Парламентарните и президентските избори през 2021 г. в България преминаха под сянката на ниската избирателна активност. До урните в Родината отидоха по-малко от половината българи, а много от тях обясниха решението си с аргумента „нищо не мога да променя“. Няма го онзи хъс и огромно желание, които са имали „старите“ българи от 18-19 век, за да подредят държавата си. А българките днес доброволно се отказват от право, което невинаги са имали и което техните предшественички са завоювали трудно и с цената на много лишения. Това е било така не само в България, но и по света. През 1893 г. Нова Зеландия става първата страна, която дава право на глас на жените. Австралия прави същото в началото на 20-и век, но само за белите жени. Аборигенките (както и аборигените) остават без право на глас в избори до 60-те години. През 1906 г. Финландия става
първата европейска страна
Смеят й се, хокат я и я плашат с тояги
но не и да бъдат избирани
единствената професия за жени
на българските жени да гласуват
се нареждат на опашка пред урните
