвенцята за правата на човека. В решението, разпространено по-рано този месец, се казва, че това е първият случай български съд да се позове в наказателно дело на забраната в чл. 11 на Конституцията от 1991 г. и на последвалото му търкувание от Конституционния съд през 1992 г. ЕСПЧ смята, че проблемът е в това защо още в началото на действията на правораздавателните органи е използван Наказателният кодекс. Братя Юзеирови дори не са били приключили процедура за регистриране на политическата партия, за което е било взето решение през септември 2009 г. Съгласно българското законодателство това означава, че партията не може да съществува или да извършва дейност, обясняват от ЕСПЧ. Поради това усилието на властите да гарантират мирно съвместно съществуване на различни етнически и религиозни групи в България е можело да даде резултат просто като се откаже такаварегистрация или пък да бъде разпусната, като се обяви от Конституционния съд за противоконституционна. "Затова съдът не вижда причина защо при обстоятелствата в делото и наличието на други възможности са били необходими наказателни действия за опит за учредяване на партия, довели до обвиняване и осъждане, което представлява особено тежка реакция на властите", се казва в съобщението. "Нещо повече, чл. 166 от НК от 1968 г. съществува далеч преди Конституцията от 1991 г., от времето на комунистическия режим в България. Целта му е била фактически да предотврати възраждането на "капиталистически" политически партии, съществували преди установяването на режима и съществуващи все още в "капиталистическите държави", а не толкова да защитава религиозната и етническа толерантност в България. (...) Имайки предвид казаното по-горе, наказателното преследване срещу подателите на жалбата заради опита им да учредят политическа партия на религиозна основа се смята за ненужно в едно демократична общество." Решението на съда от 16 юни е с 6 срещу 1 гласа, като българката Мира Райчева е представила защо не е съгласна с колегите си. Според нея критерият "необходимост в едно демократично общество" трябва да се прилага съгласно историческия контекст в България - "пример на Балканите за междуетнически мир", който е "най-голямото постижение на т.нар. преход". "За да определим дали въпросното наказателно преследване представлява пропорционална мярка за защита на ценностите от чл. 11 на Конституцията и неспазването им, санкционирано от чл. 166 на НК, съдът трябва да бъде убеден, че националните власти на базата на приемлива оценка на съответните факти, са приложили стандарти, съответстващи на принципите на чл. 11 на Конвенцията и поради това не са надхвърлили границите си на преценка." Съдия Райчева смята, че българските съдилища и особено районният са действали основателно, взимайки предвид и останалите и последвалите действия на братя Юзеирови, които смятали да поправят "грешката" да бъде представена България в Европа като еднонационална държава и да се борят за признаване на турско малцинство в страна, която не била направила нищо за своите мюсюлмани. Това ясно показвало, че с поведението си двамата застрашават обществения ред и ценностите в Конституцията. "Предвид много ясната връзка между Конвенцията и демокрацията, на никого не бива да се позволява да се позовава на Конвенцията, за да отслаби или нищожи идеи и ценности на демократично общество. Плурализмът и демзокраията се основават на компромис, изискващ различни отстъпки от страна на хора или или групи, които понякога трябва да се съгласят за ограничат част от свободите си, за да се радват на ред и повече стабилност в страната като цяло." Освен това съдия Райчева изобщо не е убедена, че в действителност е имало реално намерение на Росен и Атанас Йорданови да регистрират партия Мюсюлман-демократически съюз. По-скоро, смята тя, целта им е била да разклатят гражданския мир и да предизвикат етническа и религиозна конфронтация.