На 1 май България и редица държави по света отбелязват Деня на труда и международната работническа солидарност. Денят се отбелязва от 1890 г. с резолюция, приета на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889 г.). На 1 май в много държави по света се припомнят постиженията на организираното работническо движение. Тази дата се свързва с началото на голяма стачна вълна през 1886 г. в САЩ с искане за осемчасов работен ден, в която се включват над 300 000 работници. Правото на труд е основно човешко право, признато от ООН с Всеобщата декларация за правата на човека. На този ден си припомняме и правата за равно възнаграждение за равен труд, справедливо възнаграждение, съответстващо на човешкото достойнство, на здравословни и безопасни условия на труд, на почивка и периодичен платен отпуск, както и на синдикална защита. В България първият опит да бъде отбелязан Денят на труда е през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество. За първи път празникът на труда и на международната работническа солидарност е обявен за официален празник у нас през 1939 г., а от 1945 г. се чества всяка година. С Кодекса на труд (КТ), приет на 21 март 1986 г., 1 май е обявен за официален празник в България, като се е отбелязвал на 1 и 2 май. С изменение в КТ, прието на 30 март 1990 г., Денят на труда и на международната работническа солидарност се отбелязва само на 1 май. По традиция всяка година на 1 май синдикатите у нас организират празнични шествия, концерти и информационни кампании. През 2020 г. и 2021г. Денят на труда у нас не се проведоха профсъюзни шествия и митинги заради COVID-19.
