Помните ли „Лавина“ на Блага Димитрова?! Онова чисто, снежно, планинско приключение?! Романът за човешките взаимоотношения, за приятелството, за любовта, за радостите, но и за страховете! На 2 януари се навършиха 98 години от рождението на голямата българска поетеса, писателка, литературен критик, дисидент и политик на България. Тя издъхна на 2 май 2003 година, на 81-годишна възраст, след сериозно онкологично заболяване и тежък инсулт в спешната болница „Пирогов“.
Две дати, а по средата им цял един живот...
поне една своя „Лавина“
Пътеките те водят, накъдето им скимне.
След залеза...
След залеза на всяка обич,настъпва болка и тъга.След залеза на всяка вечеростава мрак и тишина.Когато някой си отива,ти нямаш сили да го спреш.Когато видиш, че една любов умира,ти не можеш с нея да умреш.Разбираш, че мечтите са измама,че си обичала, а обич няма,че споменът е болка отлетяла,че си била щастлива, а не си разбрала.Блага Димитрова в цитати
„Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние. Ние сме, когато станем своята противоположност. Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си. Ние сме онова, което прави от нас любовта.“ „Всеки иска да бъде първи. Оттам произтичат паданията от скалите, забавянето, връщането от сред път, тъпченето на едно място. Никой не е съгласен да бъде по-назад. Човек още не е дорасъл да бъде втори.“ „Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли. Да изненадаш света с някакво откритие… Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.“ „Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва. Още никой не е открил пряк и лесен път към истинския себе си. Тоя път заобикаля през другите. За да разбереш себе си, трябва да разбереш другите. Грешки съпътствуват това лутане към себе си. За да се откриеш, е нужна смелост, вътрешна освободеност, право на експеримент“.
