В Берлин днес започва процес, който може да засили германско-руското напрежение. Пред съда ще се яви предполагаемият извършител на убийство в центъра на германската столица на чеченски опозиционер. Подозира се, че обвиняемият е действал по заповед на Москва. Заподозреният Вадим К. е обвинен, че през лятото на 2019 г. е застрелял живеещ в Германия грузински гражданин от чеченски произход - 40-годишния Торнике Кавтарашвили. 55-годишният руснак, който до момента мълчи при разпитите, ще бъде съден от специализиран трибунал, който гледа дела, свързани с националната сигурност. Процесът започва в обстановка на трайно напрежение между Берлин и Москва. Неотдавна то се изостри заради предполагаемото отравяне на руския опозиционер Алексей Навални, който беше приет за лечение в Германия. Тестовете, направени в Германия, които бяха потвърдени от Франция и Швеция, доказват, че 44-годишният опозиционер е бил отровен с "новичок", нервнотоксично вещество, разработено от бившия Съветски съюз. Това е най-новата криза, която се прибавя към поредицата от събития, породили дипломатическо напрежение между Берлин и Москва - от кибернападението срещу Бундестага през 2015 г., което се твърди, че е дело на Русия, до геополитическите разногласия заради анексирането на Крим от Русия, положението в Сирия и либийския конфликт. Убийството е станало на 23 август 2019 г., посред бял ден, в парка Тиргартен в центъра на Берлин. Руснакът, който се придвижвал с колело, се доближил до жертвата си и първо стрелял по нея от разстояние с пистолет със заглушител, а след това я довършил с два куршума в главата от упор, се казва в обвинителния акт на федералната прокуратура, занимаваща се с делата за тероризъм. Свидетели описват станалото като "екзекуция". Заподозреният е бил задържан в близост до местопрестъплението и оттогава е в ареста. Прокуратурата е убедена, че убийството е поръчано от Москва. "Свързани с централното правителство на Руската федерация органи" са възложили на обвиняемия "да ликвидира грузинеца от чеченски произход Торнике К.", заяви тя. Предполагаемият наемен убиец е изпълнил "тази държавна задача било срещу заплащане, било защото е споделял мотивацията на клиентите си да убие политически опозиционер и като наказание за участието му" в конфликт срещу Русия. Жертвата е бивш чеченски сепаратистки лидер, който се е бил срещу руските сили между 2000 и 2004 г., а от 2016 г. е живеел със семейството си в Германия, където поискал убежище. Кремъл винаги е отричал да е замесен в това убийство. Ако подозренията се потвърдят, това ще е "зрелищен случай на държавен тероризъм" на германска земя, пише сп. "Шпигел". Според списанието и платформата за разследваща журналистика "Белингкет" предполагаемият убиец Вадим Красиков е бил обучен от руската Федерална служба за сигурност. Преди убийството той посетил като турист Париж и Варшава. Аферата напомня друго приписвано на Москва деяние - отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания през 2018 г., което предизвика бурна реакция в западния свят. В края на 2019 г. Германия експулсира двама руски дипломати в знак на протест срещу липсата на съдействие в разследването, а Москва отвърна с експулсиране на двама германски дипломати. Външният министър Хайко Маас заплаши с допълнителни санкции срещу Русия "в зависимост от развитието на разследването", но нови санкции не бяха наложени. Ако процесът, който ще продължи до януари 2021 г., завърши с доживотен затвор за обвиняемия, който е бил разпознат от множество свидетели, ще е по-трудно да се установи, че в убийството са замесени руските тайни служби, подчертават германските медии. Освен ако обвиняемият реши да проговори и да потвърди тезата на прокуратурата.