48-годишната Даниела Молинари е изоставена като дете в болницата на град Комо. Сега е болна от тумор и единствената й надежда за живот идва от експериментално лечение, в което е необходимо да се направи генетично изследване на рождената й майка, пише 24 часа. Без генетичната карта на жената, която на 19 г. ражда Даниела в болницата “Сант Анна” в Комо и се отказва от нея, лечението й не може дори да започне. Детето навремето е било преместено в сиропиталище и на две години е било осиновено от семейна двойка от Милано. От месеци Даниела е подложена на истинска Голгота. Екип на Съда за малолетни, който се стреми да гарантира спазването на конституционните права и на двете жени – биологичната майка и нейната дъщеря, опитва да направи всичко възможно, за да помогне на едната и да гарантира анонимността на другата.

Майката на Даниела, която живее в малко село в провинция Ларио, до езерото Комо, първоначално се противопоставя категорично на апелите да се подложи на кръвно изследване. Това би било достатъчно, за да се направи генетична карта и да се помогне на Даниела. 48-годишната жена апелира дори чрез интервюта във в. “Кориере дела сера” и “Република”, тъй като за нея това е единствената искра надежда. Мнозина в Италия са потресени от коравосърдечието и липсата на хуманност у биологичната майка, дори без да познават историята й. Самата Даниела по професия е психолог и се грижи за млади хора с психически разстройства в една асоциация. Майка е на две деца и няма време за губене, защото туморът в гърдата й е в много напреднал и агресивен стадий. Експерименталното лечение, което може да опита, е последната ѝ надежда. “Моля те да размислиш. Отказвайки да се подложиш на кръвно изследване, осъждаш мен и двете ми дъщери, едната от които е едва 9-годишна. Осъждаш цяло едно семейство”, зове Даниела чрез медиите биологичната си майка. Никой не може да разбере отношението на майката в тази ситуация на живот и смърт, въпреки че е гарантирана анонимността й. Никой не може да предположи, че изоставеното от нея в болницата бебе часове след раждането му може да е последствието от насилие и изнасилване. Затова и да не иска да има повече нищо общо с това дете, за нея всичко, свързано с него, е болезнен спомен. “Питам се как можеш да заспиваш вечер, как можеш да живееш с мисълта, че си отказала да направиш кръвно изследване в пълна анонимност, което няма да промени абсолютно нищо в живота ти, но би позволило на мен да отгледам 9-годишната си дъщеря, която има право на майка”, проплаква в откритото си писмо Даниела. В периода на локдаун по време на пандемията тя се надява до последно на обрат в отношението на една жена към детето, което е родила, въпреки жестоката история, довела до това. В крайна сметка след месеци майката се съгласява да се подложи на генетично изследване. За Даниела това означава въздишка на облекчение и надежда за излекуване.