Армията няма кадри, техника и средства. Това бе констатирано за пореден път от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) към президента в понеделник, на което бе обсъдено състоянието на въоръжените сили в контекста на ескалиращото напрежение около Украйна. КСНС излезе с общи препоръки за решаване на проблемите в армията, които през последните десет години многократно са били формулирани. Въпреки общото съгласие за преодоляване на дефицитите, те изискват милиардни инвестиции, които държавата трудно осигурява. Освен това военното министерство не разполага и с необходимия административен капацитет да реализира и да управлява успешно милиардните военни проекти. “Темпът на модернизацията на Българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Проектите за модернизация на видовете въоръжени сили не се развиват балансирано“, каза президентът Румен Радев.

Прочети още

Той отбеляза, че заради тези проблеми има неизпълнение на поети съюзни ангажименти и нараства рискът за здравето и живота на военнослужещите. Българската позиция за кризата около Украйна не бе коментирана публично и няма промени по нея. Участниците в КСНС се обединиха, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международния тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства. Страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване с нови образци техника и развитие на иновативни технологии с военно предназначение. Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високотехнологични въоръжени сили е все по- отчетлив, отбеляза президентът.

Нова програма и обсъждане на финансирането й

Тази година бюджетът ще е около 1.7% от БВП

Да не се допуска забавяне по големите проекти

Пак ще се обсъжда как да бъдат привлечени войници

Предложенията на КСНС

  1. Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи:
  1. Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии "Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.;
  2. Министерският съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. "Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.
  3. Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България.
  4. Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.
  5. Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната.
  6. Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO’s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).

Позицията за Украйна