Българката Виолета Михайлова от години живее и работи в Канада. Тя е признат майстор грънчар, има свое ателие, активно участва в изложби и базари и омайва жителите на Монреал. През декември 2021 г. сънародничката ни се представя успешно на Монреалския панаир на занаятите, а тази пролет има свой щанд на занаятчийското шоу „One of a kind“ в Торонто, съобщава БТА. Виолета напуска България преди 16 години, след като се дипломира в областта на туризма. Никога не е смятала да напуска Родината, но отива при съпруга си, който вече се е установил в Монреал. Трудност изпитва с езиковата и културната бариера, както и че трябва да промени средата и начина си на живот, който е водила в България. Въпреки това българката пътува много, посещава различни места като турист, среща се с различни хора, усвоява културата на общуването в Канада. И тогава решава да си устрои грънчарско студио, където вече осем години сътворява красота и изящество за своите посетители и клиенти. „Когато детето ми тръгна на училище, реших, че е време да си създам отново онова райско за мен кътче, което ми носи истинско удовлетворение в работата. Уповавайки се на предишният ми опит, през 2015 г. влязох в ателието си само с едно колело, една пещ и безкрайна вяра в себе си“, обяснява Виолета. В Канада има занаятчии, в това число и много керамици, с установени традиции в изработването на съдове. „Опитвам се да разширя кръгозора на клиентите ми. Някои от тях не са и чували за България, а други са я посещавали. Но всички долавят, че съм различна като стил, като начин на изработка на предметите, като техники на декорация и най-вече като качество“, споделя българката. Всичко това изисква от Вили голяма самодисциплина, повече усилия и търпение, както и нестихваща вяра в способностите й. Липсват й обаче най-близките й хора, както и родният й край. Ако България беше глинен съд, как би изглеждала? „Не знам защо, но първият съд, който изплува в съзнанието ми, е Питагоровата чаша. Това е малък, но доста сложен съд, изваян майсторски и предназначен за една от най-ценните напитки след водата – виното, даващ страхотен урок на осмелилия се да злоупотреби“, категорична е българката. Тя не налага българските традиции в грънчарството, а се вдъхновява от канадските форми и ги трансформира според своите разбирания и виждания, като начин на изработка на предметите, като техники на декорация и най-вече като качество. Виолета вярва, че всеки един човек в Канада може да изкарва хляба си с ръцете, носейки красота и изящество като нея в изработката на грънците.