В Моасак е време за бране на първите летни плодове. Само че в тази община в Югозападна Франция, където земеделието е основен поминък, сезонните български работници в селското стопанство неволно се озоваха в центъра на кампанията за местните избори, които крайната десница може да спечели. "Нищо не сме искали! Ние сме честни хора. Вършим работа, каквато никой французин не ще и да пипне. По цял ден работим на полето в дъжд, студ или адска жега", ядосва се Георги*, петдесетинагодишен български ром с загоряло лице. Той разговаря с журналист на АФП в българска бакалия в центъра на града и не е единственият, възмутен от ситуацията. От няколко седмици общността на българските роми - наброяваща в разгара на лятото около хиляда души при общо 13 000 жители на Моасак - се озова в центъра на електоралната битка преди втория тур на общинските избори във Франция на 28 юни. Без да ги обвинява директно, кандидатът на крайната десница Ромен Лопес (получил 47 процента на първи тур) води кампания срещу "нецивилизованите и нощната врява". Той обещава да "възстанови реда" и центърът на града отново да бъде "чист и спокоен". Седнал в кафене до известното абатство "Сен Пиер", обект от световното наследство на ЮНЕСКО, този бивш парламентарен сътрудник на Марион Марешал, племенница на крайнодясната лидерка Марин Льо Пен, казва, че иска направи Моасак отново привлекателен за туристи. Трийсет и една годишният кандидат казва, че "улиците са покрити с боклуци", но признава, че "в Моасак няма несигурност" и че дори обирите са намалели през последните години. Ако иска да остане в Моасак, българската ромска общност "трябва да постъпи като баба ми и дядо ми (дошли от Испания), да се асимилира, в това няма нищо страшно", отсича той. През миналото десетилетие община Кастел Саразен и особено град Моасак станаха местата с най-голяма концентрация на български роми във Франция. Това се дължи на нуждите на селското стопанство, обяснява в доклад Стефан Алтасер, независим изследовател, специалист по Балканите. През годините много от тях се установиха трайно в Моасак, както преди това, през 70-те години, са правели мароканските сезонни работници. Според Франсоаз Рок, местната председателка на Националната федерация на производителите на плодове и селскостопанска продукция, тази чуждестранна работна ръка е важна за департамента. "Тук винаги ще намерят работа", казва тя.
