„Врагове“ вместо „душмани“, „браво“ вместо „аферим“, „феодален владетел“ вместо „бей“ и още около 6000 архаични думи са били заменени със съвременни в романа на Иван Вазов „Под игото“. Творбата, която се е превърнала в световна класика с преводи на 65 езика, сега е била подложена на своебразен „превод“ и на български, за да стане по-разбираема за младите. Това предизвика възмущение и спорове "за" и "против" в социалните мрежи. В ново издание на "Под игото" например „гологлав“ е бил заменен с мъж без калпак, защото младите разбират под това човек без коса или с бръсната глава, обясни авторката на редакцията Нели Стефанова. Обяснено е още, че чемшир е вечно зелено дърво; чучурче – чешма, изворче; глъчка – гласове, а ятаган – сабя. А също, че гарибалдейка е късо палто, онбашия - турски полицейски началник, а комат хляб - парче хляб. “Промените са направени целенасочено с цел турските думи да бъдат заменени с думи от славянски произход”, обясни още Стефанова пред bTV. Тя допълни, че някои от децата в ученическа възраст разговарят на английски и езикът на съвременните млади хора се различава драстично от езика на „Под игото”. ” Всички пояснени думи са отговор на въпроси, зададени от шестокласници", каза още Стефанова. Тя допълни, че са се допитвали до самите деца как разбират тези думи и именно те са казали, че ятаган е сабя. Нели Стефанова уточни още, че има две издания, като едното включва оригиналния текст на „Под игото” с 4200 пояснения в скоби. Самите шестокласници, които изучават „Под игото“, признават, че разбират повечето думи в романа. Учителки пък споделят, че децата не учат целия роман, а само отделни глави. Според тях е важно да се запази духа на романа и призова Иван Вазов да не бъде променян. Езиковедът Владислав Миланов от Софийския университет призова децата да не бъдат подценявани. „Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този начин. В оригиналния текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума”, каза Миланов. Според него голяма част от „преведените” думи са некоректно представени и те по-скоро ще подведат децата, а няма да ги улеснят. Издателят Манол Пейков е на мнение, че трябва да се чете повече, за да може езикът да се обогатява. „Турцизмите са много характерна част от тази епоха и са част от нашия живот дори и днес”, допълни той.