На 22 септември България отбелязва 114 години от обявяване на своята Независимост. В ранното утро на 22 септември 1908 година княз Фердинанд влиза в двора на църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново и пред миряните в храма изчита манифест, с който провъзгласява страната ни за независима. Затова по традиция център на честванията е старопрестолния град. "Това е един политически акт, един от малкото политически актове, при който българските политици не са се съобразили с мнението на Великите сили, а са го направили ей така на своя глава. Другият, който си спомням е Съединението", разказа д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Честванията започнаха на крепостта "Царевец" в 10:30 часа с военен ритуал и издигане на националното знаме.
Вицепрезидентът Илияна Йотова и кметът Даниел Панов произнесоха празнично слово.
На 22 септември 1908 г. в старата българска столица Велико Търново се състои „Тържественото провъзгласяване на Северна и Южна България в независимо Царство“.
С този акт България не само става независима държава, но официално се завършва процесът на Съединението от 1885 г. на Княжество България с Източна Румелия.
Три са ключовите дати в най-новата ни история, които бележат пътя на България към независимостта.
Те са равностойни по своето значение и за всяка от тях нашият народ е платил с много жертви.
Първата, безспорно е 3 март 1878 г., когато в резултат на Руско-турската освободителна война след 500-годишно турско робство възкръсва Третото Българско царство.
Втората, е Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 6 септември 1885 г.
Този акт ще бъде извършен изцяло самостоятелно от българския народ и неговия елит, носител на най-доброто от възрожденските традиции.
Благодарение на смелостта на младата българска армия и нейния главнокомандващ княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ делото на Съединението е защитено по време на Сръбско-българската война.
То получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г.
За да не се накърни авторитета на падишаха, защото Източна Румелия е трибутарно автономно княжество под негова власт, се използва дипломатическа формулировка. Султанът признава персоналната уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския владетел.
Минавайки през редица политически перипети, България стига до третата паметна дата. Точно 30 години след освобождението, на 22 септември България е обявена за независимо царство
