ЕМИЛИЯ МИЛЧЕВА, Deutsche Welle Кирил е програмист, създава софтуер с отворен код. Живее в родната къща на родителите си в малко градче край София, но почива на остров Бали. Айхан е от малко село в Югоизточна България, работи в Германия и се връща за кратко през лятото при семейството си. Кирил и Айхан са представители на новите миграционни тенденции. Кирил би могъл да си намери работа в която и да е държава по света. Само да поиска. Айхан също – той е квалифициран работник, натрупал богат опит в сферата на строителството. Но докато, благодарение на дигиталната икономика, Кирил може да произвежда и продава продукт с висока добавена стойност, независимо в коя точка на планетата се намира, за Айхан заплащането се определя от икономиката и стандарта на живот в съответната държава. За единия миграцията е въпрос на избор, за другия – въпрос на икономическа принуда. В България, която вече 12 години след присъединяването си към ЕС продължава да е най-бедната държава в общността, факторът "икономическа принуда" е особено силен. Междувременно обаче в страната се оформи една нова прослойка от висококвалифицирани специалисти в областта на високите технологии. За много от тях житейският избор засега остава България – защото условията на труд и средата не зависят от българските институции, а от международните компании, за които работят.

Защо България?
Каква е офертата?
"Безработица няма"
България е все така най-бедната
 Какво искат българите?България в топ 3 по бездействащи младежи