След 42 години в космоса и почти 18 милиарда изминати километри, сондата "Вояджър 2" изпрати данни за границата между хелиосферата и междузвездното пространство. "Границата е много ясна. "Вояджър 2" я е преминал за по-малко от един ден" - каза Джон Ричардсън, един от съавторите на изследванията. Космическият апарат е навлязъл в междузвездното пространство на 5 ноември 2018 г., на повече от 17,7 милиарда км от Земята.

Анализирайки данните, специалистите установиха формата на огромния магнитен балон, който обгръща Слънчевата система. Те изложиха откритията си в шест отделни статии в сп. "Нейчър Астрономи". Слънчевият вятър - безкрайният поток от заредени частици, излизащи от външната атмосфера на Слънцето, създава огромен защитен балон около Слънчевата система, наречен хелиосфера. Границата на Слънчевата система - мястото, където свършва слънчевият вятър и започва междузвездното пространство, се нарича хелиопауза. Научните инструменти на "Вояджър 2" регистрираха внезапна разлика в плътността на плазмата и магнитните частици при преминаване през хелиопаузата. Самата хелиопауза пък изглежда много по-тънка от очакваното. Сондата за първи път измери температурата, плътността и скоростта на слънчевите и междузвездни ветрове, както и характеристиките на магнитните полета и космически лъчи. Плазмата - четвъртото състояние на материята след твърдото, течното и газообразното, в междузвездното пространство е значително по-плътна, отколкото в хелиосферата, а температурата е по-ниска. Резултатите показват също, че хелиосферата е симетрична, поне в двете точки, пресечени от "Вояджър 2" през 2018 г. и от "Вояджър 1" през 2012 г. Сондите "Вояджър" са изстреляни през 1977 г., за да изследват Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. След приключването на тази мисия те продължават да работят.