Върховният съд в постанови, че имигрантите, за които има задействани бързи процедури за депортиране, не могат да обжалват отказз за убежище във федералнен съд, като констатират, че бързата депортация не им гарантира правото да минат през всички съдебни инстанции и не им сигурява конституционна защита срещу незаконно задържане и депортиране. Със решение 7 срещу 2 гласа съдът заяви, че лицата, търсещи убежище, които правителството се опитва да депортира по бързата процедура, нямат право да търсят правото да се явят пред съдия, който да постанови дали задържането им и отстраняването им от страната са законни Имигрантите, минаващи границата на САЩ, са изправени пред бързи депортации, освен ако не докажат пред служител за даване на убежище, че имат основателна причина да се страхуват от преследване или измъчване в техните страни. Ако се установи, че търсещият убежище се страхува с основание да не бъде наранен, той е изправен пред продължително производство пред съдия по имиграцията. В такъв случай на този имигрант се разрешава да поиска освобождаване от депортиране и да кандидатства за убежище. Ако констатацията за достоверния страх е отрицателна, мигрантите могат да подадат жалба пред имиграционния съдия.
