Върховният касационен съд потвърди присъдата на Апелативен съд – Пловдив, с което кметът на община Септември Марин Рачев е осъден за избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Решението е окончателно. Марин Рачев е признат за виновен за това, че от 14.02.2005 г. до 05.04.2007 г. в гр. Пазарджик, в качеството си на едноличен търговец и при условията на продължавано престъпление, е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери на обща стойност 118 923,68 лв.. Той е осъден на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. Изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 4 години. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на държавата сумата от 115 106, 01 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди. Срещу Рачев бе повдигнато и обвинение през септември от Специализираната прокуратура за умишлена безстопанственост в размер на над 226 хиляди лева, колкото са причинените щети на община Септември. Тричленният състав на ВКС намира касационната жалба за неоснователна. Установено е също, че 15 бр. подадени месечни справки декларации по ЗДДС и 1 бр. годишна данъчна декларация по ЗОДФЛ са подписани от съпругата на подсъдимия, а не от самия Рачев. Поради това прокурорът е поискал да се изменят първоначалните две обвинения, които да се обединят в едно, а именно – за престъпление, състоящо се от 16 деяния, като е увеличена и продължителността на инкриминирания период от 14.02.2005 г. до 05.04.2007 г. Искането на прокурора е допуснато изцяло. Според съдебния състав на ВКС така постигнатият краен резултат е правилен, тъй като е съобразен с изискванията на действащия процесуален закон. Затова съдебният състав на ВКС не споделя възражението, че първоинстанционният съд е бил предубеден и е лишил подсъдимия от справедлив процес. При осъщественото изменение на обвинението съпругата на подсъдимия е записана с неточно собствено име, което отново по искане на прокурора е отстранено от съда. Касационният състав приема, че дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е от категорията на съществените, тъй като с посочване на точното собствено име на съпругата на Рачев по никакъв начин не е нарушено правото на защита на подсъдимия, още повече че първоинстанционният съд не „самоволно“, а по искане на прокурора е допуснал желаната корекция във вече измененото обвинение. Според върховните съдии предявеният граждански иск за причинени имуществени вреди към момента на приемането му за съвместно разглеждане в наказателния процес не е бил погасен по давност. Съдебният състав на ВКС приема, че мотивите на въззивното решение удовлетворят стандартите за посочване на възприетите факти и за анализ на доказателствената съвкупност. Според върховните съдии наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, тъй като е съответно на тежестта на извършеното престъпление и проявата на по-голямо снизхождение не би била оправдана, тъй като не биха се постигнали целите на наказанието по чл. 36 от НК.