България попада в челото на тревожна статистика - страната е втора в ЕС по риск от бедност и социално изключване сред младите хора, а по дял на забременелите в тийнейджърска възраст е на първо място. България е и сред страните с най-много младежи, страдащи от затлъстяване. Това показват заключенията в доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) за неравенствата в достъпа на млади хора до информация и услуги за подкрепаа, за преиода до 2016 г. 14% на сто от младите европейци между 18 и 24 години са били в риск от депресия, като най-голям е рискът в Швеция, следвана от Естония, Малта, Холандия и Великобритания. В Европа има и сериозни различия сред младите хора по отношение достъпа до здравеопазване. Цената, която те често трябва да плащат, се оказва проблем за почти три четвърти от хората между 18 и 24 години в Кипър. Според доклада в България младежите между 12 и 24 години за периода 2011-2016 г. са намалели от 18 до 12 на сто от цялото население. Намаляване се отчита и в повечето държави членки на ЕС, изключение правят Дания и Холандия, където младежите леко са се увеличили, а в Австрия, Люксембург, Швеция и Великобритания процентът им е останал непроменен. През 2016 г. в ЕС е имало около 39.4 милиона младежи между 18 и 24 години и 32.7 милиона между 12 и 17. Според Евростат през 2016 г. 29 на сто от хората във втората възрастова група в ЕС са били в риск от бедност и социално изключване. Най-голям е процентът им в Румъния и България, съответно 52% и 48 на сто. Най-малък е този риск във Финландия - 12% на сто и Дания 16%. Лицата, изложени на този риск в другата възрастова група - между 18 и 24, са били 31 на сто, като най-ного са в Гърция - 50%, Румъния 46% и Дания 45%, а най-малко в Чехия и Малта - с по 17 на сто. В тази група в България те са 44 на сто. През 2016 г. най-ниско ниво на тежки материални лишения има в Австрия, Дания, Финландия, Германия, Люксембург и Холандия - и при двете групи те са под 5%, а най-висок е в България - 39% между 12 и 17 и 35 на сто между 18 и 24 години. Според проучване на Евробарометър през 2016 в 20 държави от ЕС повече от половината хора между 16 и 30 години са се чувствали маргинализирани заради икономическата криза. Най-високи са нивата в Гърция, където те са 93 на сто, следвана от Португалия, Кипър, Испания, Хърватия и Италия, а в в България те са 72%. През 2016 година 14 на сто от европейците между 18 и 24 години са били в риск от депресия, като най-много те са сред младите шведи - 41, а най-малко в Словакия - под 1%), за България процентът също е по-нисък - около 6%. По-склонни към депресия са младите жени между 15 и 24 години, в сравнение с младите мъже. В България жените в тази група със симптоми на депресия през 2014 г. са били 3.8%, а мъжете – 0.6 на сто. Интересното е, че в България, при сериозен проблем, или когато се чувстват депресирани младите между 18 и 24 години най-често търсят подкрепа от семейството си и на второ място от приятели, но не търсят помощ от специалисти. Проучване на СЗО през 2014 г. сочи, че 6% от европейците на 15 години са били с наднормено тегло или са страдали от затлъстяване. Най-високи са тези нива в Малта, Гърция, България и Уелс. По-висок е процентът на затлъстяване сред момчетата. Най-големи разлики между двата пола има в България - затлъстели или с наднормено тегло са 11% при момичетата и 24 на сто при момчетата, следват Гърция, Унгария, Италия и Полша. Според данни на Евростат за 2015 г. най-висок процент бременни в тийнейджърска възраст между 15 и 19 години има в България и Румъния - съответно 3.9% и 3.5% спрямо средното за ЕС 1.1 на сто. Най-нисък е в Холандия, Дания и Швеция. В България и Румъния е висок и процентът на забременяванията на млади жени между 20 и 24 години - по 7 на сто и в двете странии. Интересна в това отношение е Великобритания, където през 90-те години се отчиташе най-високият процент бременности преди навършване на 20 години. Между 2000 и 2014 г. обаче този дял намаля наполовина. Факторите за това са по-дълго оставане на младите в образователната система и по-добър достъп до контрацепция, както и нова стратегия и медийна кампания за сексуално образование. Във Великобритани са вложени и повече пари за справяне с проблема в по-бедните области, където се отчита най-големият спад. В България се наблюдава липса на специализирани познания и умения по въпросите за сексуалната ориентация и половата идентичност сред социалния и здравния персонал в България, особено в малките градове. Според проучвания на Евростат от 2010 и 2014 г. сред деца между 10 и 16 години тормозът е най-често срещан в балтийските държави и сред френскоезичната общност в Белгия. Най-сериозен ръст има във Великобритания. Рядко се среща в Чехия, Италия и Швеция, а най-сериозен спад има в Румъния. В България имаспоред данни само за 2014 г. процентът на сблъскалите се с този проблем деца е четвъртият най-висок - 15 на сто. По отношение на кибертормоза само 4% от младите хора са заявили, че редовно стават жертва, като най-висок е процентът в някои страни от Източна Европа, а също и във Великобритания и Ирландия. Според данни от Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании младите българи между 15 и 24 години са най-уязвими в употребата на наркотици. Най-често използваната дрога е канабис, следват екстази, амфетамини и кокаин.