Изборите в България като цяло през последните години се радват на слаб интерес, но с приближаването на 2 октомври социолозите прогнозират още по-ниска избирателна активност на предсрочния парламентарен вот. Миналата есен гласуваха 2.6 млн. души, като изборите бяха едновременно парламентарни и президентски на първия тур. Преди това, през юли, гласоподавателите бяха 2.7 млн., а още по-рано, през април - 3.3 млн. Електоралната умора и безпътицата вероятно ще снижат още повече броя на отишлите до урните на 2 октомври. Докато миналата година „Продължаваме промяната“ презареди надеждите на доста българи, сега кампанията тече вяло. Липсват идеи и послания. Липсват и нови властови конфигурации в перспектива (трима от старата коалиция обещават да се съберат без четвъртия; ГЕРБ кани ПП, прокламирайки недопустимото), коментира в-к „Сега“.
За самите избори това означава решаваща роля на твърдите електорати. Прагът за влизане в Народното събрание ще падне, малко реални гласове ще доведат до високи проценти и многочислени парламентарни групи. От всичко това печелят ГЕРБ, „Възраждане“, ДПС, отчасти БСП и ДБ. ПП губи, понеже едва през последните три месеца узря, че следва да изгради твърд електорат. Според „Алфа рисърч“ в следващия парламент вероятно ще има
седем политически сили
разчитат на подкрепа отвън
мобилизирала до крайност
