21-годишната Анна Тимченко раждаше в рамките на часове докато украинският град Буча бе бомбардиран от руските военни, а апартаментът и се тресеше от взривовете.
Тя и съпругът й попадат в капан, когато започва раждането. Те са в мазето, без ток, вода и далеч от лекарска помощ.
Буча се намира на 30 км от столицата Киев. От началото на войната в Украйна, той е подложен на безмилостни бомбардировки.
Анна, заедно със съпруга си и брат си са се укривали в мазето на блока, но когато тя започва да ражда спира тока и става изключително студено.
Съпругът на Анна Владимир решава, че трябва да избягат със семейната кола, но след като изминават една част от пътя, разбират, че към тях се насочва колона от руски военни, и евакуацията така и не става реалност.
"След това решихме да останем в апартамента. Предпочитах да родя вкъщи, а не в прашното и студено мазе. Имах затруднения с дишането, боляха ме дробовете", каза Анна пред Би Би Си.
В крайна сметка жената ражда на 7 март с помощта на съседки.
49-годишната съседка Виктория Забродская заяви, че са се притеснявали да не се обърка нещо с раждането, защото няма да знаят какво да правят.
Стаята е осветена със свещи, а единствената налична вода е била леденостудена, наточена в бутилки.
"Никога не съм си представяла, че ще родя при такива условия. Беше сюрреалистично. Това беше първото ми дете и не знаех какво да правя", разказва Анна.
В отчаяние съседите на Анна се опитали да се свържат с медицинския персонал, но телефонният сигнал бил слаб. В крайна сметка успяват да се свържат с акушеро-гинеколог в Буча. Той се е съгласил да отиде при бременната жена, но така и не се появява, защото е спрян от руски патрул.
"Когато главата на бебето излезе, се уплашихме. Тя беше синя и не знаехме какво да правим. Тогава съседката Ирина завъртя главичката на бебето и тя излезе. В началото не плачеше - започнахме да го щипем, но след това се разплака и всички бяхме щастливи", разказа Виктория.
Малката Алиса се ражда на 8 март - Международния ден на жената.
Два дни по-късно е обявено, че Буча е един от коридорите за евакуация, договорени от украинското правителство и руското министерство на отбраната.
"Прекарахме цяла нощ в обсъждане дали да тръгнем или да останем, но в крайна сметка заминахме с бебето", каза Анна.
"По пътя видяхме ужасни неща. Никога не съм си мислила, че ще видя такива сцени в реалния живот. Имаше мъртви хора, лежащи на улиците. Къщите бяха разрушени. Руските танкове бяха насочили оръдията си срещу нас, бояхме се да не открият огън", добави тя.
След няколко часа се евакуирахме благополучно в Киев, завърши Анна.
