Напрежението в международната политика нарасна неимоверно през последната година, а на Стария континент се разрази война с участието на водеща ядрена сила срещу противник, подкрепян от друга такава. Според повечето анализатори в този напрегнат период шансовете да ескалация до ядрен конфликт са силно увеличени, а някои дори смятат, че ситуацията е по-взривоопасна дори от Карибската криза от 1962 година. Това става на фона на драстични климатични изменения, които се усещат все повече и повече на много места на планетата. Не е чудно при това положение, че хората все по-често се замислят до какво може да доведе всичко това, а опасенията от конкретната ситуация ги карат да мислят и за други възможни заплахи пред човечеството. Покрай войните и климата по-рядко се сещаме за други възможности за глобална катастрофа, която може да срине цивилизацията, като удар на космическо тяло в Земята или световна пандемия, но това също са реални опасности с катастрофален потенциал. Има и множество мрачни сценарии, водещи до тоталния срив и хаоса. Къде е най-вероятно да се оцелее, ако настъпи събитие или система от фактори, които да разрушат човешката цивилизация? Проучване на учени от САЩ определи кои са страните, които дават най-големи шансове. Изненадващо в първата петица няма нито една от най-големите по територия държави. Глобален апокалипсис: Кои страни имат най-добри шансове да го преживеят? Според изследване, ръководено от професор Алън Джоунс, директор на Global Sustainability Institute към Anglia Ruskin University (ARU), най-добри шансове за оцеляване при глобална катастрофа има в Нова Зеландия, следвана от Исландия, островният австралийски щат Тасмания, Ирландия и Великобритания.

Критериите са най-различни, като защитени граници, възможност за производство на храни, достатъчно енергия и производствена инфраструктура и др. По думите на Джоунс това класиране, в което голяма страна като САЩ е едва шеста, се дължи главно на един много важен фактор: изолацията. „Главната причина САЩ да не са на предна позиция е нашият критерий за изолация. Той показва колко са уязвими страните от криза при съседите, ако се получи тотален срив. В това отношение островите се справят много по-добре от страните със сухопътна граница“ - казва професорът, цитиран от „Сън“. В изследването, публикувано в списание  Sustainability, учените разкриват и как фактори като унищожаването на околната среда, ограничените ресурси и взривното увеличаване на населението на места могат да доведат до разпад на цивилизацията. Те окачествяват климатичните промени като „мултипликатор на риска“, който прави нещата още по-лоши. Според учените при вариантите, в които цивилизацията може да са срине без катастрофално събитие като ядрена война, в зависимост от факторите това може да стане както бързо, така и в течение на доста години. Глобален апокалипсис: Кои страни имат най-добри шансове да го преживеят? Нова Зеландия например е посочена като място, в което цивилизацията може да се запази в известна степен, защото там е възможно да се съхрани високо ниво на технологичен, социален и организационен ред. Същото с различна сила важи и за останалите острови в първата петорка. Те са класирани в предни позиции като добри за оцеляване маста, защото могат да просъществуват без или с минимална помощ отвън. Освен това те имат към момента относително хладен климат и могат да продължат да се радват на относителна стабилност въпреки пълзящите негативни изменения в климата на планетата. Оцеляването на човешката цивилизация в Британия, въпреки че е поставено като възможности преди САЩ, е най-проблематично от всички посочените по-горе в списъка страни, защото тя има проблем със самодостатъчността. Нейната земеделска земя може да не е достатъчна, за да подсигури бъдещо нарастване на населението. Проф. Джоунс подчертава, че мащабните промени може да станат факт още в идващите години или десетилетия. По думите му те могат до доведат до упадък на човечеството и са „животопроменящи“. В проучването екипа се е постарал и да препоръча действия за съпротива на разрушителните ефекти, особено по отношение на страни "с най-неблагоприятни стартови условия".