В България близо половината (46%) от обществеността е склонна да се съгласи, че държавата е виновна за повечето проблеми в живота им. 42 на сто е делът на тези, които не са съгласни с такова твърдение, а 12% не могат да кажат. Това показват данните от проучване на социологическата агенция "Галъп интернешънъл" на мисленето на българите към основни възможни авторитети, които регулират отношенията в едно общество: морал, закон, обществено мнение, държава, религия. Изследването е част от поредица, свързана с тридесетата годишнина от началото на демократичните промени, и е проведено в началото на август 2019 г. сред 839 души. То е представително за пълнолетното население на България. Разбира се, спорно е какво точно влага всеки респондент в обобщеното клише за държава, отбелязват изследователите. Но е ясно, че този общ образ включва както различните институции, така и по-цялостното понятие за държавност и власт, респективно всичките им възможни пороци. Очаквано, възрастта (и свързаният социален статус) е от значение за обществените нагласи спрямо ролята на държавата за личното ни благополучие. Най-младите респонденти, между 18 и 25 години (тези, родени след преломната 1989 г.), изглежда, в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкова държавата, за проблемите в живота си. Общо 68 на сто от участвалите в проучването споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а не винаги точно по закон, 19% казват, че това твърдение не се отнася за тях, а останалите 13 процента не могат да преценят. Това мнение се подкрепя от различни демографски групи, отчита "Галъп". Сам се налага изводът, че българското общество по-скоро базира моралните си критерии на някакво усещане за здрав разум, отколкото на законовите детайли.
