Северен сегмент от Великата китайска стена, забравен от историци и учени, не е изграден с цел да блокира нашественици, а по-скоро да контролира движението на хора и добитък, предаде Франс прес, позовавайки се на изследване на израелски археолози. Когато изследователите за първи път картографират изцяло 740-километровата Северна линия на Великата китайска стена, известна като Стената на Чингис хан, откритията им оспорват досегашните предположения. "Преди нашето изследване повечето хора смятаха, че целта на стената е да спре армията на легендарния завоевател Чингис хан", казва Гидеон Шелак-Лави, ръководителят на продължилото две години изследване. Северната линия, по-голямата част от която лежи в Монголия, обаче е относително ниска и е близо до пътища, което навежда на мисълта, че предназначението й не е с военна цел. "Според заключението ни функцията й е била по-скоро за наблюдение или блокиране на движението на хора и добитък, вероятно за облагане с данъци", казва Шелак-Лави. Изследователят допуска, че хората са търсили по-топли южни пасища по време на застудяване през Средновековието. Изграждането на Великата китайска стена, разделена на секции, чиято обща дължина е хиляди километри, започва през трети век преди Христа и продължава с векове. Северната Линия е конструирана между 11-и и 13-и век. Екипът на Гидеон Шелак-Лави, включващ израелски, монголски и американски изследователи, е използвал дронове, сателитни изображения с висока разделителна способност и традиционни археологически средства, за да картографира забравената и дори "пренебрегвана" от съвременните учени част от Великата китайска стена.
