На масовите демонстрации в Беларус бяха отправени призиви за оставката на президента Александър Лукашенко. Работниците в заводи от основно значение, в компании и в държавната телевизия обявиха стачка. Това накара беларуския лидер да отправи молба за помощ през уикенда и да заяви, че трябва незабавно да разговаря с руския президент Владимир Путин, пише в. "Вашингтон пост". На Лукашенко бе дадена възможност да отправи молбата си по време на два телефонни разговора с Путин в събота и в неделя. Беларуският президент впоследствие заяви, че Москва има готовност да предостави "цялата си помощ" при "първото искане" за това - прикрита заплаха срещу опозиционното движение, което обвинява Лукашенко, че е нагласил резултатите от президентските избори, произведени на 9 август. Обещанието на Русия за помощ обаче изглежда е само формално и след месеци на отказ на Лукашенко от по-близки отношения с Москва, подкрепата на Путин не е сигурна, отбелязва вестникът.
Търканията в традиционно близките отношения между Русия и Беларус започнаха да се проявяват в края на миналата година, след като Лукашенко се противопостави на идеята за образуване на съюзна държава - нещо, за което двете страни се договориха през 1999 година. Москва се опита да използва в своя полза споразумението с Минск за продажба на петрол с намаление и след като през декември двете държави не успяха да се договорят за нова цена, Русия временно преустанови доставките. В резултат на това негативната риторика на Лукашенко срещу Русия се засили, отбелязва американското издание. Русия подкрепи преизбирането на Лукашенко, но "не даде сигнал какво би направила при голяма политическа криза и действия от революционен характер", заяви експертът Артьом Шрайбман. Москва не реагира автоматично на всички революции по границите си, пише "Вашингтон пост", като припомня за ненамесата на Москва в събитията в Армения през 2018 г. и в Киргизстан през 2010 година. Отчасти това се дължи на факта, че привържениците на тези опозиционни движения не изразиха антикремълски настроения, обобщава всекидневникът. Беларуският държавен глава Александър Лукашенко "не успя да открие мнозинство в малцинството", пише pyk руският в. "Комерсант" под заглавие "Изгубилият победител". След нестихващите протести в страната срещу обявената му победа в президентските избори на 9 август Лукашенко реши вчера да даде сражение на опозицията на нейна територия - на улицата. Властите изкараха привържениците си на площад "Независимост" в центъра на Минск - явно с надеждата да демонстрират, че са повече от техните противници. Последва ответен протестен митинг с мащаб, невиждан дотогава в Беларус, описва вестникът "кулминацията на протестите" в беларуската столица, потушавани довчера с кърваво насилие от властта. "Новая газета" избира за тема на днешния брой "зверствата" на беларуските бойци, помествайки линкове към съобщения за най-малко двама убити, хиляди арестувани, мнозина изтезавани или осакатени. Близо 200 000 демонстрираха в неделя в Минск с искане за оттегляне на Лукашенко, изчисли Ройтерс. Според агенцията провластовият митинг е събрал 5000. Президентската пресслужба съобщи, че в президентските думи там са се вслушвали 75 000 души - нещо трудно за вярване, посочва "Комерсант". "В уличния дуел Александър Лукашенко като политик бе смъртоносно ранен. Впрочем, не - убит", заключава изданието. Опозицията твърдеше, че участниците в митинга, подкрепил властта, са били докарани насила. Те самите обаче разказаха пред "Известия", че са пристигнали доброволно и съвсем искрено подкрепят "бащицата" Лукашенко, заявява всекидневникът. Протестът и контрамитингът минаха без арести, подчертава "Известия" в заглавие на друг материал. На провластовия митинг "постоянно се говореше, че всички митинги на опозицията са платени, че там работят провокатори, дошли от Русия/Израел/Украйна/Литва/Полша/САЩ/Великобритания", се казва в репортаж на руската агенция РОСБАЛТ. "Комсомолская правда" припомня протестите в Украйна от 2013/2014 г., свалили тогавашния президент на страната Виктор Янукович. Беларусите не искат Майдан в обичайния смисъл на думата, но не знаят как да настояват за своите искания. На своя митинг Лукашенко "даде ясен сигнал, че отстъпки няма да има. Опозицията може да се надява само на Запада (. . .) Но Западът нищо не прави безплатно. И след днешната еуфория може да последва много як махмурлук", предупреждава вестникът. "През последните дни западното съучастие в беларуските събития става още по-очевидно", пише "Росийская газета". Според московския официоз Западът подтиква беларусите - по-специално чрез анонимни Телеграм канали, към "цветна революция" с "кръв по улиците и разцепление в елитите", "реализирайки сценария (. . .) от Украйна, Сърбия и Грузия". Беларуските държавни медии избягват острите теми, съответно Лукашенко "губи информационното поле". Сега "неизбежно и неотвратимо" ще последва загуба на политическото поле и смяна на властта, прогнозира руският сенатор Алексей Пушков, цитиран от "Лента". Според експерти, говорили пред "Взгляд", Лукашенко има все по-малко шансове да задържи властта и положението в Беларус може коренно да се промени в най-скоро време. "Само чудо може да спаси Александър Григориевич", смята руският политолог Евгений Минченко. Ако изпрати войски, Лукашенко ще си навлече санкции от Запада, а и отношенията му с Русия "не са много гладки", добавя той. "Не бих се учудил, ако президентът подаде оставка в близките дни. Инак ни очаква разширяване на стачното движение и щети за беларуската икономика. Така Лукашенко просто ще разруши всички постижения, осъществени от Беларус под негово ръководство", казва аналитикът от Минск Дмитрий Болкунец. Стачките в беларуските заводи са само "относителна" опасност за Лукашенко в икономически план, но огромна опасност в социален аспект, защото дестабилизират допълнително страната, изтъква пред "Ведомости" руският аналитик Андрей Суздалцев. Лукашенко твърде много разчита на силовите структури, но те го подкрепят, само защото хората, излезли на улиците, ще пометат и тях самите, коментира за "Свободная преса" руският наблюдател Александър Перенджиев. "Но това не означава, че силовите структури са "за" Лукашенко. При всеки удобен случай те могат да го премахнат и да се опитат да задържат нещата самостоятелно. Може би ще въведат полувоенен режим", допълва той. "Независимая газета" разсъждава каква ще е "външнополитическата ориентация на лукашенковска или постлукашенковска Беларус". Дори Лукашенко да обяви, че скъсва изцяло с Москва и е готов да влезе в ЕС и НАТО, за западните политици просто ще е невъзможно да сключат съюз с "единствения диктатор в Европа", както го наричаха там четвърт век. Цялата мощна западна машина за информационни войни е нагласена за антилукашенковска пропаганда и не може в миг да направи завой в обратна посока, пише изданието. Междувременно самият Лукашенко не може да се задържи на власт или дори просто да излезе достойно в пенсия без подкрепа отвън. Реално погледнато, може да получи такава подкрепа само от Москва и от Пекин, добавя "Независимая газета".
